Решение № 4227 от 26.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 936/2013 г.

Решение № 4227 от 26.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 936/2013 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ДП "Транспортно строителство и възстановяване", със седалище и адрес на управление гр. София, представлявано от Валери Борисов Василев - Главен директор, против Решение № 15/15.11.2012 г., постановено по адм. дело № 436/2012 г., по описа на Административен съд Враца, с което е отхвърлена жалбата на предприятието срещу Акт № 112/18.06.2012 г., за установяване на задължение за такса битови отпадъци, потвърден с Решение № 7/27.07.2012 г., на Началник отдел "Местни приходи" при Община Мездра. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което оспореният административен акт бъде отменен като незаконосъобразен. Ответникът - Началник отдел "Местни приходи" при Община Мездра, редовно призован, не е представляван и не е изразено становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е изразил становище за основателност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Враца е отхвърлил жалбата на ДП "Транспортно строителство и възстановяване", срещу Акт № 112/18.06.2012 г., за установяване на задължение за такса битови отпадъци, потвърден с Решение № 7/27.07.2012 г., на Началник отдел "Местни приходи" при Община Мездра. На оспорващото предприятие са начислени ТБО само за две от услугите - обезвреждане на битови отпадъци в депо в размер на 1,4 промила върху отчетната стойност на имота и за услугата чистота на териториите за обществено ползване в размер на 1.9 промила върху отчетната стойност на имотите. Посочен е и периода и размера на начислените лихви. Съдът е приел, че разпоредбата на чл. 71, т. 3 от ЗМДТ не обвързва услугата по обезвреждане на битовите отпадъци в депа и други съоръжения с конкретното ползване на имота, а само с наличието на депо, което в случая е изградено. Съгласно разпоредбата на чл. 71, т. 2 от ЗМДТ такса за чистота на територии за обществено ползване не се събира, когато услугата не се предоставя. Установено е, че Община Мездра предоставя тази услуга, поради което таксата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване е дължима. Решението е правилно. Правилно съда е приел, че актът е издаден от компетентен орган в писмена форма и с оглед приложимите правни норми на чл. 107, ал. 3 от ДОПК и чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че неуведомяването за определените такси по реда на чл. 69, ал. 2 от ЗМДТ е нарушение водещо до отмяна на административния акт. От представените по делото доказателства е видно, че оспорващото предприятие не е уведомявано за дължимата такса битови отпадъци преди издаване на акта. Законосъобразно съдът е приел, че това не е пропуск, обуславящ отмяна. Действително е налице нарушение на процесуалните правила, но в случая обоснован е изводът на съда, че то е несъществено, тъй като на касатора му е гарантирано в пълен обем право на защита в съдебното производство, където е имал възможност да представи всички документи, които са относими към оспорения акт. Съдът е приел, че в АУЗД липсват мотиви защо ДП "Транспортно строителство и възстановяване" София дължи ТБО за услугите по обезвреждане на битови отпадъци в депо и чистота на териториите за обществено ползване. Настоящата инстанция намира, част от мотивите към акта се съдържат в други документи, които са част от административната преписка по издаването на акта. Тези документи са взети предвид и при постановяване на Решение № 7/27.07.2012 г., на Началник отдел "Местни приходи" при Община Мездра. С оглед на този извод и по изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице изложените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд Враца съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не следва да бъдат присъждани, тъй като такива не са претендирани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,