Решение № 20 от 6.01.2025 г. на ВКС по т. д. № 1753/2024 г.

Решение № 20 от 6.01.2025 г. на ВКС по т. д. № 1753/2024 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Боян Балевски Производството е по реда на чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на "Гарантстрой Комплект"АД ЕИК[ЕИК] срещу решение № 288/07.05.2024 г., постановено от Апелативен съд-София по т. д. № 808/23 по описа на същия, В ЧАСТТА, с която след частична отмяна и частично обезсилване на първоинстанционното решение № 559 от 27.04.2023 г. по т. д. № 1505/2021 г. на СГС в съответните отхвърлителни части, е постановено друго, с което "Гарантстрой Комплект"АД е осъдено да заплати на ищеца "Галчев Инженеринг" ООД ЕИК[ЕИК] сумите, както следва: на основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД сумата от 105 802,52 лв., представляваща част от стойността на начислени неустойки съгласно чл. 22 от договор за възлагане на СМР с рег. № 2017 III - В - 9/27.01.2017 г., сключен на 27.01.2017 г. между "Галчев инженеринг" ООД и "Гарантстрой комплект" АД по възлагания в периода 01.09.2018 г. – 15.10.2018 г., осчетоводени с фактури №№ [ЕГН] / 29.10.2018 г., [ЕГН] / 29.10.2018 г. и [ЕГН] / 29.10.2018 г., издадени от "Галчев инженеринг" ООД на "Гарантстрой комплект" АД, сумата от 29421, 35 лв., представляваща законна лихва за забава върху главницата от 105 802, 52 лв., за периода от 30.10.2018 г. до 26.07.2021 г., както и законната лихва върху тази главница, считано от 26.07.2021 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 65 880, 91 лв., представляваща стойността на претърпените от ищеца вреди в резултат на неизпълнение на възлагания за периода от 01.09.2019 г. до 15.10.2018 г. по договор за възлагане на строително - монтажни работи с рег. № 2017 III - В - 9/27.01.2017 г., сключен на 27.01.2017 г. между "Галчев инженеринг" ООД и "Гарантстрой комплект" АД, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 26.07.2021 г. до окончателното й изплащане.. Решението се обжалва и в частта за присъдените в тежест на ответника разноски пред въззивната инстанция, както и в частта, с която въззивният съд е отменил постановеното по реда на чл. 248 ГПК определение № 2195/29.06.2023 г. по т. д. № 1505/21 г. на СГС, като следствие от преразпределение на вземанията за разноски, съобразно с произнасяне по изхода по спора във въззивната инстанция. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, които според касатора се изразяват в това, че съдът е приел, че в отношенията между страните по делото се прилага неустоечна клауза, която липсва в сключения между тях договор за изработка. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правният въпрос от значение за изхода по спора се свежда до задължението на съда при тълкуване а договора да се ръководи от правилата на чл. 20 от ЗЗД и по него, въззивният съд се е произнесъл в несъответствие с посочената практика на ВКС по чл. 290 ГПК – основание за допускане до касация, съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Претендират се разноските настоящата инстанция. Ответникът по касационната жалба "Галчев Инженеринг" ООД ЕИК[ЕИК] в писмен отговор от процесуалния си представител изразява становище за нейната неоснователност и за липсата на предпоставки за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски под формата на платено възнаграждение за процесуално представителство в производството пред ВКС, за което прилага списък по чл. 80 ГПК и платежни документи. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд се е позовал на следното: Съгласно съдържанието на договор рег. № 7231 от 25.01.2017 г. "Софийска вода" АД е възложила на "Галчев инженеринг" ООД да извършва доставките и услугите, предмет на обществената поръчка за: "Извършване на аварийна поддръжка, строително-ремонтни работи и строително- монтажни работи за около 30% от водопроводната мрежа, на територията на Столична община с номер ТТ001558, съгласно одобрено от възложителя техническо - финансово предложение на изпълнителя. Изпълнителят се е задължил да изпълни работите по Договора в сроковете, определени съгласно Таблица 1- "Време за реагиране" от т. 8 и да възстановява разрушените настилки в сроковете, определени в т. 9 от Раздел А "Техническо задание- предмет на договора". В същото задание- предмет на договора са определени сроковете, в които се изпращат графиците за работа за следващия ден, както и отчитането на извършените работи. В Раздел В: Специфични условия на договора е предвидена ексклузивност по отношение на изпълнителя като са регламентирани изрично случаите, при които възложителят може да ползва услугите на трето лице / т. 3/. В т. 3. 2. е уговорено, че при виновно неизпълнение от страна на изпълнителя, последният се задължава да изплати на възложителя стойността на изпълнените от третото лице работи. В т. 5 са регламентирани случаите, в които изпълнителят дължи неустойка на възложителя. Това са случаите, при които не са спазени сроковете "Време за реакция", "Време за изпълнение на работата" и "Време за трайно възстановяване на настилката" според т. 8 и т. 9 от Раздел А на договора. Съгласно т. 5.2.1. 2. при забава на изпълнението на дадена работа съгласно "време за изпълнение на работата" от Таблица 1, т. 8, Раздел А, изпълнителят дължи неустойка според възложения приоритет в проценти, посочени в Таблица 5. Предвидено е, че процентът на неустойката се изчислява съгласно посочените проценти в Таблица 2- Таблица 5 върху стойността на извършената работа без стойността на материалите. В случай на неустойка на работа, която е рекламация / включително в гаранционния срок/, стойността на работата се изчислява съгласно съответстващите позиции от ценовите таблици и на тази стойност се начислява процента от Таблица 2-Таблица 5. Освен това са предвидени неустойки при некоректна и ненавременна отчетност /т. 5. 4 от Специфичните условия/, при неспазване на сроковете за внасяне на протоколи за извършена работата съобразно Приложение 2 към договора /т. 5. 5. от Специфичните условия/ и при неспазване на техническите изисквания за изпълнение на работата. Уговорени са и неустойки за забава на изпълнението на възстановителните дейности според сроковете в т. 9 от раздел А, като същата е диференцирана съобразно типа настилка, както и неустойка при некоректно внесен екзекутив /т. 5. 7. /. 5 В т. 5.2.1. 4 е предвидено, че при обективна невъзможност дадена работа да бъде изпълнена спрямо сроковете по Таблица 1 от т. 8 от Раздел А, като изпълнителят заявява това в писмен вид пред възложителя. В тези случаи възложителят има право да приема или отхвърли аргументите на изпълнителя, като и в двата случая изпраща писмен отговор. Неустойките при неизпълнение на техническите изисквания на договора са регламентирани в т. 5. 6. Съгласно т. 5. 7 възложителят има право да наложи неустойка в размер на 50 лв. за всеки отделен случай, при който изпълнителят отчете настилка или вкарва за проверка екзекутив на СМР с неизвършено обкантване и/или неизвършено фугиране на възстановената настилка. В т. 5. 9- 5. 12. са предвидени и други случаи, при които се начислява неустойка. На 27.01.2017 г. е между страните по делото е бил подписан договор за възлагане на строително –монтажни работи, с който "Галчев инженеринг" ООД е възложило на "Гарантстрой комплект" АД да извършва СМР- възстановяване на пътни настилки след отстраняване на аварии на територията на Столична община. В чл. 1 от договора е уговорено, че договорните работи ще бъдат възлагани при условията на "ексклузивитет" като възложителят няма да възлага изпълнението на работи с идентичен предмет на трети лица, освен в случаите на неизпълнение в срок от 15 работни дни на конкретно възлагане или писмен отказ от изпълнителя, получен от възложителя в срок до 48 часа от възлагането. Предвидено е също, че след първите 24 часа от изпращане на възлагането, ако възложителят не е получил потвърждаване или отказ за изпълнение на възложените работи от изпълнителя, то възложителят прави запитване до изпълнителя дали е налице приемане или отказване на възложената работа. В случай, че получи отказ за изпълнение на възложените работи от изпълнителя при направеното запитване, възложителят има право да възложи работата на трети лица. Страните са уговорили, че възлагането ще бъде извършвано чрез възлагателно писмо като е регламентирано и неговото минимално съдържание - дата, на която изпълнителят следва да има готовност за започване на СМР; квадратура, която ще изпълнява; работен проект или указания за конструкцията на настилката, която ще възстановява; срок за изпълнение; лице за контакти и телефон; екзекутив. Записано е, че срокът за изпълнение на работите е конкретно посочен по всяко възлагане, придружено с екзекутив, а при непредставяне на екзекутив, срока за изпълнение на възложените СМР започва да тече от датата, на която е представен екзекутивът. Срокът започва да тече при наличие на подходящи метеорологични условия. В чл. 1, ал. 4 от договора е посочено, че неразделна част от същия са и всички процедури и правила съгласно Техническо задание, Общи и Специфични условия на договор № 7231/25.01.2017 г. между възложителя " "Галчев инженеринг" ООД и "Софийска вода" АД, както и приложенията към него: Приложение № 2 – Процедура по фактуриране; приложение № 7 – Последователност на процесите при проверка на протоколи и екзекутиви 6 (СМР, приети от Технически контрол), като възложителят е длъжен да ги предостави в цялост на изпълнителя при подписването на договора. В чл. 6 е уговорено, че до 3-то число на месеца изпълнителят изготвя и предоставя на възложителя справка за изпълнените СМР през предходния месец. Възложителят в срок от два месеца от получаване на справката, е длъжен да направи оглед на представените за приемане работи и в случай, че няма забележки и работите са приети от Възложителя на проекта "Софийска вода" АД да изготви и изпрати на изпълнителя Акт обр. 19 за фактуриране на приетите работи. Посочено е, че възложителят има право да не приеме работата при всички случаи на неточно, некачествено или забавно изпълнение. Регламентирано е и приемането на работа, която надвишава възложената квадратура / чл. 6, ал. 3 от договора/. В раздел IV ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЕ НА ИЗПЪЛНИТЕЛЯ наред с другите задължения е разписано и такова за изготвяне на отчетната документация своевременно. Съгласно чл. 22 от договора, ако изпълнителят се е забавил с извършването на възложените строително-монтажни работи в срока, описан във възлагателното писмо за конкретното възлагане, или не изпълни точно договорните си задължения, същият дължи неустойка в полза на възложителя в размери, съгласно условията на договор № 7231/25.01.2017 г. между възложителя и "Софийска вода" АД. Ищецът е представил фактури №№ [ЕГН]/29.10.2018 г. (санкции по договора за м. септември 2018 г. съгласно приложение № 1) на стойност 8 196, 26 лв. с ДДС, [ЕГН]/29.10.2018 г. (санкции по договора за м. септември 2018 г. съгласно приложение № 2) на стойност 95 318, 41 лв. с ДДС и [ЕГН]/29.10.2018 г. (санкции по договора за периода 01.10.2018 г. – 15.10.2018 г. съгласно приложение № 3) на стойност, издадени от ищеца на ответника, ведно с приложения към тях. С тези фактури са осчетоводени претендираните в настоящото производство неустойки. По делото са налични фактура № [ЕГН]/24.06.2019 г., на стойност от 65 880, 91 лева с ДДС, издадена от "Софийска вода" АД, ведно със сметка № 1 за удържани суми на "Галчев инженеринг" ООД и сметка № 109 (санкции), подписана между "Софийска вода" АД и "Галчев инженеринг" ООД на стойност от 1 300, 36 лева с ДДС. Представена е също фактура № [ЕГН]/21.11.2018 г., издадена от "Фармавил" ЕАД на "Галчев инженеринг" ООД, на стойност от 61 800 лева с ДДС, ведно със сметка № 22/1 и протокол № 1 за изплащане на възстановени настилки към възлагания по приложен списък, както и фактура № [ЕГН]/22.10.2018 г., издадена от "Нови технологии на България" АД на "Галчев инженеринг" ООД, на стойност от 42 776, 29 лева с ДДС, ведно със сметка № 22 и протокол № 1 за възлагане на настилки за възстановяване по приложен списък. По делото са приложени и електронни писма, с които са изпращани възлагания с конкретни номера, както и писма относно отказ на ответника да изпълни възлагане също с конкретно посочени номера, включително и възлагания № 947550 и № 946662. От представените и приети от страна на ответника количествено-стойностна сметка за изпълнените работи по договора през м. септември 2018 г., протокол № 751 от 11.12.2018 г. за изпълнението работи по договора през м. септември 2018 г., фактура № [ЕГН] от 11.12.2018 г. за изпълнените през м. септември 2018 г. работи по договора протокол от 14.12.2018 г. за предаване на описаната данъчна фактура, имейл от 18.09.2018 г., изпратен от ответника до ищеца в отговор на полученото на същата дата възлагане № 947550, с който правомерно /по твърдение на страната/ е било отказано изпълнение на работата и кореспонденция между страните по повод възлагане № 946662 и от количествено-стойностната сметка за м. 09. 2018 г. е видно, че със същата са приети без забележки работите по възлагания 947033, 945727, 943514 и 943484. По-нататък съдът е изложил, че в доклада по делото е прието за безспорно, че по отношение на възлагания № 943471, 943514, 943484, 945282, 945727, 946158, 946662, 947033 и 947151 от ищеца на ответника са били изпратени екзекутиви, както и че ищецът е приел работите, които са изпълнени от ответника по приетите от последния за работа възлагания. Видно от приложеното по делото уведомление изх. № 184/29.10.2018 г. ищцовото дружество е отправило изявление за прекратяване на договора Пред първоинстанционния съд са били допуснати и събрани гласни доказателства От приетата пред първоинстанционния съд съдебно- компютърна експертиза, изготвена от вещото лице Д. К. след проведено от експерта изследване на пощенската кутия, използвана от служители на ищеца, се установява, че по отношение на възлагане № 947444 се установява на 13.09.2018 г. е изпратено електронно писмо до получателя По делото е допусната и изслушана счетоводна експертиза, която е изготвена от вещото лице и от заключението по същата се установява, че в счетоводството на ищцовото дружество са осчетоводени неустойки, дължими от "Гарантстрой комплект" АД в общ размер на 326 817, 95 лв. с ДДС като след извършено прихващане с вземания на ответника към ищеца са останали дължими 204 620, 67 лв. Освен това ищецът осчетоводил плащане на неустойки към "Софийска вода" АД за невъзстановени пътни настилки по сметка 4011- Доставчици в общ размер на 65 880, 91 лв. с ДДС. Това плащане касае фактура № [ЕГН]/24.06.2019 г. Вещото лице е установило, че това задължение е за неизпълнени настилки за периода м. 09. 2018 г. и м. 10. 2018 г., както и че същото е погасено чрез извършено прихващане със суми, които "Софийска вода" АД и дължало на "Галчев инженеринг" ООД. Ищецът е извършил плащания към две дружества –"Фармавил" АД на стойност 61 800 лв. с ДДС и към "Нови технологии на България" АД в размер на 42 020, 30 лв. с ДДС. Основанието за начисляване на сумите, дължими на "Нови технологии на България" АД е "възстановяване на асфалтови настилки", а за тези дължими на –"Фармавил" АД – направа на асфалтови кръпки по аварийни проекти и вложени материали. Експертът е извършил проверки в счетоводствата и на контрагентите на ищеца и е установил, че задълженията по тези фактури са погасени / чрез плащане и чрез прихващане/ и са надлежно осчетоводени и при двете страни. Освен това е направена проверка в счетоводството на ищеца по отношение на издадената от ответника данъчна фактура № [ЕГН] от 11.12.2018 г. като е констатирано, че същата е осчетоводена и ищецът е ползвал и данъчен кредит по нея. Тя обаче не е платена на ответника. Част от задължението е сторнирано с кредитно известие на стойност минус 12 110, 50 лв. с ДДС. Неплатеният остатък остава 16 891, 10 лв. При разпита на вещото лице в съдебно заседание същият е заявил, че не е правил проверка в счетоводството на ответника и че изводите за извършено прихващане се базират на данните от счетоводството на ищеца. От приетата допълнителна съдебно - счетоводна експертиза, изготвена от същото вещо лице се установява, че след като вече е извършена проверка и в счетоводството на ответника, е констатирано, че тази фактура се води като неплатена и фигурира като непогасено вземане към ищеца. При разпита на този експерт в с. з., проведено а 15.11.2022 г. същият е заявил, че при преглед на документите при ответника е установил, че там не фигурират задължения за неустойки. Поради оспорване на това заключение в някои негови части е допусната повторна съдебно -счетоводна експертиза,.. В тази експертиза се посочва, че при проверката в счетоводството на "Галчев инженеринг" ООД е установено, че това дружество е осчетоводило пет фактури за неустойка, издадени от него с получател "Гарантстрой комплект" АД. Същите са на обща стойност 326 817, 95 лв. с ДДС. Фактурите са с номера № [ЕГН]/28.09.2018 г. за 13 947, 84 лв. с основание "префактуриране на санкции по договор за периода м. 07. 2017 г. - м. 12. 2017 г. ", включена в дневника за продажбите за м. септември 2018 г.; № [ЕГН]/28.09.2018 г. за сумата от 81 652, 28 лв. с основание "префактуриране на санкции за периода м. 01. 2018 г. -м. 08. 2018 г., съгласно приложение", включена в дневника за продажбите за м. 09. 2018 г.; фактура № [ЕГН]/20.10.2018 г. на стойност 8196, 26 лв. с основание за издаване "санкции по договор за периода м. 09. 2018 г., съгласно приложение 1" като същата е включена в дневника за продажби за м. 10. 2018 г.; фактура № [ЕГН]/29.10.2018 г. с основание за издаване "санкции по договор за период м. 09. 2018 г., съгласно приложение № 2", включена в дневника за продажбите за м. октомври 2018 г. и фактура № [ЕГН]/20.10.2018 г. на стойност 127 703, 16 лв. с основание за издаване "санкции по договор за периода 01.10.2018 г. -15.10.2018 г. съгласно приложение № 3", включена в дневника за продажбите за м. 10. 2018 г. Общата стойност на издадените фактури от 326 817, 95 лв. била осчетоводена като вземане по дебита на сметка 411 "Клиенти", аналитична сметка "Гарантстрой комплект" АД срещу начислен приход от санкции по договор в общ размер от 272 348, 30 лв. и начислен данък добавена стойност с общ размер на 54 469, 65 лв. В счетоводството на ищеца е осчетоводено прихващане с вземания на ответника към ищцовото дружество, като със същите са погасени вземания по фактури с кратък номер 667 и 668 изцяло, а от фактурите, вземанията по които са предмет на настоящото производство е погасена фактура № 675/29.10.2018 г. на стойност 8 196, 26 лв. и частично е погасено вземането по фактура № 676 до размера от 64 733, 28 лв. и остават дължими 30 585, 13 лв. При извършената проверка в счетоводството на ответника вещото лице е констатирало, че това дружество не е осчетоводило фактурите, издадени от ищеца. Нямало и декларирани покупки в ДДС регистрите на ответното дружество от "Галчев инженеринг" ООД за периода от месец 09. 2018 г. до месец 09. 2022 г. Няма данни за извършени плащания по процесните фактури. От допуснатата и приета комплексна съдебно- техническа и счетоводна експертиза се установява размера на неустойките по включените в представените по делото приложения възлагания. По възлаганията по фактура с кратък номер 675/29.10.2018 г. е направена справка за периода на забава при изпълнението на всяко едно от тях и е взет предвид процента на неустойка съобразно таблиците в чл. 5.2.1. 1 от т. нар. Основен договор. Така за възлагане 947151 забавата е от един ден и съобразно стойността на извършените работи неустойката е в размер на 107, 30 лв. По възлагане 947444 забавата е с 2 календарни дни като размерът на неустойката е 87, 20 лв. без ДДС За възлагане 947550 е констатирано, че настилката е следвало да бъде възстановена на 20.09.2018 г. и е отчетена като възстановена именно на тази дата. На 26.09.2018 г. настилката не била приета, като била отразена забележка"Неподравнена настилка". Тази забележка била отстранена едва на 26.10.2018 г. и забавата е изчислена на 36 календарни дни, което води неустойка в размер на 100% от стойността на настилката, а именно – 362, 11 лв. За възлагане 945282 експертът е установил, че същото е възложено на 11.09.2018 г. и е отчетено като изпълнено на същата дата. В последствие, на 08.10.2018 г. "Софийска вода" АД е уведомила ищеца, че настилката не е възстановена, забавата е от 27 календарни дни, а стойността на неустойката е 100% от цената на работата, а именно 476, 56 лв. Работата по възлагане 946158 е трябвало да бъде извършена до 12.09.2018 г. Отчетено е, че това е извършено своевременно. От "Софийска вода" АД е направена забележка, че настилката е пропаднала. Тази забележка е отстранена едва на 26.11.2018 г. Забавата е 74 календарни дни и стойността на неустойката е 100% или 3451, 45 лв. Изчислени са също и размерите на неустойките по останалите възлагания, включени в Приложение 1, стойностите на които са осчетоводени с фактура 675/20.10.2018 г. Същите в размерите, посочени в приложението. Във връзка с възлагания 947033, 945727, 943514 и 943484 е посочено, че работите по тях са отчетени като изпълнени, но в последствие, при проверки на "Софийска вода" АД е констатирано, че не се изпълнени. Изчислени са и неустойките по възлаганията, описани в Приложение 2, представено от ищеца, които са осчетоводени с фактура с кратък № 676 от 29.10.2018 г. Техните стойности са дадени по отделно за неустойката по чл. 3. 2 от Основния договор и за неустойката по чл. 5.2.2. 1 от Основния договор. По същия начин са изчислени и неустойките за възлаганията по Приложение 3 към исковата молба. Всички изчисления са без ДДС. Подробно са описани датите на възлагане и приемане и по двата договора- този, сключен между "Софийска вода" АД и "Галчев инженеринг" ЕООД и по договора с възложител "Галчев инженеринг" ЕООД и "Гарантстрой комплект" АД. По отношение на възлагане с 947550 експертът посочва, че са налични документи за приемане на работата, подписани между страните по делото за конкретния месец и конкретно това възлагане, но е имало и повторно възлагане и изпълнение от друга фирма за настилката. Вещото лице е било направило проверка дали извършените по възлаганията работи са приети от "Софийска вода" АД. Заявява, че възлагания 947151 и 94744 са приети, а всички останали са неприети. По делото е допусната и изслушана съдебно - техническа експертиза, изготвена от вещото лице Експертът е изследвал въпроса каква е причината за пропадане на настилката по възлагане № 946158. Взет е предвид екзекутив № 721 по това възлагане с инвеститор "Софийска вода" АД и изпълнител "Галчев инженеринг" ЕООД. Посочва се, че на 25.09.2018 г. в същия е отразена забележка, че настилката е пропаднала в зона А. Посочва се, че представената документация не съдържа протоколи от направени проби, от които да е видно какво е качеството на основата, върху която се полага асфалтовата настилка. В практиката голяма част от пропадането на настилката се дължало на некачествено уплътнена земна основа. Друга причина можело да бъде неотстраняване на аварията/течове/. Според експерта, това дава основание да се приеме, че пропадането, предмет на изследването се дължи на некачествено уплътнена основа /обратен насип/. Въззивният съд е приел, че по спора безспорно е установено, че през исковия период е съществувало валидно облигационно правоотношение между страните, основано на сключения между тях на 27.01.2017 г. договор. Същият има характер на такъв за изработка. Ищцовото дружество има качеството на възложител в правоотношение като се е ангажирало да възлага СМР по възстановяване на пътни настилки след отстраняване на аварии на територията на Столична община. Ответникът е поел задължение да извършва възложените му СМР качествено и в определените в Договора и възлагателните писма срокове. В чл. 1 от Раздел І ПРЕДМЕТ НА ДОГОВОРА подробно е регламентирана процедурата по потвърждаване от страна на изпълнителя, че приема работата и в кои случаи възложителят може да я възложи на трети за правоотношението лица. Съдът е приел, че предвид целия текст на тази клауза и не следва извода, че изпълнителят ще може да изпълнява възложените му работи само когато прецени. Както беше посочено, неговото основно задължение по договора е да извършва възложените му СМР. Следователно неприемането на конкретно възлагане може да бъде обосновано само с уважителна причина, която препятства изпълнението, а всеки друг отказ от изпълнение представлява неизпълнение на основното задължение на страната по договора. Освен изложеното, страните спорят и по това дали клаузите на договора, сключен между "Галчев инженеринг" и "Софийска вода" АД обвързват и страните в настоящото производство. Въззивният съд е приел, че с оглед текста на чл. 1, ал. 4 от договора, сключен между страните по настоящото дело, съгласно който "неразделна част от настоящия договор са всички процедури и правила съгласно Техническо задание, Общи и Специфични условия на Договор № 7231/25.01.2017 г. / сключен между "Галчев инженеринг" и "Софийска вода" АД/ е налице изрично постигнато съгласие, че тези процедури и правила ще се прилагат и в отношенията между "Галчев инженеринг" и "Гарантстрой комплект" АД. Според съда, фактът, че обемът на СМР, предмет на двата договора е различен не се отразява на валидността на тази уговорка, тъй като правилата не могат да се прилагат за СМР, които не са възложени, т. е те ще важат за дейностите, предмет на процесния договор. Горното означава, че ответникът се е съгласил, че при всеки случай на неизпълнение, за който в Специфичните условия е предвидена санкция, той ще понесе такава. Този извод, според съда, се потвърждава и от факта, че в чл. 22 от договора между "Галчев инженеринг" и "Гарантстрой комплект" АД е постигнато съгласие, че ако изпълнителят се е забавил с извършването на възложените строително-монтажни работи в срока, описан във възлагателното писмо за конкретното възлагане, или не изпълни точно договорните си задължения, същият дължи неустойка в полза на възложителя в размери, съгласно условията на договор № 7231/25.01.2017 г. между възложителя и "Софийска вода" АД. Ето защо, според състава на САС, тези уговорки са достатъчни, за да се приеме, че е налице съгласие между страните за заплащане на неустойка за забава или различни видове неизпълнение при извършване на възложените СМР съгласно таблиците в чл. 5 от Договор № 7231/25.01.2017 г. Според съда няма основание, при осъществения служебно контрол относно това дали клаузите за неустойки не противоречат на повелителни норми на закона или на добрите нрави, да се приеме, че същите са нищожни. Макар при неустойката за забава нейният размер в определени случаи да достига размерът на достига до 100% от стойността на работите, същият е съобразен със самия характер на дейността, а именно – аварийна поддръжка и необходимостта авариите да бъдат отстранявани по най-бързия начин. По-нататък съдът е преценявал, дали е налице неизпълнение от страна на ответника на конкретни задължения по договора и дали за това неизпълнение е предвидена неустойка, съобразявайки клаузите на Договор № 7231/25.01.2017 г., вр. чл. 22 от договора от 27.01.2017 г. Констатирал е, че общата претендирана сума за начислени неустойки от 231 217, 83 лева е осчетоводена с описаните по-горе фактури, издадени от "Галчев инженеринг" ООД на "Гарантстрой комплект" АД. Същата се разпределя както следва: 1. 8 196, 26 лева с ДДС, представляващи сбора от неустойки за забавено или некачествено възстановени настилки през септември 2018 г., като сумата е осчетоводена с фактура № [ЕГН]/29.10.2018 г. Тя е формирана от: неустойка за забава при изпълнението на СМР по чл. 22 от процесния договор вр. с чл. 5.2.2. 1. от раздел В на основния договор в общ размер на 1 005, 99 лева, от които 715, ЗЗ лева – неустойка за пет дни забава по възлагане № 947151 със срок за извършване на СМР до 11.09.2018 г., и 290, 66 лева – неустойка за пет дни забава по възлагане № 947444 със срок за извършване на СМР до 17.09.2018 г.; - неустойка за забава във връзка с отстраняване на забележки вследствие на лошо изпълнение по чл. 22 от процесния договор вр. с т. 12 от Приложение 7 от основния договор вр. с чл. 5.2.2. 1. от раздел В на основния договор, а именно: 362, 11 лева – по възлагане № 947550 (за повече от два месеца забава), 342, 62 лева – по възлагане № 945282 (за повече от пет дни забава) и 3 451, 45 лева – по възлагане № 946158 (за повече от пет дни забава); - неустойка за пълно неизпълнение по чл. 22 от процесния договор вр. с чл. 5.2.2. 1. от раздел В на основния договор, а именно: 368, 83 лева – по възлагане № 947033, 339, 71 лева – по възлагане № 945727, 245, 56 лева – по възлагане № 943471, 218, 39 лева – по възлагане № 943514 и 245, 56 лева – по възлагане № 943484; - неустойка за некоректно отчитане по чл. 22 и чл. 1, ал. 4 от процесния договор вр. с чл. 5. 7. от раздел В на основния договор в общ размер на 250 лева (или от по 50 лева за всеки отделен случай) по възлагания № 947033, 945727, 943471, 943514 и 943484; - неустойка за неизпълнение на задължението по чл. 9, ал. 4 за отчетност вр. с чл. 5.5.2. от раздел В на основния договор за неспазване на сроковете за внасяне на протоколи – по възлагане № 946158 в размер на 20% от стойността на СМР. 2. 95 318, 41 лева с ДДС, осчетоводени с фактура № [ЕГН]/29.10.2018 г. Тази сума представлява сбор от неустойки за възложени и отказани настилки за изпълнение с изтекъл приоритет през септември 2018 г., както следва: - неустойка за забава по възлагания № 945282, 947033, 945727 и 946662, установени от основния възложител "СОФИЙСКА ВОДА" АД с писмо от 27.09.2018 г. и с писмо от 08.10.2021 г., които са възложени от "СОФИЙСКА ВОДА" АД на трето лице за сметка на ищеца; - неустойка за неизпълнение по възлагания № 946400, 948399, 948692, 948823, 947370, 947468, 947551, 947569, 947583, 947699, 947996, 948091, 948213, 948223, 948290, 948433, 948475, 948556, 948557, 949452, 946972, 948354, 948356, 948915, 948974, 949509, 947077, 947424, 947578, 947694, 947825, 947870, 947943, 948072, 948084, 948342, 948347, 948845, 949295, 949370, 946910, 946291, 947625, 948079, 943490, 948564, 948913, 943473, 943485, 947506, 947703, 947729, 947778, по които твърди да е налице виновен отказ на ответника от изпълнение, като неустойката е дължима на основание чл. 22 от процесния договор вр. с чл. 3. 2. и чл. 5.2.2. 1. от раздел В на основния договор. Твърди, че по същите ответникът на основание чл. 3. 2. от раздел В от основния договор дължи цялата стойност на изпълненото от третото лице – в случая по фактура № [ЕГН]/21.11.2018 г., издадена от "Фармавил" ЕАД на ищеца, и по фактура №[ЕИК]/24.06.2019 г., издадена от "СОФИЙСКА ВОДА" АД. 3. 127 703, 16 лева с ДДС, осчетоводени с фактура № [ЕГН]/29.10.2018 г. същата представлява от неустойки за неизпълнение по възлагателни писма от м. октомври 2018 г., както следва: - неустойка за неизпълнение по възлагания № 946293, 948253, 950021, 949440, 950213, 949885, 950584, 950677, 950830, 950130, 950432, 950090, 951313, 951474, 948889, 949883, 949881, 949817, 950291, 949260, 949944, 950013, 948620, 949462, 949460, 949818, 950106, 950293, 949410, 950567, 950815, 949837, 949991, 951171, 951189, 950450, 951001, 950313, 949244, 947627, 950264, 949245, 949276, 950635, 950625, 949608, 947139, 950412, 950455, 950224, 948358, 949694, 949889, 948554, 949102, 949236, 950114, 950330, 950385, 950017, 949779, 949810, 950427, 950177, 948676, 950822, 950872, 949237, 951104, 950217, 951111, 950458, 950785, 950735, 949614, 949526, 950058, 950316, 951376, 951429, 948830, 948346, 948988, 948987, 950388, 950131, 950807 и 951356, по които бил налице виновен отказ на ответника от изпълнение, като неустойката се претендира на основание чл. 22 от процесния договор вр. с чл. 3. 2. и чл. 5.2.2. 1. от Раздел В на основния договор. Ищецът твърди, че по отношение на тези възлагания ответникът на основание чл. 3. 2. от Раздел В от основния договор дължи цялата стойност на изпълненото от третото лице – в случая по фактура № [ЕГН]/21.11.2018 г., издадена от "Фармавил" ЕАД, и по фактура № 217/22.10.2018 г., издадена от "Нови технологии на България" АД. Неустойката за забава по чл. 5.2.2. 1. от Основния договор, вр. чл. 22 от договора между страните се дължала кумулативно с неустойката за "превъзлагане". По отношение на сумите претендирани по първата фактура въззивният съд е приел следното: налице неизпълнение на договорните задължения на ответника, като същото се изразява в забавено изпълнение по част от възлаганията, а по други- в некачествено изпълнение и нарушаване на задълженията за коректно отчитане. Номерата на възлаганията, за които е издадена фактурата са посочени в Приложение 1 към исковата молба. Съдът е приел, че с оглед изричното приемане на възлаганията, който факт се установява от наличната по делото кореспонденция между страните, с определен в тях срок, изпълнителят е бил обвързан с него. С оглед заключението по приетата комплексна съдебна експертиза, обсъдено по-горе съдът приема, че по отношение на възлагане № 947444 дължимата неустойка е в размер на 30% от стройността на работата или 87, 20 лв. без ДДС, тъй като е констатирана забава от два дни, а за възлагане 947151 стойността на неустойката е 107, 30 лв. за забава от един ден съобразно стойността на извършените работи. По отношение на възлаганията с № 947550 и 945282 от представените по делото сметка № 1 към фактура № 02880112245/24.06.2019 г., и издадена от "Софийска вода" АД на "Галчев инженеринг" ООД и заключението на комплексната съдебна експертиза по делото се установява, че са били отправени забележки във връзка с изпълнението на работите като констатираните недостатъци не са били отстранени в указния срок. Поради това по първото възлагане за забава от 36 календарни дни се дължи начислената неустойка по чл. 5.2.2. 1 от Основния договор, вр. чл. 22 от договора между страните, която е в размер на 362, 11 лв. без ДДС. По отношение на работата, която е трябвало да бъде извършена по второто възлагане, от експертизата става ясно, че същата е била отчетена като изпълнена в определения срок-до 11.09.2018 г., но след извършена проверка е било установено, че това не е така и е начислена неустойка за забава за 27 календарни дни, която е в размер на 342, 62 лв. без ДДС. По това възлагане се дължи и предвидената в чл. 5. 7 от Основния договор неустойка за некоректно отчитане, която е в размер на 50 лв. По отношение на възлагане 946158 в комплексната експертиза е посочено, че настилката е била възстановена своевременно, но на 17.09.2018 г. е отчетена забележка, че настилката е пропаднала. Този недостатък е бил отстранен със забава от 74 дни, поради което е начислена и се претендира неустойка в размер на 3451, 45 лв. Ответникът е въвел възражение, че констатираният недостатък не е в резултат на неизпълнение на неговите задължения, а се е проявил, тъй като е имало некачествено уплътнена основа/обратен насип, която основа е следвало да бъде направена от ищеца. Във връзка с това възражение е била допусната и обсъдената по-горе съдебно-техническа експертиза, според заключението на която пропадането може да се дължи или на некачествено направена основа или на възникнал теч. И двете причини изключват неизпълнение на поетото от ответника задължение за възстановяване на пътната настилка, поради което съдът е приел, че възражението за недължимост на тази неустойка е основателно. По отношение на възлагания № 945282, 947033, 945727 и 946662 в тази фактура са включени неустойки за забава, които с в общ размер на 1418, 05 лв. въззивният съд е счел, че от събраните доказателства по делото е видно, че тези възлагания на практика не са изпълнени от ответника, а поради прекомерната забава същите са били възложени на трето лице. Следователно, за същите има основание да бъде начислена неустойка по чл. 22 от процесния договор, вр. чл. 3. 2 от Основния договор, която се дължи в случаите, при които е налице пълно неизпълнение, довело до необходимост възложителя да потърси друг изпълнител на работата. Тя е и начислена и нейната стойност е включена във фактура № [ЕГН]/29.10.2018 г. след като е налице пълно неизпълнение, то не може да има забавено такова, поради което претенцията за сумата от 1418, 05 лв. неустойка за забава е неоснователна. От заключението на комплексната експертиза се установява, че посочените възлагания са отчетени като изпълнени, което не е отговаряло на истината. Следователно е налице некоректно отчитане на възложената работа. За такова неизпълнение е предвидена неустойка по чл. 5. 7 от Основния договор, дължима от ответника в настоящото производството на основание чл. 1, ал. 4 и чл. 22 от договора от 27.01.2017 г. Тя е в размер на 50 лв. за всяко едно и възлаганията или общо 200 лв. Не са дължими неустойките, начислени на основание чл. 5. 5 от основния договор, тъй като вече беше прието, че процесното възлагане с № 946158 е било изпълнено от ответника и констатирани недостатъци по същото не са в резултат на поведението на изпълнителя. Така от осчетоводената с фактура № [ЕГН]/29.10.2018 г. сума остават дължими 1149, 23 лв. без ДДС. По отношение на останалите възлагания с № 946400, 948399, 948692, 948823, 947370, 947468, 947551, 947569, 947583, 947699, 947996, 948091, 948213, 948223, 948290, 18 948433, 948475, 948556, 948557, 949452, 946972, 948354, 948356, 948915, 948974, 949509, 947077, 947424, 947578, 947694, 947825, 947870, 947943, 948072, 948084, 948342, 948347, 948845, 949295, 949370, 946910, 946291, 947625, 948079, 943490, 948564, 948913, 943473, 943485, 947506, 947703, 947729, 947778 в посочената фактура на първо място са включени неустойки по чл. 22 от процесния договор вр. с чл. 3. 2. от Раздел В на основния договор. По делото няма спор, че ответникът е отказал изпълнението работите, които са били включени описаните възлагания, което представлява виновно неизпълнение на основното задължение на изпълнителя по договора, а именно да извършва дейностите, които се включват в предмета на договора и които са му възложени от възложителя. За да възникне основание да бъде начислена неустойка по чл. 3. 2 от Основния договор, вр. чл. 22 от процесния такъв е необходимо да бъде установено, че работите са били възложени на трето лице като това възлагане е станало именно поради виновното неизпълнение на изпълнителя. Съдът е приел, че предпоставките за уважаване на претенция за заплащане на такава неустойка, осчетоводена с посочената фактура са налице само за част от осчетоводената сума. Видно от представените по делото протоколи за приети работи, извършени от "Фармавил" АД през месец септември стойността на същите е 12278, 68 без ДДС и 14734, 42 лв. с ДДС. Тази стойност се дължи изцяло предвид изложените по- горе съображения за предпоставките за начисляване на неустойка по чл. 22 от процесния договор вр. с чл. 3. 2. от Раздел В на основния договор и фактът, че размерът на неустойката се измерва с действително заплатеното на третото лице. Издадена от "Софийска вода" АД фактура е за санкции, наложени към ищеца в производството, т. е същата не отразява стойността на заплатени от "Галчев инженеринг" ООД суми към трето лице за възложени от него работи, които са отказани от ответника. Ето защо тази сума не се дължи на основание чл. 22 от процесния договор вр. с чл. 3. 2. от Раздел В на основния договор. Ищецът претендира и неустойка за забава, изчислена върху стойността на работите по същите възлагания. Такава неустойка не се дължи, тъй има пълно неизпълнение, което изключва забавеното такова. С оглед на изложеното от осчетоводената с фактура № [ЕГН]/29.10.2018 г. сума от 95 318, 41 лв. с ДДС следва да се присъдят само 14 734, 42 лв. неустойка. По отношение на неустойките, осчетоводени с фактура № [ЕГН]/29.10.2018 г.: същите са начислени за работите по възлагателни писма от м. октомври 2018 г., № 946293, 948253, 950021, 949440, 950213, 949885, 950584, 950677, 950830, 950130, 950432, 950090, 951313, 951474, 948889, 949883, 949881, 949817, 950291, 949260, 949944, 950013, 948620, 19 949462, 949460, 949818, 950106, 950293, 949410, 950567, 950815, 949837, 949991, 951171, 951189, 950450, 951001, 950313, 949244, 947627, 950264, 949245, 949276, 950635, 950625, 949608, 947139, 950412, 950455, 950224, 948358, 949694, 949889, 948554, 949102, 949236, 950114, 950330, 950385, 950017, 949779, 949810, 950427, 950177, 948676, 950822, 950872, 949237, 951104, 950217, 951111, 950458, 950785, 950735, 949614, 949526, 950058, 950316, 951376, 951429, 948830, 948346, 948988, 948987, 950388, 950131, 950807 и 951356 на основание по чл. 22 от процесния договор вр. с чл. 3. 2. и чл. 5.2.2. 1. от Раздел В на основния договор. По делото е безспорно, че всички работи по така описаните възлагателни писма за отказани от ответника. Установява се също, че ищцовото дружество е възложило същите на трети за договора лица – "Фармавил" АД и "Нови технологии на България" АД. На първото дружество са заплатени 61 880 лв., но тъй като част от тази сума е отнесена към неустойките за работите през м. септември, се дължат оставащите 47 145, 58 лв. дължат се и заплатените 42 77, 29 лв. по фактурата, издадена от второто дружество. Тъй като съгласно чл. 3. 2 от Основния договор изпълнителят дължи именно тази стойност, то за отказаните възлагания за м. октомври 2018 г. следва да се присъди неустойка в общ размер на 89915, 87 лв. За тези възлагания не се дължи неустойка за забава по същите съображения, които бяха изложени за възлагателните писма, изпратени през м. септември 2018 г. Поради това от сумата по фактура № [ЕГН]/29.10.2018 г. се явяват дължими изчислените погоре 89 915, 87 лв. Така общо дължимите суми за начислени неустойки за неизпълнение на задълженията на "Гарантстрой комплект" АД за работите, възложени им по договора през месеците септември и октомври 2018 г. е 105 802, 52 лв. без ДДС. Следва да се посочи, че върху тази сума ДДС не следва да се начислява, тъй като съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗДДС вземанията които имат обезщетителен характер като неустойки и лихви за забава не се включват в данъчната основа на задълженията. Доколкото и трите фактури, с които са осчетоводени претендираните суми са изпратени на ответника на 30.10.2018 г., то следа да се приеме, че именно на тази дата ответникът е било поканен да заплати задължението си. Ето защо, считано от този момент според съда, ответникът е изпаднала в забава за плащане на задълженията си и дължи обезщетение по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Размерът на това обезщетение за периода до завеждане на делото съдът е определил по реда на чл. 165 от ГПК на 29 421, 35 лв. От всичко изложено за съда следва, че главният иск се явява основателен за сумите от 105 802, 52 лв. - главница и 29 421, 35 лв. - законна лихва, а в останалата му част за разликата до пълния му предявен размер от 231 2017, 67 лв. за главницата и до пълния размер за законна лихва - 64296, 52 лв. следва да бъде отхвърлен. С оглед на този изход на спора по главния иск въззивният съд е разгледал и предявеният евентуален такъв с правно основание чл. 82 от ЗЗД. По отношение на него се твърди, че ответникът дължи обезщетение за вреди, които са настъпили за ищеца поради неизпълнение на задълженията по процесния договор, тъй като в следствие на неизпълнението от страна на "Гарантстрой комплект" АД ищецът е заплатил неустойки в полза на "Софийска вода" АД, както и е бил принуден да ангажира трети лица – изпълнители, на които да заплаща възнаграждение, за да изпълнят работите – предмет на процесния договор с ответника. За да бъде уважена тази претенция, според съда, е необходимо да бъде доказано, че ищецът е претърпял вреди, които са в причинна връзка с виновното неизпълнение на длъжника и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. В случая заплащането на фактура №[ЕИК]/24.06.2019 г., издадена от "Софийска вода" АД от страна на ищеца е доказано предвид заключението на приетата по делото съдебно- икономическа експертиза, поради което е налице първият елемент от фактическият състав на чл. 82 от ЗЗД – наличието на вреда. По делото е безспорно, че през месец октомври "Гарантстрой комплект" АД е отказало да извърши работите по съответните възлагателни писма № 946293, 948253, 950021, 949440, 950213, 949885, 950584, 950677, 950830, 950130, 950432, 950090, 951313, 951474, 948889, 949883, 949881, 949817, 950291, 949260, 949944, 950013, 948620, 949462, 949460, 949818, 950106, 950293, 949410, 950567, 950815, 949837, 949991, 951171, 951189, 950450, 951001, 950313, 949244, 947627, 950264, 949245, 949276, 950635, 950625, 949608, 947139, 950412, 950455, 950224, 948358, 949694, 949889, 948554, 949102, 949236, 950114, 950330, 950385, 950017, 949779, 949810, 950427, 950177, 948676, 950822, 950872, 949237, 951104, 950217, 951111, 950458, 950785, 950735, 949614, 949526, 950058, 950316, 951376, 951429, 948830, 948346, 948988, 948987, 950388, 950131, 950807 и 951356. Този отказ представлява виновното неизпълнение на основното задължение на изпълнителя по договора. Това неизпълнение от своя страна е довело до неизпълнение на ангажиментите за възстановяване на настилките при отстранени аварии от "Галчев инженеринг" за тези обекти и пораждане в негова тежест на задължението за заплащане на стойността на работите, които са били заплатени на трето лице от възложителя по основния договор съгласно клаузата на чл. 3. 2 от Раздел В на Основния договор. Като се е съгласил с прилагането към процесното правоотношение на клаузите на договор рег. № 7231 от 25.01.2017 г., сключен между "Софийска вода" АД и "Галчев инженеринг" ЕООД ответникът и е наясно, че при неизпълнение на задължения по този договор, които са довели до възлагане на работи на трети лица, изпълнителят по основния договор ще дължи заплащане на стойността на работите. Следователно, той е можел да предвиди, че неговото неизпълнение ще доведе до настъпване на вреди за ищеца. Ето защо съдът приема, че са налице предпоставките за уважаване на иска по чл. 82 от ЗЗД до сумата по фактура № 11245/24.06.2019 г., а именно – 65 880, 91 лв., а разликата до пълнопредявения размер от 125 415, 15 лв., искът по чл. 82 от ЗЗД ще следва да бъде отхвърлен като недоказан. Върху главницата от 65 880, 91 лв., според съда, се дължи и законна лихва, считано от 26.07.2021 г до окончателното й изплащане. С оглед на така направените изводи, въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение ще следва да бъде отменено в частта му, с която е отхвърлен главният иск по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД сумата от 105 802, 52 лв. и вместо него да бъде постановено друго, с което претенцията в тази й част да бъде уважена. Решението ще следва да бъде обезсилено в частта му, с която е разгледан предявеният евентуален иск за същата сума, тъй като по отношение на тази част от претенцията не се е сбъднало условието за разглеждане на иска. Решението ще следва да бъде отменено и в частта му, с която е отхвърлен предявеният евентуален иск по чл. 82 от ЗЗД за заплащане на сумата от 65 880, 91 лв. и вместо ще следва да бъде постановено ново, с което този иск да бъде уважен до посочения размер. В останалата му част първоинстанционното решение е потвърдено като правилно и законосъобразно. С оглед изхода на делото решението на СГС е променено и в частта за разноските като е отменено и определението на СГС, постановено по реда на чл. 248 от ГПК. В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, от страна на ответника по иска се сочат като обуславящ изхода по спора правен въпрос: За задължението на съда при тълкуване а договора да се ръководи от правилата на чл. 20 от ЗЗД; Съгласно т. 1 от ТР № 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т. т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Липсата на формулиран, обуславящ изхода на спора въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, като ВКС не разполага с правомощия да извлича и формулира по своя преценка правен въпрос, доколкото това противоречи на диспозитивното начало в гражданския процес. По отношение на формулирания от касатора въпрос, настоящият състав на ВКС Първо т. о. счита, че същият е по правилността на въззивното решение, доколкото в него имплицитно се съдържа оплакване за нарушение на разпоредбата на чл. 20 ЗЗД относно правилата за тълкуване на договорите. Освен това, видно от гореизложеното изложение на съдържанието на мотивите на обжалвания акт, въззивният съд подробно е изложил своите съображения за това защо приема, че съответните уговорки за неустойка по основния договор за обществена поръчка се прилагат и за спорното договорно правоотношение: в чл. 22 от договора между "Галчев инженеринг" и "Гарантстрой комплект" АД е постигнато съгласие, че ако изпълнителят се е забавил с извършването на възложените строително-монтажни работи в срока, описан във възлагателното писмо за конкретното възлагане, или не изпълни точно договорните си задължения, същият дължи неустойка в полза на възложителя в размери, съгласно условията на договор № 7231/25.01.2017 г. между възложителя и "Софийска вода" АД, т. е. същият е изпълнил задължението си в правилото на чл. 20 ЗЗД да тълкува договора. Това как е тълкувал конкретните уговорки в конкретния договор е изцяло въпрос по приложение на материалния закон спрямо конкретните факти по спора и преценката за това не се прави в процедурата по чл. 288 ГПК. По изложените съображения, липсва установяване на общата предпоставка за достъп до касация, поради което ВКС, не дължи произнасяне и по допълнителния селективен критерий по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК. В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, от страна на пълномощника на жалбоподателя е налице и позоваване на очевидна неправилност, по смисъла на съдържанието на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, по отношение на изводите на съда за това, че за да не отговаря за неизпълнение на поетите с договора между страните задължения изпълнителят следва да има уважителна причина да не изпълни, както и за това, че съответните уговорки за неустойка по основния договор за обществена поръчка се прилагат и за спорното договорно правоотношение. Подобни оплаквания не биха могли да се съотнесат към критериите, трайно възприети от различни съдебни състави на ВКС, при които съдебният акт би могъл да се квалифицира като очевидно неправилен. За да е налице очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК е необходимо съдебното решение да страда от особено тежък порок, установим от самия акт. Очевидна неправилност би била налице, когато съдът е приложил несъществуващ закон, или законът е приложен в неговия противоположен смисъл, или е налице явна необоснованост в резултат на грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички случаи, за да е очевиден подобен порок, то това следва да се установява в самия акт, без да е необходим допълнителен анализ и нова преценка на събраните по делото доказателства за приетите като установени факти. В случая за да извърши проверка за основателността на конкретните оплаквания в КЖ, ВКС следва да разгледа спора по същество и подложи на нова преценка събраните по делото доказателства, включително да тълкува съдържанието на съответните уговорки в договора между страните, което изключва очевидността на твърдените пороци на въззивния акт и предполага произнасяне по неговата правилност по реда на чл. 281, т. 3 ГПК, което е недопустимо във фазата по чл. 288 ГПК. С оглед гореизложеното не се установява, да е налице основание за допускане на касация и съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК. В полза на ответника по КЖ "Галчев Инженеринг" ООД ЕИК[ЕИК] се дължат направените разноски в настоящото производство в размер на 15 233, 03 лева-възнаграждение с ДДС по договор за правна помощ и съдействие от 29.05.2024 г., съобразно списък по чл. 80 ГПК и платежни документи/ авизо за местен превод от 05.08.2024 г. на " Уни Кредит Булбанк" АД/. Водим от горното, настоящият съдебен състав на ВКС, Първо т. о. О П Р Е Д Е Л И: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 288/07.05.2024 г., постановено от Апелативен съд-София по т. д. № 808/23 по описа на същия в обжалваната част. ОСЪЖДА "Гарантстрой Комплект"АД ЕИК[ЕИК] да заплати на "Галчев Инженеринг" ООД ЕИК[ЕИК] направените разноски в настоящото производство в размер на 15 233, 03 лева. Определението е окончателно.