Решение № 8622 от 15.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10943/2011 г.
ВАСI отделение15.06.2012 г.докладчик Милена Златкова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3055 от 20.06.2011 г. на Административен съд - София - град, постановено по адм. д. № 3762/2010 г. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 8622 от 15.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10943/2011 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП срещу решение № 3055 от 20.06.2011 г. на Административен съд - София - град, постановено по адм. д. № 3762/2010 г., с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № 2000907110/02.02.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 434/31.03.2010 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Съображенията на касатора се свеждат до неприложимост на разпоредбата на чл. 47, т. 2 от ЗДДС, както и че договорът, сключен между ревизираното лице и "ММ Застрахователен брокер" ООД, противоречи на разпоредбите на Кодекса за застраховането. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на Борислав Стоянов Атанасов срещу РА и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Борислав Стоянов Атанасов с адрес: гр. София, ул. "Рилска обител" № 24 Б оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Жеков. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е допустима, а разгледана по същество - неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е бил РА № 2000907110/2.02.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 434/31.03.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП, с който за периода 14.01.2009 г. - 30.09.2009 г. на основание чл. 102, ал. 3 и чл. 66, ал. 1, т. 1 от ЗДДС е начислен ДДС в размер на 32 724.66 лв. Определено е на Борислав Стоянов Атанасов задължение за ДДС и лихва в общ размер 34 992.81 лв. Органът по приходите е установил, че с подадената годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ вх. № 221012349/21.04.09 г. за 2008 г. лицето е декларирало облагаем доход в размер на 81 375 лв. Формиран е облагаем оборот в посочения размер и най-късно до 14.01.09 г. е следвало Атанасов да подаде заявление за регистрация по ЗДДС на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС. За периода 14.01.2009 г. - 30.09.2009 г. физическото лице е получило доходи по силата на сключения между него като изпълнител и "ММ Застрахователен брокер" ООД като възложител договор от 5.01.2009 г. По силата на този договор то е предоставяло доставки на услуги, които не попадат в хипотезата на чл. 47, ал. 2 от ЗДДС и не са освободени, а облагаеми. Поради това е следвало да начисли ДДС. За да отмени РА, първоинстанционният съд е изложил следното в мотивите на своето решение: Безспорно жалбоподателят не е регистриран като застраховател, презастраховател, застрахователен брокер или застрахователен агент и предоставените от него услуги не попадат в приложното поле на чл. 47 от ЗДДС. Тази разпоредба предвижда, че е освободена доставка извършването на услуги при условията и по реда на Кодекса за застраховането от: 1. застрахователи и презастрахователи; 2. застрахователни брокери и застрахователни агенти. По силата на договора от 5.01.2009 г. жалбоподателят е предоставял услуги по смисъла на чл. 5, ал. 1 от Кодекса за застраховането - застрахователно посредничество на застрахователен брокер. Органът по приходите е приел, видно от мотивите на РА, че дружеството - получател на услугите "ММ Застрахователен брокер" ООД има качеството на застрахователен брокер и от своя страна осъществява освободени доставки на застрахователни услуги по смисъла на чл. 47 от ЗДДС. Следователно, предоставените от жалбоподателя посреднически услуги в изпълнение на договора от 5.01.2009 г. са използвани от получателя им за осъществяването на освободени доставки и на това основание не е било упражнено право на приспадане на данъчен кредит. С оглед на изложеното, се налага изводът, че е осъществен изцяло фактическият състав на чл. 50, т. 1 от ЗДДС. Сключването на договора в нарушение на изискванията на Кодекса за застраховането не съставлява основание за третиране на предоставените по него доставки на услуги като облагаеми. Същите са освободени доставки на основание чл. 50, т. 1 от ЗДДС и не подлежат на облагане с ДДС. Така постановеното решение е правилно. Характерът на предоставяните от Борислав Стоянов Атанасов в изпълнение на договора от 5.01.2009 г., сключен с "ММ Застрахователен брокер" ООД, е правилно преценен от съда. Същите са свързани с посредничество и осъществяване на контакт между потенциални потребители на застрахователни услуги и възложителя. В мотивите на своето решение съдът е възприел като законосъобразни изводите на органа по приходите, че тези услуги не са освободени доставки по смисъла на чл. 47 от ЗДДС. Дотолкова, доколкото обаче получателят на услугите е регистриран застрахователен брокер и е използвал услугите за осъществяване на освободени доставки и поради това не е ползвал данъчен кредит, осъществяването от ревизираното лице услуги са освободени доставки на основание чл. 50, т. 1 от ЗДДС. Приетото в решение № 11/11.03.2009 г. и Указанията на Комисията за финансов надзор, че консултантски договори, сключени между застрахователен брокер /възложител/ и физически или юридически лица /изпълнители/ с предмет извършването на дейност по намиране, привличане или консултиране на клиенти на застрахователния брокер срещу възнаграждение в процент от сумата за всяка отделна сделка противоречи на Кодекса за застраховането не може да обоснове извод за това, че услугите в изпълнение на един такъв договор само поради несъответствие с изискванията на Кодекса за застраховането следва да бъдат третирани като облагаеми. Всъщност в касационната жалба липсват доводи за незаконосъобразност на решението, поради неприложимост на правната норма на чл. 50, т. 1 от ЗДДС. С оглед на изложеното, решението на АССГ като правилно и законосъобразно и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,