Решение № 8419 от 5.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10946/2018 г.

Решение № 8419 от 5.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10946/2018 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на глава дванадесета от дял трети на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 4209 от 20.06.2018 г., постановено по административно дело № 3216/2018 г., Административен съд – София-град (АССГ) е: 1) отменил Експертно решение (ЕР) № 0314 от заседание № 29 от 13.02.2018 г. на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК); 2) осъдил Национална експертна лекарска комисия да заплати на К. Димитров, [ЕГН], разноски по делото в размер на 500 лева. Така постановеният съдебен акт е атакуван с касационна жалба от Националната експертна лекарска комисия, действаща чрез процесуалния представител юрисконсулт В. Александров. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, се иска обжалваното съдебно решение да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Ответникът по касация К. Димитров от [населено място], представляван от пълномощника адвокат Б. Василева, в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли тя да бъде оставена без уважение като неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение да се потвърди, като претендира и присъждане на направените разноски за производството пред настоящата инстанция. Ответникът по касация Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", действащ чрез главен юрисконсулт С. Грозданов, в съдебно заседание изразява становище, че касационната жалба е основателна, а първоинстанционното решение е неправилно, поради което моли то да се отмени, а на негово място да се постанови друго, с което да бъде потвърдено решението на НЕЛК за отмяна на процесния болничен лист. В общ писмен отговор останалите касационни ответници д-р К. Качев, д-р Г. Ангов и д-р С. Димитров (първият от тях председател, а вторият и третият членове на ЛКК-обща при ДКЦ "Александровска" ООД) изразяват становище за неоснователност на касационната жалба и аргументират теза, че процесният болничен лист е издаден на пациента К. Димитров при наличието на медицински основания за това. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Проверяваното съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният пред настоящата инстанция съдебен акт е и правилен, като не страда от твърдяните от касатора пороци, съществуването на които би наложило извод за наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. С отмененото от АССГ експертно решение специализиран състав на НЕЛК по вътрешни и белодробни болести е отменил болничен лист № Е20170015111 издаден на К. Димитров от ЛКК-обща при ДКЦ "Александровска" ООД за периода от 20.10.2017 г. до 18.11.2017 г., тридесет дни домашен амбулаторен режим с диагноза [диагноза]. Установено е по делото, че пациентът Георгиев от 25. 09 до 29.09.2017 г. е лекуван в нефрологична клиника по повод на [диагноза], [диагноза], [диагноза], [диагноза], [диагноза], [диагноза]. Дехоспитализиран е с подобрения с редукция на серумния креатинин от 122 на 114 и пикочна киселина от 488 на 381 без данни за активна уроинфекция. Мотивите на органа на медицинска експертиза за отмяната на болничния лист са, че на 18.10.2017 г. са направени изследвания с креатинин 114 и пикочна киселина 383 ммол/л. урина-б. о, като не са описани в анамнезата проблеми от страна на отделителната система, не е описан и патологичен статус, свързан с бъбреците. Терапията е идентична с тази при дехоспитализацията и няма данни за влошаване на състоянието на пациента, което да наложи включване на нови или смяна на стари медикаменти. Изложени са съображения, че даденото продължение на временната неработоспособност за обжалвания период не е мотивирано, че няма описано влошаване на състоянието след дехоспитализацията и няма данни за влошаване. Прието е от административния орган, че болничният лист е издаден неправомерно. За да уважи като основателна жалбата на К. Димитров срещу процесното експертно решение на НЕЛК, Административен съд – София-град е приел, че то страда от порока материална незаконосъобразност. В мотивите на проверявания съдебен акт е посочено, че за периода, за който е издаден обсъжданият болничен лист, по делото се е доказало по отношение на пациента Димитров наличието на временна неработоспособност и липсата на подобрение, което да позволява полагане на труд от лицето. Решението на първоинстанционния съд е постановено при правилно прилагане на закона. Съдът е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не били допуснати в конкретния случай. Неоснователни в тази връзка са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и твърденията на касатора за необоснованост. Въз основа на приложената административна преписка и на надлежно събрания доказателствен материал в хода на съдебно-административното производство пред първата инстанция (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения акт на органа на медицинска експертиза и на обуславящите го такива) решаващият съдебен състав е извел обоснован извод за материална незаконосъобразност на процесното експертно решение. Съгласно легалното определение за временна неработоспособност, дадено в § 1, т. 34 от Допълнителните разпоредби на Закона за здравето, това е състояние, при което осигуреното лице не може или е възпрепятствано да работи поради остро, подостро или обострено хронично общо заболяване, злополука, професионална болест, лечение в чужбина, санаторно-курортно лечение, належащ медицински преглед или изследване, карантина, отстраняване от работа по предписание на здравните органи, гледане на болен или карантиниран член от семейството, належащо придружаване на болен член от семейството за медицински преглед, изследване или лечение в същото или друго населено място, в страната или в чужбина, бременност и раждане, гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина на заведението. Временната неработоспособност е предмет на медицинска експертиза, извършвана от лекуващия лекар, лекарски консултативни комисии, ТЕЛК и НЕЛК. Съгласно чл. 27, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ) при освидетелстване на лицата с цел разрешаване на отпуск за временна неработоспособност лекарските консултативни комисии вземат решения след задължителен клиничен преглед, а когато по тяхна преценка направените изследвания не са достатъчни за изясняване на характера или степента на заболяването, имат задължението да изпратят болните за допълнителни амбулаторни или болнични изследвания и наблюдения. До издаване на процесния болничен лист се е стигнало, след като К. Димитров е посетил на 18.10.2017 г. личния си лекар, той му е извършил медицински преглед и е направил изследвания на креатинин, пикочна киселина и др. Личният лекар е определил диагноза по МКБ- N. 18. 8- [диагноза] и е издал талон № 77 за извършване на медицинска експертиза на работоспособността от лекарска консултативна комисия. На 19.10.2017 г. Димитров е консултиран със специалист нефролог от ДКЦ "Александровска" ООД, който е потвърдил диагнозата и по решение на ЛКК от 24.10.2017 г. на К. Димитров е издаден болничен лист за временна неработоспособност № Е20170015111 от същата дата, като продължение на предходен такъв, считано от 20.10.2017 г. По делото е установено продължаване на временната неработоспособност и след този болничен лист, с издаване на последващи болнични листове със същата диагноза. С оглед цитираните правни норми и наличните по делото доказателства от изяснената фактическа обстановка може да се направи обоснован извод, че към момента на издаване на оспорения болничен лист е установено и документирано състояние на временна неработоспособност, при което осигуреното лице не може и е възпрепятствано да работи. При издаването на обсъждания болничен лист има осъществени прегледи както при личния лекар, така и при лекар специалист нефролог, налична е и медицинска документация от правени изследвания, удостоверяващи действителното здравословно състояние на пациента, има поставена точна диагноза и прогноза за заболяването и е доказана безспорно временната неработоспособност като предпоставка за издаване на болничния лист. Касаторът е отменил болничният лист с мотива, че няма влошаване на здравословното състоянието на К. Димитров. Изследването на показателите на пикочната киселина и креатинина, за което в ЕР на НЕЛК се споменава, не доказва обаче наличие на подобряване на състоянието на пациента и не е доказателство за трайно и продължително негово възстановяване. Едно единствено изследване не може да даде обективни данни и да докаже подобрение при заболяване, което е хронично и с прогресивен ход. В тази връзка следва да се отбележи, че правилно Административен съд-София-град е приел в постановеното от него решение, че не се е подобрило състоянието на Димитров, а са се появили други прояви на хроничната бъбречна недостатъчност, които водят до продължаване на временната неработоспособност. Това състояние продължава и след процесния период, за което са издадени последващи болнични листове при същата диагноза и същата симптоматика. Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател, че са налице съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като в хода на съдебното производство не е допусната и изготвена съдебно-медицинска експертиза от доктор специалист в съответната област за доказване действителното здравословно състояние на Димитров. По делото няма данни пред първоинстанционния съд, който е съдът по съществото, да е направено искане от страна на касатора за назначаване на съдебно-медицинска експертиза и такова да не е разгледано или по него да няма произнасяне. Съдът е указал на страните доказателствената тежест, като е съобразил както нормите на чл. 170 и чл. 171 от АПК, така и тази на чл. 195 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). С оглед установеното по казуса може да се направи обоснован извод, че в случая липсва необходимост от назначаване на вещо лице, тъй като преценката за здравословното състояние на Димитров е извършена от компетентни медицински специалисти на база личен преглед, проведено болнично лечение и безспорна медицинска документация, в който процес са участвали както личният му лекар, така и специалист нефролог, а и от самата ЛКК, и досежно здравословният статус на пациента няма спорни въпроси, отговорът на които да се нуждае от специалните знания на друг експерт, за да се налага да я извърши отново. Аргумент в тази насока е и това, че по делото не се твърди, че лицето не е боледувало или че е оздравяло, а само, че не се е влошило състоянието му. Следва да се има предвид и че дадената на съда с разпоредбата на чл. 171, ал. 2 от АПК възможност за събиране на доказателства е приложима по негова преценка. Нормата е диспозитивна, като е посочено, че съдът "може" да назначава вещи лица, оглед и освидетелстване и служебно, а не, че е задължен. В случая първоинстанционният съд правилно е преценил, че не следва да бъде назначена такава експертиза. Още повече, че здравословното състояние на лицето към момента на издаване на болничния лист не би могло да бъде изследвано и преценено чрез нов личен преглед от вещи лица при извършване на бъдеща съдебно-медицинска експертиза в хода на делото поради изминалия период от време до провеждане на съдебното дирене. От горното явства, че тезата, която се силаеше да докаже касатора, за неправилност на първоинстанционното решение и законосъобразност на отмененото с него ЕР на НЕЛК, не може да бъде кредитирана. Изложеното обуславя правилността на преценката на Софийския градски административен съд за незаконосъобразност на процесния административен акт. В случая материално незаконосъобразно с оспореното пред първата инстанция решение на НЕЛК е отменен обсъждания болничен лист, тъй като безспорно е установена временната неработоспособност в удостоверения с него период на К. Димитров. Предвид тези съображения Върховният административен съд намира, че като е уважил подадената до него жалба, отменяйки незаконосъобразния административен акт, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. С оглед позитивния за ответника по касация изход на спора, на него се дължат съдебни разноски, и доколкото те са своевременно поискани и доказани, вкл. чрез списък по чл. 80 от ГПК, такива следва да му се присъдят, дължими от касатора, поради което НЕЛК трябва да бъде осъдена да заплати на К. Димитров сумата от 400 лева деловодни разноски за заплатеното от последния адвокатско възнаграждение за осъщественото му процесуално представителство от адвокат в съдебното производство пред касационната инстанция, съгласно представения договор за правна защита и съдействие, серия Д № 0000024942 от 02.08.2018 г., номериран като лист 25 от настоящото дело. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК (редакция преди изменението в ДВ, бр. 77/2018 г.), Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,