Решение № 5484 от 29.4.2021 г. на ВАС по адм. д. № 142/2021 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ И. М. Д. със седалище и адрес на управление в с. Старосел, Община Хисаря чрез адв. Б. С. срещу решение 1725/13.10.2020 г., постановено по адм. дело 972/2020 г. по описа на Пловдивския административен съд), с което е отхвърлена жалбата й против АУПДВ , изх. 01-6500/8646 от 13.02.2020 г. ( 16/311/01010/3/01/04/01) на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие София, с което е установено задължение в размер на 149 416,67 лв., представляваща окончателна подлежаща на възстановяване безвъзмедна финансова помощ по договор 16/311/01010/3/01/04/01 от 14.10.2014 г. по мярка 311 Разнообразие към неземеделски дейности от ПРСР 2007 2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. С решението в полза на ДФ Земеделие са присъдени разноски. В касационната жалба се релевират оплаквания, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, както и е необосновано, постановено в противоречие със събрания по делото доказателствен материал касационния основания по чл. 209, т. 3 ПАК. Оспорват се изводите на съда, подкрепили констатациите на оспорения административния акт. Твърди, че в обжалваното решение изобщо не са коментирани възраженията за неспазване на установената форма за издаване на акта в заглавната му част не е посочен органът, който го издава, което е съществено процесуално нарушение, доколкото не би могло да се установи чие волеизявление съдържа оспорения акт. Касаторът твърди, че общото посочване на чл. 20а, ал.1 ЗПЗП не е достатъчно, за да се мотивира издадения акт, необходимо е точно посочване на разпоредбата, която определя правомощието на лицето, посочено като актосъставител да издаде процесния акт. Налице било и съществено разминаване между фактическите основания за издаване на акта и посочените за нарушени законови норми. По този начин правото на защита на санкционирането лице твърди, че е накърнено, доколкото не ставало ясно кое негово поведение е неправомерно и с кои точно действия е нарушил закона. Общото посочване в акта на чл. 46, ал.1 и чл. 43, ал.1, т.2 от Наредба 30/11.08.2008 г. на министъра на земеделието и храните, без прецезиране кои хипотези на нарушения са допуснати от лицето. Правото на защита на санкционирането лице било накърнено и поради обстоятелството, че по време на съдебното производство се допълвало общо три пъти на административната преписка с материали, свързани с издаването на оспорения акт, но и така не бе представено и пояснено от процесуалния представител на ответника с категоричност относимите за случая заповед за одобряване на проекта и заявлението за подпомагане, ведно с бизнес-плана. Спорен бил по време на целия процес кой бизнес-план е следвало да изпълнява бенефициера този, който е представен със заявлението за подпомагане от 21.05.2015 г. или този бизнес-план, който е приложен по-късно по делото. Пояснено е това оплакване и с допълнително представените в последното съдебно заседание допълнителни доказателства. Излагат се в касационната жалба и оплакване, че административният акт е незаконосъобразен поради противоречие с приложимите материалноправни разпоредби и в противоречие с целта на закона. За неправилно и необосновани счита, че са и твърденията на първоинстанционния съд, че е установено нарушение по пункт 1 от оспорения АУПДВ и едноличният търговец бил изпълнил бизнес-плана едва на 5,67%, а не неговото твърдение за 56,14% за трите проверявани години 2016 г., 2017 г. и 2018 г. Позовава се на съдебно-счетоводната експертиза по делото. Въз основа на подробно описаното в касационната жалба, се твърди, че изводите на съда за законосъобразно наложена санкция по пункт 1 от обжалвания акт, е напълно незаконосъобразен. Сочи, че ако се приеме неизпълнение на финансовите показатели на бизнес-плана, по-скоро е следвало да се приеме, че съставлява неизпълнение на одобрените индикатори по смисъла на чл. 70, ал.1, т. 7 ЗУСЕСИФ, като в тази връзка се позовава на решения па адм. дела 7468/2018 г. и 829/2019 г. на ВАС. За невярна счита констатацията на съда, че по делото не са представени доказателства, оборващи констатациите на акта, както и недоказани, неправилни и неоснователни са мотивите за налагане на санкция по пункт 4 от АПУДВ за това ,че е налице функционална несамостоятелност на финансирания проект и/или изкуствено създаване на условията, необходими за получаване на помощта, за да бъдат извлечени облаги в противоречие с целите на мярката. Иска се отмяна като неправилно на обжалваното решение, както и отмяна като незаконосъобразен на АУПДВ, както и да се присъдят направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба изпълнителният директор на ДФ Земеделие чрез адв. К. взема становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в представените писмени бележки. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното: С обжалваното решение Административен съд Пловдив е отхвърлил като неоснователна жалбата на ЕТ И. М. Д. против цитирания по-горе АУПДВ от 13.02.2020 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие София, с което е установено задължение в размер на 149 416,67 лв., представляваща окончателна подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по договор 16/311/01010 от 14.10.2014 г. по мярка 311 Разнообразие към неземеделски дейности от ПРСР 2007 2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. За да постанови този правен резултат съдът е приел след обстойно описана фактическа обстановка по делото, че оспореният АУПДВ е издаден в съответствие с целта на закона за насърчаване създаването на възможности за заетост и повишаване доходите в селските райони, за насърчаване развитието на интегриран туризъм в селските райони, както и, че предоставяните средства по ПРСР 2007 2013 г. да се управляват на основата на законността, доброто финансово управление и устойчивото развитие. Според съда актът е издаден от компетентен орган без противоречие с материалноправни разпоредби и при липсата на съществени нарушения на процесуалните правила. Във връзка със сключения договор 16/311/01010 от 14.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 311 Разнообразяване към неземеделски дейности от ПРСР 2007 2013 г. по проект Основен ремонт на малък хотел за селски туризъм, представлява секция F от Винарска изба с дестилерия в с. Старосел и закупуване на специализирано оборудване за внедряване виртуална туристическа агенция за приключенски туризъм и балнеолечение, съдът е приел за правилно установеното от административния орган неизпълнение на договора и бизнес-плана. Съдът се е позовал на чл. 16, ал. 2 от Наредба 30/11.08.2008 г., според която бизнес-планът за разнообразяване на дейността трябва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период от 5 години, а в случаите на СМР 10 години. Възприети са в обжалваното решение констатациите на административния орган, че е установено неизпълнение на финансовите показатели на одобрения бизнес-план по проекта и, че той не съответства на постигането на целите на мярка 311, определени в чл. 2 от Наредба 30/11.08.2008 г. Съдът е мотивирал решението си и с извършената на място в хотела проверка, при която е установено, че липсват активи, предмет на инвестицията и е формиран извод за наличие на изкуствено създадени условия, необходими за получаване на помощта, за да бъдат извлечени облаги в противоречие с целите на мярката. В тази връзка съдът се е позовал на чл. 46, ал.1 от Наредба 30/11.08.2008 г., според който в случай, че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на помощта, Разплащателната агенция може да поиска връщане на вече изплатените суми, заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта. С оглед установеното според съда, че средноаритметично за всички проверявани години реализираните приходи са под 20 % от предвидените приходи съгласно одобрения бизнес-план законосъобразно административният орган е приел, че следва ползвателят на помощта да възстанови 100 % от предоставената помощ в размер на 149 416,67 лв. Относно констатираното от административния орган в АУПДВ нарушение, когато реализираните приходи от подпомаганата дейност е равно или по-малко от 50 % спрямо заложените в одобрения бизнес-план параметри по отношение на устойчива заетост и тъй като времетраенето на нарушението е над две години, се налага санкция в размер на 10% от предоставената помощ, която в случая е 14 941,67 лв., а за установените липси на активи при извършена административна проверка санкцията в оспорения АУПДВ е 5 327,50 лв. Относно установеното от административния орган несъхраняване на всички документи, които са част от заявката за подпомагане, вкл. и удостоверението за категоризацията на хотела, то съдът е потвърдил санкцията от 100 % - 149 416,67 лв. За неоснователно съдът е приел възражението на жалбоподателя за неправилно прилагане на материалния закон ЗПЗП и доколкото според него приложим е чл. 70, ал.1, т. 1-9 ЗУСЕСИФ. Затова и изводът на съда е, че правилно административният орган е издал АУПДВ, а не решение за финансова корекция по ЗУСЕСИФ. Обжалваното решение е неправилно. Фактическата обстановка по делото правилно е установена от първоинстанционния съд, но правните изводи на съда са незаконосъобразни. Няма спор по делото, че е налице сключен договор между жалбоподателката като ЕТ И. М. Д. и изпълнителния директор на ДФ Земеделие договор 16/311/01010 от 14.10.2014 г. по мярка 311 Разнообразие към неземеделски дейности от ПРСР 2007 2013 г. по проект за СМР Основен ремонт на малък хотел за селски туризъм, представлява секция F ОТ Винарска изба с дестилерия в с. Старосел и закупуване на специализирано оборудване за внедряване виртуална туристическа агенция за приключенски туризъм и балнеолечение. Договорът се отнася до извършване на СМР в посочения обект Неизпълнението на показателите на бизнес-плана на едноличния търговец от приходната му част е във връзка с чл. 46, ал.1 от Наредба 30/11.08.2008 г. Това неизпълнение представлява основание по чл. 70, ал.1, т. 1-9 ЗУСЕСИФ предвид наличието на основанието по чл. 70, ал.1, т. 7 ЗУСЕСИФ. В обжалваното решение подробно е описано вида на нарушенията, но въз основа на тях е направен погрешен правен извод, като се е позовал на чл. 27, ал. 7 ЗПЗП и че процесния АУПДВ е издаден поради неспазване на критерий за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателя на помощта, извън основанията о ал. 6, поради което неправилно е прието от съда, че правилно административният орган е издал АУПДВ, а не решение за финансови корекции по чл. 73 ЗУСЕСИФ. Неправилно административният орган е приел, че не следва да се прилага ЗУСЕСИФ, като за целта се е позовал на чл. 27, ал. 7 ЗПЗП, според която дължимостта на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване критериите за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от ПРСР, извън установените по ал. 6, се установява с издаването на АУПДВ по реда на ДОПК. Предвид описаното по-горе при установеното при извършените проверки на място и изготвения доклад от административния орган, налице са нередности по неизпълнение на договора и бизнес-плана относно заложените приходи (индикатори) и заетостта, което сочи на нарушение по чл. 27, ал. 6 ЗПЗП, което е основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал.1, т. 1-9 ЗУСЕСИФ. Изрично в чл. 70, ал.1, т. 7 ЗУСЕСИФ е регламентирано, че при неизпълнение на одобрените индикатори, се налага финансова корекция. В този смисъл са решения по адм. дела 8586/2020 г., 10650/2020 г., 11774/2019 г., 7468/2018 г. и др. на ВАС. В този смисъл следва да се приеме, че административният орган е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като не е спазил приложимия ред и основания за издаване на акта си и вместо решение за финансова корекция по чл. 73 ЗУСЕСИФ, е издал АУПДВ по чл. 166 ДОПК. Следва да се отбележи, че според § 12, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП започналите производства по издадените до датата на влизането му в сила на този закон наредби п о прилагане на мерките от ПРСР 2007 -2013 г. и на мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 за периода 2014 2020 г., се довършват по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг, но тази правна норма в случая не следва да се прилага. Съгласно § 1, т. 2, б. а от Правила за определяне размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от ПРСР 2007 2013 г. (ДВ., бр. 69/30.08.2019 г. в сила от същата дата) мониторинговият период за договорите, сключени преди 01.01.2015 г., е пет години, считано от датата на сключване на процесния договор на 14.10.2014 г., поради което за настоящия казус мониторинговият период е изтекъл на 14.10.2019 г., т.е. преди образуване на административното производство с писмо с изх. 01-6500/8646 от 30.10.2019 г. В този смисъл е и решение 13576/2010 г. на ВАС, Първо отделение. В тази връзка следва да се направи извод, че административният орган е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, като е издал АУПДВ. Предвид изложеното, следва да се приеме, че обжалваното решение е неправилно постановено, а оспорения АУПДВ е незаконосъобразен на основанията по чл. 146, т. 2, 3 и 4 АПК. Решението на съда като неправилно следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което се отмени процесния АУПДВ на изпълнителния директор на ДФ Земеделие. При този изход на спора следва да се отмени и решението на съда и в частта за разноските. На касационния жалбоподател следва да се присъдят разноски в размер на 11 048 лв. за двете съдебни инстанции. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, първо отделение