Решение № 15787 от 21.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8352/2009 г.

Решение № 15787 от 21.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8352/2009 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. във връзка с чл. 196 АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на Общински съвет гр. Велико Търново срещу решение № 64 от 16.05.2009 г. по адм. д. № 856/2008 г. по описа на Административен съд гр. Велико Търново. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът Окръжна прокуратура гр. Велико Търново не е взел отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 64 от 16.05.2009 г. по адм. д. № 856/2008 г., Административен съд гр. Велико Търново е отменил като незаконосъобразни разпоредбите на Раздел I от глава Първа, без чл. 1, ал. 3 и чл. 2, ал. 4; Раздел II от глава Първа, без чл. 7; Раздел III от глава Първа, без чл. 18, т. 3 и чл. 19; Раздел I от глава Втора без чл. 20, 21 и 23; Раздел II от глава Втора, без чл. 26, чл. 28 А, ал. 2 и ал. 3 и чл. 29 А; Раздел III от глава Втора без чл. 31, ал. 1 и чл. 35, ал. 1; глава Трета; чл. 60 и 62 изцяло и т. 2 без частта по т. 3 от Наредбата за търговската дейност на територията на Община Велико Търново. Обжалваният съдебен акт не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания. Видно от протокол № 29 от 25.09.2008 г. от заседание на Общински съвет гр. Велико Търново при приемане на процесните изменения в Наредбата за търговската дейност на територията на Община Велико Търново е проведено само едно гласуване, като при него е прието в цялост предложението на вносителя, а решението е взето с едно общо гласуване в едно заседание. Съгласно чл. 77, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Великотърновския общински съвет, на неговите комисии и за взаимодействието му с общинската администрация, приет с Решение № 5 от 22.11.2007 г., проектите за наредби се приемат на две гласувания, които се правят в различни заседания. Действително втората алинея на същия текст дава възможност двете гласувания да се проведат в едно заседание, но и тогава трябва да са налице две гласувания, като при първото гласуване проектът се обсъжда в цялост (чл. 77, ал. 4 от Правилника), а на второ гласуване проектите се приемат глава по глава, раздел по раздел или текст по текст (чл. 78, ал. 1 от Правилника). В случая тази процедура не е била спазена. По административната преписка липсват доклади на водещата постоянна комисия, както и разпореждане на председателя на Общинския съвет за определяне на такава комисия. Нарушени са изискванията на чл. 74, ал. 1 и чл. 75 от Правилника. Цитираните разпоредби на Правилника за организацията и дейността на Великотърновския общински съвет по приемането на наредби са императивни, защото гарантират обективността, безпристрастността и качеството на работа по издаването на подзаконови нормативни актове и неспазването им представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Правилно съдът е отбелязал, че само тези нарушения са достатъчни да опорочат измененията в Наредбата за търговската дейност на територията на Община Велико Търново. Последната представлява подзаконов нормативен акт и независимо, че се касае до изменения в нея, тези изменения трябва да бъдат приети по реда, предвиден за наредби в Правилника за организацията и дейността на Великотърновския общински съвет, на неговите комисии и за взаимодействието му с общинската администрация, приет с Решение № 5 от 22.11.2007 г., на основание чл. 21, ал. 3 от Закона за местното самоуправление и местната администрация. В тази връзка не се споделя тезата на касатора, че след като се касае само за изменение този ред не трябва да се спазва. Правилно и с оглед съдържанието на оспорените текстове първоинстанционният съд е приел, че с тях се въвежда удостоверителен режим за начина и реда на откриването и функционирането на търговски обекти, търговията на открито и амбулантната търговия, както и правилата за поставяне и преместване на преместваеми съоръжения, който режим изисква спазването на формална процедура за издаване на съответното удостоверение срещу заплащане на цена. Общите правила за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност са уредени със Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност (ЗОАРАКСД), обн. ДВ, бр. 55 от 17.06.2003 г., в сила от 18.12.2003 г. с попр., изм и доп. Съгласно чл. 1, ал. 2 от този закон неговата цел е да улесни и насърчи извършването на стопанската дейност, като ограничи до обществено оправдани граници административното регулиране и административния контрол, осъществяван върху нея от държавните органи и от органите на местното самоуправление. В ал. 4 на същия текст са изчерпателно изброени хипотезите на административен контрол. В чл. 8 - 13 от закона е уреден лицензионният режим, а от чл. 14 до чл. 17 - регистрационният режим. Според чл. 25, ал. 1 ЗОАРАКСД удостоверение се издава само за отделна сделка или действие от лице, което извършва или възнамерява да извършва стопанска дейност и то когато извършването им поражда риск за националната сигурност или обществения ред в Република България, за личните или за имуществените права на гражданите или на юридическите лица, или за околната среда. Несъмнено въведения с оспорените текстове допълнителен удостоверителен режим за стопанска дейност противоречи на цитираните текстове на ЗОАРАКСД, както и на духа на този закон, чиято цел бе посочена по-горе. Законът е нормативен акт от по-висока степен от Наредбата за търговската дейност на територията на Община Велико Търново. Ето защо при наличие на противоречие законосъобразно процесните текстове на наредбата са били отменени. Що се касае до удостоверителния режим на преместваеми обекти освен изложеното следва да се има предвид и текста на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, който изрично разрешава върху поземлени имоти да се поставят преместваеми увеселителни обекти и преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности. По отношение на текстовете от наредбата, регламентиращи административнонаказателната отговорност за въвеждане в експлоатация на стационарен или нестационарен обект за търговия и услуги или производствено предприятие, то трябва да се има предвид, че тази отговорност е регламентирана в специалните закони, както и административнонаказателните разпоредби на ЗОАРАКСД и е незаконосъобразно предвиждането на други хипотези на такава отговорност, които не са регламентирани със закон. Същественото нарушение на съдопроизводствените правила и необосноваността на съдебния акт само са посочени в касационната жалба без каквито и да са конкретни оплаквания за такива нарушения. Развити са оплаквания само за нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 218, ал. 1 АПК Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението. По изложените в настоящите мотиви съображения подадената касационна жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,