Решение № 3483 от 12.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1474/2013 г.

Решение № 3483 от 12.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1474/2013 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Общински съвет Костенец, представляван от председателя Йордан Здравков, против решение № 958 от 4.12.2012 г. по административно дело № 759/2012 г. по описа на Административен съд - София - област, поправено с решение № 632/13.06.2013 г., с което по протест на прокурор при Софийска окръжна прокуратура, е обявена нищожността на Решение № 38, обективирано в Протокол № 6 от 14.06.2007 г. на Общински съвет - Костенец относно язовир от 64.694 дка, в местността "Нишана", представляващ имот пл. № 464 по плана за земеразделяне на с. Костенец. Релевирани са доводи за необоснованост на решението и неправилно приложение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретно се твърди неспазване на § 4, ал. 1 от ПЗР на Закона за сдруженията за напояване (ЗСН), във вр. с чл. 14, ал. 7 от Закона за общинската собственост (ЗОбС), в редакцията му към ДВ, бр. 96 от 1999 г. Касационният жалбоподател моли решението да се отмени и да се отхвърли протеста. В откритото съдебно заседание на ВАС не изпраща процесуален представител. Ответникът - Софийска окръжна прокуратура не изпраща представител и не взема становище по касационната жалба. Заинтересованата страна - "Езерото Желязкови" ООД не изпраща представител и не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдът е изяснил релевантните факти, като обсъдил доказателствата, възраженията и относимата правна уредба. Намира, че доказателствата по делото относно статута на процесния имот, представляващ язовир - публична общинска собственост, не установяват той да е предназначен за напояване и че представлява елемент от напоителната система или технологично обособена нейна част на територията на сдружение за напояване. С оглед на това намира, че съдът правилно е изключил приложението на § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗСН, препращащ към чл. 12, ал. 4 от ЗОС, като счел, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 14, ал. 7 от ЗОС, посочена като правно основание на оспореното решение, в редакцията й от ДВ, бр. 54 от 2008 г. Във връзка с тази разпоредба и на основание чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗК правилно приел, че процесният язовир подлежи на концесиониране и не може да бъде отдаван под наем. При тези данни намира за обоснован и правилен извода на съда, че оспореният акт е издаден в нарушение на материалния закон, в степен, обуславяща неговата нищожност. Предлага решението като правилно да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред АС - София област се е развило по протест на прокурор от Софийска окръжна прокуратура с искане за обявяване нищожността на Решение № 38, обективирано в Протокол № 6 от 14.06.2007 г. на Общински съвет - Костенец относно язовир от 64.694 дка, в местността "Нишана", представляващ имот пл. № 464 по плана за земеразделяне на с. Костенец. За да постанови оспореното решение, съдът подробно обсъдил събраните по делото доказателства и приел за установено, че язовирът, предмет на цитираното по-горе решение на Общинския съвет, е актуван като публична общинска собственост, видно от представен по делото заверен препис на АОС /л. 5 и 6/, като страните не спорят за вида на собствеността. За да обоснове нищожност на административния акт съдът приел, че той е издаден при липса на компетентност, неспазване на формата на акта, както и при допуснато особено съществено нарушение на материалния и процесуалния закон, водещо до нищожност на решението. Приел, че като е отдал под наем процесния язовир, подлежащ на концесиониране по силата на специалния закон - Закона за концесиите, Общински съвет - Костенец, е упражнил правомощие, каквото не му е предоставено от закона. Приел, че процесното решение на ОбС е прието от една страна при липса на материално правно основание за отдаване под наем на язовира, а от друга - в нарушение на чл. 14, ал. 7 от ЗОбС и чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗК. Преценил тези нарушения за особено съществени - водещи до нарушение на установения правен ред. Развил съображения и че решението не е издадено в съответната форма, доколкото в него фигурира само обекта, без да са определени първоначалната цена, вида на търга, предназначението на обекта и конкретните правомощия на кмета на общината. Преценил за неоснователен довода на ответника за законосъобразност на оспореното решение, независимо, че в случая е налице съгласуване с надзорния орган - министъра на МЗГ, с негово писмо изх. № 07-450/13.07.2005 г. по съображения, че съгласувателното писмо не е съобразено с настъпилото изменение на чл. 12, ал. 4 от ЗОбС, в редакцията от ДВ, бр. 104/16.11.2004 г., във връзка с чл. 14, ал. 7 от ЗОбС. В тази връзка изложил, че Законът за концесиите, приет и обнародван в ДВ на 2.05.2006 г., тоест преди приемане на процесното решение, е специален по отношение на ЗОбС, поради което е следвало да бъде спазена процедурата в ЗК. В нарушение на чл. 14, ал. 7 и ал. 8 от ЗОбС е отдаден под наем цял, а не на част от имот - публична общинска собственост, както и в нарушение на законовите разпоредби ОбС не е определил наемната цена и предназначението на обекта, а ги е предоставил на преценката на кмета на общината. Обжалваното съдебно решение е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, изискващи отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е постановил законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. Административният съд точно е тълкувал и приложил разпоредбите на Закона за концесиите (ЗК), който е специален по отношение на Закона за общинската собственост (ЗОбС). От представените по делото доказателства не се установява язовирът да попада в кръга на обектите по § 3 ПЗР на Закона за сдруженията за напояване, само в който случай и при условие, че към момента на влизане на този закон в сила няма сключен договор по § 3, ал. 2, до предявяване на искане по реда на § 3, ал. 3, може да бъде отдаден под наем по реда на чл. 12, ал. 4 ЗОбС, след съгласуване с надзорния орган, съобразно § 4, ал. 1 ПЗР на ЗСН. След като по делото безспорно е установено, че процесния язовир е публична общинска собственост и липсват данни да е включен в имуществото на търговско дружество или на сдружение за напояване, което изключва приложението на § 4, ал. 1 вр. § 3 ПЗР ЗСН, то в случая е относимо правилото на чл. 13, ал. 1, т. 2 от Закона за концесиите, че обекти, имоти или части от имоти - публична общинска собственост се предоставят на концесия по реда на този закон. Както правилно е прието и в обжалваното решение, правилото на чл. 14, ал. 7 от ЗОбС изрично изключва от обектите, които могат да бъдат отдавани под наем по реда на ЗОбС, подлежащите на концесиониране обекти, в кръга на които попада и процесният с оглед неприложимостта на § 4 ПЗР ЗСН. Поради изложеното ирелевантно в случая е обстоятелството, че е налице съгласуване с надзорния орган. Както точно е установил съдът, съгласуването не е съобразено с изменението на чл. 12, ал. 4 от ЗОбС от ДВ, бр. 104/16.11.2004 г., а от друга страна решението на ОбС не е съобразено с разпоредбата на чл. 14, ал. 7 от ЗОбС. Противно на твърдяното в касационната жалба, релевантен за определяне на приложимата правна уредба е не моментът на приемане на ЗСН, а този на постановяване на оспорения административен акт, който е следвало да бъде съобразен с тогава действащата правна уредба. Следва да се има предвид, че § 4 е съобразен с редакцията на чл. 12, ал. 4 ЗОС от ДВ, бр. 101/2004 г., във вр. с чл. 14, ал. 7 от с. з., като след изменението, могат да бъдат отдавани под наем само части от имоти - публична общинска собственост, съгласно чл. 14, ал. 7 от ЗОС. По изложените съображения ВАС намира, че административният съд е осъществил обоснована и правилна преценка за нищожност на оспореното решение, доколкото процесния воден обект изобщо не е можело да бъде предоставен под наем по реда на ЗОбС. Правилен и обоснован е изводът, че процесното решение е взето при липса на материална компетентност и при липса на материално правно основание за отдаване на язовира под наем, обуславящи извод за нищожността на приетото от Общинския съвет решение. Предвид изложеното, правилно първоинстанционният съд е обявил неговата нищожност. Обжалваното решение е съобразено с константната практика на ВАС по идентични случаи - така напр. в решения № 8695 от 18.06.2012 г. по адм. д. № 6209/2012 г. и № 6143 от 2.05.2012 г. по адм. д. № 6181/2011 г. - двете на IV отд. на ВАС. Съдебното решение не страда от инвокираните от касатора пороци-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което касационната жалба е неоснователна. При служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се установи то да е нищожно или недопустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд - четвърто отделение.