Решение № 556 от 19.12.2012 г. на ВКС по н. д. № 1799/2012 г.

Решение № 556 от 19.12.2012 г. на ВКС по н. д. № 1799/2012 г., II н. о., НК, докладчик председателят Лидия Стоянова Производството е образувано по искането на Окръжна прокуратура - Пловдив за възобновяване на чнд. № 1014/2010 г. на Пловдивския районен съд - ХIХ наказателен състав и отмяна на протоколно определение № 503 от 28.04.2010 г. по отношение на осъдения Л. Н. Й. на основанието по чл. 422, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 НПК. Поддържа се, че делото следва да бъде върнато за ново разглеждане, за да бъде отстранено допуснатото нарушение на закона при приложението на чл. 25 вр. чл. 23 НК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа искането на посоченото в него основание. Служебният защитник на осъдения Л. Н. Й. поддържа, че искането на посоченото основание е в полза на осъдения и следва да бъде уважено по изложените в него съображения. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите и намира: Пловдивският районен съд, ХIХ наказателен състав с протоколно определение № 503/28.04.2010 г., влязло в сила на 19.05.2010 г., на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК е групирал наложените на осъдения Й. наказания, наложени с влезлите в сила присъди по нохд № № 6947 от 2004 г., 5194/2003 г., 1310/2008 г. - всички по описа на Пловдивския районен съд, и наложил едно общо наказание - най-тежкото от определените - 5 години лишаване от свобода, изпълнението на което определил на основание чл. 61, т. 2 вр. чл. 60, ал. 1 ЗИНЗС. На основание чл. 23, ал. 3 НК присъединил изцяло наказанието глоба в размер на 1 000 лева, наложено по нохд № 479/2006 г. и приложил чл. 25, ал. 2 НК. Софийската районна прокуратура при изпълнение на наказанията е констатирала в справката за съдимост, че неправилно са отразени данните за осъждането по нохд № 141/1997 г. на Севлиевския районен съд. Вместо "отлага изпълнението на осн. чл. 66, ал. 1 НК на наложеното наказание за срок от 5 години" е посочено, че наложеното наказание е "3 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим". Това обстоятелство е основанието за квалификация на престъплението, за което е осъден по нохд. № 1310/2008 г. по чл. 206, ал. 3 вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" НК, без да са налице предпоставките за опасен рецидив. Образувано е досъдебно производство (сл. дело № 208/2012 г. на ОСО при Окръжна прокуратура Пловдив и е установено, че справката за съдимост е послужила като основание за постановяване на посочената присъда и на оспореното определение, но е неистинско доказателство и съдебните актове са постановени в нарушение на закона. Към момента на извършване на престъплението по нохд № 1310/2008 г. по описа на Пловдивския районен съд - 11.07.2002 г., по което е осъден за престъплението по чл. 206 НК, е било налице само осъждането по нохд. № 141/1997 г. по описа на Севлиевския районен съд и не е имало друг влязъл в сила съдебен акт, от данните по който да се направи извод, че са налице основанията по чл. 29, ал. 1, б. "а" НК за престъплението по чл. 206 НК. От изложеното следва, че при постановяването на определението по чнд. № 1014/2010 г. е допуснато нарушение на закона, отстраняването на което може да стане при новото разглеждане на делото. По тези съображения искането е основателно, поради което и на основание чл. 425, ал. 1, т. 5 вр. чл. 422, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,