Решение № 392 от 10.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6650/2017 г.

Решение № 392 от 10.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6650/2017 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно -осигурителна практика", гр. С. срещу решение № 1923/23.03.2017 г., на Административен съд, С. град, постановено по адм. дело № 9206/2016 г. с което е отменен акт за дерегистрация по ЗДДС № 220991600005270/1.06.2016 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. С., потвърден с решение № 1425/17.08.2016 г. при обжалването по административен ред. Иска се отмяна на съдебното решение, поради наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретните доводи за неправилност на решението са свързани с преценката на съда относно правомощията на решаващия орган в производството по чл. 155 ДОПК да изложи допълнително мотиви и ново основание за потвърждаване на акта за дерегистрация по ЗДДС. П. се разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът - "Д.-СА" ЕАД не е изразило становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд, С. - град е отменил акт за дерегистрация по ЗДДС № 220991600005270/01.06.2016 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - С., потвърден с решение № 1425/17.08.2016 г. на директора на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП - С., с който на основание чл. 106 във връзка с чл. 176, т. 4 ЗДДС е прекратена регистрацията на "Д.-СА" ЕАД, гр. С. по ЗДДС. За да обоснове този резултат, съдът е приел, че атакуваният акт за дерегистрация е издаден от компетентен орган, но в нарушение на процесуалноправните разпоредби на ДОПК и материалноправните разпоредби на ЗДДС. С. съда за целите на дерегистрацията по ЗДДС, на основание чл. 176, т. 4 ЗДДС, необходима предпоставка е наличието на установени с влязъл с сила данъчен акт задължения на лицето за данъци или задължителни осигурителни вноски, общата стойност на които да надхвърля стойността на активите му, намалена с неговите задължения. С оглед установените при първоначалната проверка факти и обстоятелства, е обоснован извод за липса на основанието по чл. 176, т. 4 ЗДДС. В хода на съдебното производство е приета съдебно - счетоводна експертиза, заключението, по която е кредитирано от съда като обективно и компетентно изготвено. Въз основа на изводите на експерта решаващият състав е приел, че общият размер на задълженията на дружеството /публични и частни/ към 1.04.2016 г. е 34 522 738,71 лева, а общата стойност на активите му към 30.06.2016 г. е 44 412 511,73 лева. Поради това стойността на активите на "Д.-СА" ЕАД надхвърля размера на задълженията му със сумата от 9 889 773,02 лева. На следващо място неправилно според съда при осъществяване на административния контрол, директорът на дирекция "ОДОП" - С. недопустимо е потвърдил акта на различно фактическо и правно основание - по чл. 176, т. 3 ЗДДС, поради системно неизпълнение на задълженията по този закон от страна на дружеството. Изложени са мотиви, че по този начин задълженото лице е поставено в невъзможност да се защити. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. Не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, които да налагат връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Решението е постановено след анализ на събраните доказателства съобразно доказателствената им сила и при правилно разпределение на тежестта на доказване на релевантните факти и обстоятелства, в резултат на което са формирани обосновани и логически кореспондиращи си фактически и правни изводи. По силата на чл. 106, ал. 1 от ЗДДС прекратяване на регистрацията (дерегистрация) по този закон е процедура, въз основа на която след датата на дерегистрация лицето няма право да начислява данък и да приспада данъчен кредит освен в случаите, когато този закон е предвидил друго. Нормата на чл. 106, ал. 2, т. 2, б. "б" от ЗДДС предвижда като основание за дерегистрация наличие на обстоятелство по чл. 176 от същия закон. Тази норма предвижда, че органът по приходите може да откаже да регистрира или да прекрати регистрация по ЗДДС, при наличие на посочените в нея основания. Спорът пред настоящата инстанция е относно материалната законосъобразност на акта за прекратяване на регистрацията по ЗДДС на "Д. - СА" ЕАД - на основание чл. 176, т. 4 ЗДДС, посочено от органа по приходите, издал акта и съответно чл. 176, т. 3 ЗДДС, посочено от решаващия орган в производството по чл. 155 ДОПК. В тази връзка спорен е и въпросът относно правомощията на решаващия орган при обжалването на акта по административен ред - да посочи ново фактическо и правно основание за прекратяване на регистрацията по ЗДДС вместо основанието посочено от органа по приходите. В разглеждания случай в оспорения акт за дерегистрация органът по приходите е прекратил регистрацията на "Д. - СА" ЕАД на основание чл. 176, т. 4 ЗДДС, поради това, че дружеството има публични задължения, събирани от Националната агенция за приходите, общата стойност на които надхвърля стойността на активите му, намалена с неговите задължения. Липсата на това основание за дерегистрация е установена още в хода на обжалването по административен ред съгласно мотивите в решението на директора на дирекция ОДОП - С.. В съдебното производство от заключението на съдебно - счетоводната експертиза е потвърдено, че стойността на активите на дружеството, намалена със задълженията му превишава размера на публичните му задължения. В касационната жалба се поддържа, че е налице основанието по чл. 176, т. 3 ЗДДС. Т. норма предвижда, че органът по приходите може да прекрати регистрацията по ЗДДС, когато лицето системно не изпълнява задълженията си по този закон. Особеното в случая е, че фактическите и правни основания за приложението на чл. 176, т. 3 ЗДДС са посочени за първи път в решението на решаващия орган по чл. 155 ДОПК. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че директорът на дирекция ОДОП С. е упражнил правомощието си да допълни мотивите на органа по приходите. В производството по чл. 155 ДОПК, решаващият орган е инстанция по същество и като такава по принцип може да допълва мотивите за издаване на оспорения първоначален акт. В конкретния случай с решението на директора на дирекция ОДОП - С. е въведено изцяло ново фактическото и правно основание за дерегистрация по ЗДДС - системно неизпълнение на публични задължения по чл. 176, т. 3 ЗДДС. И. са изрични мотиви, че от събраните по преписката доказателства не се установява посоченото от органа по приходите основание по чл. 176, т. 4 ЗДДС и след собствен анализ на доказателствата, решаващият орган е направил преценка, че регистрацията следва да се прекрати на друго самостоятелно основание - по чл. 176, т. 3 ЗДДС. При издаване на акта за дерегистрация на основание чл. 176 ЗДДС органът по приходите действа при оперативна самостоятелност. Това следва от изрично предвидената в нормата възможност за преценка дали да откаже или прекрати регистрацията. Упражняването на оперативната самостоятелност включва и преценка за конкретното обстоятелство по чл. 176 ЗДДС, което е основание за дерегистрация. В случая решаващият орган е иззел оперативната самостоятелност на органа по приходите и вместо него е извършил самостоятелна преценка за наличието или липсата на основание по чл. 176, т. 3 ЗДДС, въз основа на наличните по преписката доказателства. В това отношение правилно първоинстанционният съд е посочил, че при тези констатации горестоящият административен орган е следвало да отмени акта и да върне преписката на органа по приходите за преценка на основанието по чл. 176 ЗДДС. И. не представлява допълване на посочените в акта основания, а изцяло подменя фактическото и правно основание за дерегистрация. Видно от мотивите в акта за дерегистрация органът по приходите само е маркирал наличието на публични задължения на "Д.-СА" ЕАД, събирани от НАП, но не е изследвал и установил каквито и да било факти, дали се касае за системно неизпълнение на задълженията по ЗДДС, за да се приеме, че с решението горестоящият административен орган е променил само правната квалификация на основанието за издаване на оспорения акт. В случаи като процесния, когато оспореният акт е издаден при оперативна самостоятелност, при обжалването по административен ред, решаващият орган не може да извършва собствена преценка и да посочва ново фактическо и правно основание за неговото издаване. По тези съображения, настоящият състав намира, че решението, с което актът за дерегистрация е отменен, е правилно постановено и следва да се остави в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,