Решение № 833 от 16.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1306/2008 г.

Решение № 833 от 16.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1306/2008 г., III г. о., докладчик председателят Таня Митова Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на А. К. И. от гр. Я. срещу решение № 14 от 31.01.2008 г. по гр. д. № 552/2007 г. на окръжен съд Я. в частта, с която е обезсилено решение от № 849 от 19.10.2007 г. по гр. д. № 970/2007 г. на Ямболския районен съд и е прекратено производството по делото. В останалата част решението е влязло в сила поради неговата необжалваемост. Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон и на съществени процесуални правила - основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Счита, че приетата във въззивното решение недопустимост на иска е в разрез със закона, защото сестра му М. К. Н. не е уведомила останалите наследници за предприетите действия за възстановяване на собствеността пред ПК - община "Т" и не е обжалвала отказа на административния орган. Освен това процесната земя, макар и внесена в ТКЗС от баща му, всъщност била собственост на майка му, като единствена наследница на своите родители. Ответниците О. гр. Т. и ОСЗГ - Т., гр. Я., не са заявили становища. Жалбата е постъпила своевременно в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й Върховният касационен съд, като взе предвид изложените касационни основания и данните по делото, намира следното: За да постанови решение в посочения смисъл въззивният съд е приел, че сестрата на ищеца А. К. И., а именно М. К. Н., е направила искане за възстановяване на процесните земи пред ПК Т. със заявление вх. № 2545/28.11.97 г., като е посочила, че се касае до земи, внесени в ТКЗС от баща й К. И. К. и ги претендира в качеството си на негов наследник. Предмет на исковата молба по делото са същите земи, заявени от ищеца в качеството му на наследник на К. И. К. При това положение, след като ПК, сега ОСЗГ, е била сезирана надлежно, макар и след срока по чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ - в хипотезата на чл. 15а ППЗСПЗЗ, установителният иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ е недопустим, поради липса на процесуална предпоставка - пропускане на срок и право на иск, чиято допустимост се обуславя от липсата на подадено заявление от правоимащите до компетентния административен орган. Решението е правилно. По делото е установено, че предмет на разглеждане са земеделски земи, които са заявени за възстановяване пред ПК - Т. от сестрата на касатора-ищец. Както тя, така и ищеца понастоящем, са посочили като титуляр на правото на собственост към момента на кооперирането своя баща К, б. ж. на с. Ч., обл. Ямбол. Данните по делото сочат, че той е внесъл в ТКЗС ниви с площ 136, 5 дка, които са възстановени в същия обем на наследниците му. Решението на административния орган, което може и да не удовлетворява заявителите, не дава възможност за преразглеждането му по друг ред по съображения от характера на тези, изложени в касационната жалба - че останалите наследници не са знаели за предприетото действие и че заявителят не се е възползвал от възможността да обжалва административния акт. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.) Върховният касационен съд, състав на ТРЕТО г. о.