Решение № 1066 от 2.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5013/2015 г.

Решение № 1066 от 2.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5013/2015 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 176, ал. 1 АПК. Постъпила е молба от директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - София при ЦУ на НАП, за допълване на решение № 10267 от 6.10.2015 г., постановено по адм. дело № 5013/2015 г. по описа на Върховния административен съд. Иска се съдът да се произнесе с допълнително решение, с което на основание чл. 173, ал. 2 АПК да укаже изпращане на преписката на компетентния административен орган и да даде задължителни указания относно тълкуването и прилагането на закона. По тази молба е подадено възражение от Д. И. Л.-М., чрез адв. З. като процесуален представител, с доводи за неоснователност на искането. Претендира разноски за настоящото производство. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на искането. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира искането за допълване на решението за процесуално допустимо като подадено в срок и от надлежна страна. Разгледано по същество, е неоснователно. С решението, чието допълване се иска, тричленният състав е отменил решение № 1076 от 26.02.2015 г., постановено по адм. дело № 7776/2014 г. по описа на Административен съд София-град и е обявил за нищожен ревизионен акт № 2021309411/13.03.2014 г. на органите по приходите, изменен с решение № 2032/26.11.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП, с който на Д. И. Л.-М. са определени задължения за данък за довнасяне по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 7 263,26 лева и лихви за забава в размер на 3 587,82 лева. В първоинстанционното производство е оспорен ревизионен акт, чието съдебно обжалване се регламентира от специалните разпоредби на чл. 156 - 161 ДОПК. Съдът преценява неговата законосъобразност, като извършва проверка дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. Нормата на чл. 160, ал. 4 ДОПК предвижда, че предписанието на ал. 3 (когато естеството на акта не позволява решаването на делото по същество, съдът го отменя и връща преписката на компетентния орган по приходите със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона) не се прилага за ревизионните актове. Както в хипотезата на отмяна на ревизионния акт като незаконосъобразен, така и при обявяването му за нищожен, т.е. независимо от степента на порока, съдът не разполага с правомощието да върне делото като преписка на компетентния орган по приходите със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Нормата на чл. 160, ал. 4 ДОПК е специална и изключва субсидиарното приложение на чл. 173, ал. 2 АПК. Следва да се приеме, че липсва непълнота в постановеното решение и направеното искане за допълването му е неоснователно. При този резултат искането за присъждане на разноски от процесуалния представител на Д. И. Л.-М. следва да бъде уважено в размер на 550 лева, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение за настоящото производство. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,