Решение № 6524 от 29.6.2022 г. на ВАС, II о.

Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационни жалби на Началника на СГКК - Велико Търново и ДП Национална Компания "Железопътна Инфраструктура", Поделение "Управление на движението на влаковете и гаровата дейност", срещу решение 379/03.12.2021г., постановено по адм.д. 367/2021г. по описа на Административен съд Велико Търново, с което, по жалба на Държавно предприятие Национална компания Железопътна инфраструктура гр. София, е отменена заповед 18-5812 от 28.05.2021 година на началника на СГКК Велико Търново в частта й, с която е изменен кадастралния регистър /КР/ за новозаснетия самостоятелен обект в сграда /СОС/ с идентификатор 16359.501.20.1.1. и е изпратена преписката на Началника н СГКК В.Търново, за произнасяне по заявлението на Интер Агро ЕООД Велико Търново, с 01-209797 от 16.04.2021 година в посочената му по-горе част, при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, посочени в мотивите към решението, а в останалите оспорени части /с които е изменена кадастралната карта чрез нанасянето и отразяване в собственост на Държавата и право на ползване на ДП НК ЖИ, /съгл. АПДС 179/2014г./, на още три самостоятелни обекта в сграда с идентификатор 16359.501.20.1, с кадастрални номера, както следва: 16359.501.20.1.2, 16359.501.20.1.3 и 16359.501.20.1.4., жалбата против заповедта е отхвърлена, като са присъдени разноски. С първата жалба, подадена чрез адв. Г. Ненов, издателят на акта оспорва решението само в отменителната му част, като сочи, че е постановено при допуснати две особено съществени нарушения на процесуалните правила: съдът се е произнесъл свръх петитум, по нещо, което жалбоподателят не е искал, утежнил е положението му, като е отменил заповедта в частта, от която жалбоподателят се ползва, без да е направено такова искане и без да е подадена жалба от другата страна "Интер Агро" ЕООД - ДП НК ЖИ е било вписано като собственик на СОС с идентификатор 16359.501.20.1.1., наред с "Интер Агро" ЕООД. Иска се обезсилване на съдебния акт в оспорената част и делото да се върне за ново разглеждане от съда. Решението в тази част се преценява и като неправилно, тъй като преди изменението на КК и КР, в процесната сграда с идентификатор 16359.501.20.1 е бил вписан, по силата на АПДС от 2014г., само жалбоподателят ДП НК ЖИ, видно от приложената към жалбата скица на сграда с идентификатор 16359.501.20.1, противно на извода на АС-В.Търново. Вторият касационен жалбоподател ДП НК ЖИ, под. УДВГД, Горна Оряховица, оспорва въобще извършването на вписване на СОС с идентификатор 16359.501.20.1.1., със собственик "Интер Агро" ЕООД и СОС 16359.501.20.1.2, 16359.501.20.1.3 и 16359.501.20.1.4., в сграда на транспорта с идентификатор 16359.501.20.1 по КККР, описана в АПДС 4371/24.04.2014г., вписан в СВп- Горна Оряховица, представляваща Приемно здание на гара Горна Оряховица-пътническа, а не ДП НК ЖИ, в лицето на Държавата да отсъства, да бъде заличена в издадената заповед, каквото е произнасянето на съда. Отбелязан е фактът на липса на жалба от страна на "Интер Агро" ЕООД, което не е възразило на отразяването в заповедта на Държавата като собственик на СОС с идентификатор 16359.501.20.1.1 и чиито права не се оспорват нито от СГКК, нито от дружеството. Сочи се, че заличавайки от заповедта ДП НК ЖИ, без да има искане или възражение за това от никоя от страните и отменяйки акта в тази част, съдът е постановил недопустимо решение, като не се е съобразил с предмета на оспорване. По този начин е утежнил положението на жалбоподателя, произнесъл се е по непредявено искане, т.е. в повече от визирания в жалбата предмет и становищата на ответника и заинтересованата страна. На второ място, в частта, с която жалбата е отхвърлена, касаторът преценява решението като неправилно, поради противоречие с материалноправни разпоредби на ЗЖТ, ЗДС и ЗКИР. Съдът не е взел предвид, че само по силата на ЗЖТ жалбоподателят притежава вещното право на ползване върху обектите на железопътната инфраструктура, какъвто е приемното здание. Сочи се, че фактът на вписване в КР е ирелевантен за правото на собственост и страните не повдигат спор по този въпрос, но съдът е бил длъжен да определи правилно предмета на делото и релевантните обстоятелства, да даде указания на жалбоподателя, че не сочи доказателства за вписване на сградата с идентификатор 16359.501.20.1 в регистъра, във връзка с което се представя скица 15-510116/17.10.2017г. на СГКК, на ПИ с идентификатор 16359.501.20, с площ 8104 кв.м., с трайно предназначение територия на транспорта и начин на ползване за железопътна гара,спирка, с отразена в него сграда, в собственост на Държавата и право на ползване на ДП НК ЖИ. Иска се от настоящата инстанция решението да се обезсили в отменителната му част и да се отмени в частта, с която е отхвърлена жалбата. В съдебното заседание касационните жалбоподатели, редовно призовани, не се представляват. Постъпило е писмено становище от ДП НК "ЖИ", Поделение "УДВГД", с което се заявява, че не възразяват по даване ход на делото в тяхно отсъствие и поддържат касационната жалба, с кратки аргументи по съществото на делото. Ответната страна - "Интер Агро" ЕООД, се представлява се от управителя на дружеството М. Мартинов, който оспорва касационните жалби, счита ги неоснователни, по изложените в писмените отговори по тях, изготвени от пълномощника адв. С. Мандиков. Допълнително изяснява, че праводателят на дружеството е закупил този обект през 1995 г. от "Българска книга" ЕООД - това е в чакалнята на ЖП гара гр. Горна Оряховица, когато са съществували и търговски обекти на РСВ, както и на "Българска книга", като това дружество е имало право на строеж за този търговски обект, което е реализирало. През 1995 г., по линия на приватизацията, е продадено на "Контакт Инвест Холдинг", който впоследствие се е преименувал на "Интер Агро" ЕООД, на публичен търг закупило този обект, с възлагане с Постановление на ЧСИ. Акцентува, че не са оспорвали, че земята и сградата са държавна собственост, но по отношение на обекта, закупен от дружеството, няма два титула на собственост. Счита, че оплакванията в жалбата в тази връзка, с позоваването на публична държавна собственост, са неоснователни, преценява решението на административния съд за правилно и моли да бъде потвърдено, като прилага и списък на разноските. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационните жалби. В частта, с която съдът е отменил заповедта, а именно: частта, с която е изменен кадастралния регистър за новозаснетия самостоятелен обект в сграда с идентификатор 16359.501.20.1.1 в частта, с която Държавата" е вписана като собственик, няма жалба. В тази част се счита, че е налице произнасяне извън предмета на оспорване, което налага обезсилване на съдебното решение в тази част като недопустимо и следва да се прекрати производството по делото. За да се произнесе, Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, съобрази следното: Касационните жалби са подадени в срок от надлежни за производството страни, насочени са срещу подлежащ на последващ инстанционен контрол съдебен акт, което ги определя като процесуално допустими. Оспорената заповед 18-5812 от 28.05.2021 год., е издадена от началника на СГКК Велико Търново, по заявление от 16.04.2021 г. на Интер Агро ЕООД Велико Търново, с искане за изменение на КККР, с нанасяне в действащата КК на самостоятелен обект, със застроена площ 5.27 кв.м., с проектен идентификатор 16359.501.20.1.1, в съответствие с границите му на място и съседните му обекти на етажа, над и под него схематично, с проектни идентификатори 16359.501.20.1.2, 16359.501.20.1.3 и 16359.501.20.1.4, в сграда с идентификатор 16359.501.20.1, на основание чл. 51, ал. 1, т. 2 и чл. 54, ал. 4 ЗКИР, въз основа на Постановление на ЧСИ за възлагане на НИ 67/22016г. Както вече се посочи, изменението на КК и КР е било одобрено, като за заявения СОС - търговски обект 1, за собственици са вписани Държавата и дружеството, с отразено право на ползване на ДП НК ЖИ, а за СОС 2, 3 и 4, съответно павилион, ресторант и механа - Държавата, с отразено право на ползване върху същите на ДП НК ЖИ. Съдът е отменил частично акта, по отношение на СОС - търговски обект 1, като е изложил съображения, че не е налице приложимост на разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗКИР и при липса въобще на вписани в регистъра собственици и носители на вещни права за обект с идентификатор 16359.501.20.1, е следвало в КР за самостоятелен обект в сграда да се впише като собственик единствено дружеството Интер Агро ЕООД. От друга страна, производството пред АС-В.Търново е образувано по жалба на ДП НК ЖИ, без правата на Компанията да се припокриват с тези на Държавата и без да са изложени конкретни доводи защо заповедта се оспорва изцяло, включително и по отношение на новонанесените обекти 2, 3 и 4. При тези данни, се налага извода, че обжалваният съдебен акт е недопустим, тъй като в хода на съдебното производство не е била конституирана и не е участвала Държавата като заинтересована страна, с признати й от органа /без съобщаване/ и частично нарушени с постановеното решение права. Съгласно чл. 154, ал. 1 АПК, правилното конституиране на страните е служебно задължение на съда и той е бил длъжен да извърши тази преценка, въпреки отразеното в приложения на л. 61 списък на страните по чл. 152, ал. 3 АПК. С оглед допуснатото съществено процесуално нарушение, а именно проведено производство без участие на надлежна страна, приложение следва да намери разпоредбата на 221, ал. 3 АПК. Съдебното решение като недопустимо следва да се обезсили, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Административен съд Велико Търново, като при новото разглеждане на спора, е необходимо процесът да се проведе отначало с конституирането на Държавата, като ответник по жалбата на ДП НК ЖИ срещу заповедта. При този изход на спора и на основание чл. 226, ал. 3 АПК, разноски не следва да се присъждат на този етап от съдебното производство. Воден от горното и на посоченото основание, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,