Решение № 4475 от 10.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12866/2015 г.

Решение № 4475 от 10.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12866/2015 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Н. Н. от гр. С., против Решение № 4380/23.06.2015 г., постановено по адм. дело № 7431/2014 г., по описа на Административен съд С. - град, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу Решение № РС - 066 - 14 - 053/19.06.2014 г., на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (КПУКИ, Комисията). Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което оспореното решение бъде отменено като незаконосъобразно. Процесуалният представител на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение административен съд С. - град е отхвърлил като неоснователна жалбата на И. Н. Н. срещу Решение № РС - 066 - 14 - 053/19.06.2014 г., на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, с което е прието, че е налице конфликт на интереси и неподаване на декларация по чл. 12, т. 4 ЗПУКИ за наличие на частен интерес на свързано с него лице по смисъла на § 1, т. 1 ЗПУКИ по конкретен повод. За да постанови този резултат съдът е приел за безспорно установено, че И. Н., в качеството си на Председател на Общински съвет с. Г. М. и наред с това, намирайки се в икономически отношения с Ч. П. П., е гласувал за назначаването на последния за юрист в съвета с месечно възнаграждение 500 лева. Установено е, че Н. е поръчител за задължение от 48600 евро на "Комплексни услуги в селското стопанство -М. 98" ЕООД към Ч. П., за което задължение е образувано изпълнително дело. Изложени са съображения, че между Н. и П. е съществувала връзка с достатъчен интензитет, че да обуслови възникване на конфликт на интереси. Съответно възникналият конфликт на интереси е породил и задължението за декларирането му, което не е било изпълнено. При тези мотиви съдът е приел, че оспореното решение на Комисията е законосъобразно, поради което е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е правилно. Установено е по делото, че жалбоподателят е лице, заемащо публична длъжност по смисъла на чл. 3, т. 9 от ЗПУКИ и е участвал при вземане на процесното решение. Правилен и основан на обективна преценка на доказателствата по делото е изводът на съда за наличие на икономическа зависимост и финансово обвързване между жалбоподателя като издател на запис на заповед и длъжник (в качеството му на физическо лице) към Ч. П. П. за сумата от 48.500 евро. Налична е свързаност между жалбоподателя и П. по смисъла на § 1, т. 1 от ЗПУКИ, както правилно е приел съдът. С участието си в заседанието на Общински съвет - Г. М., проведено на 07.02.2014 г. и даване на положителен вот по внесеното предложение за избор на Ч. П. за юрист към О. Г. М., Н. е нарушил императивната разпоредба на чл. 7, ал. 1 от ЗПУКИ като е упражнил правомощията си на общински съветник при наличие на конфликт на интереси. За наличието на частен интерес в случая ирелевантен е фактът, че договор с П. за заемане на длъжността не е сключен. Не е заложено в закона да е налице реализирана облага, за да се изпълни състава на чл. 2, ал. 1 от ЗПУКИ. Достатъчно е лицето, заемаща публична длъжност да има частен интерес (безспорно установено в случая), който може да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията или задължението му по служба. Установено е и неподаване на декларация по чл. 12, т. 4 ЗПУКИ за наличие на частен интерес на свързано с Н. лице по смисъла на § 1, т. 1 ЗПУКИ. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице изложените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд С. - град съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. При този краен извод в полза на Комисията следва да бъде присъдено и възнаграждение за юрисконсулт в размер на 300.00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение