Решение № 9666 от 19.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3653/2017 г.

ВАСII отделение19.07.2017 г.докладчик Севдалина Червенкова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 230 от 17.02.2017 г. по адм. дело № 2091/2014 г. по описа на Административен съд - Б. ОСЪЖДА Митнически пункт "П. Б. - Център" да заплати на "Л. Н. Б." АД разноски в размер на 200 (двеста) лева. РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Мотиви

Решение № 9666 от 19.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3653/2017 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Митнически пункт "П. Б. център", чрез проц. представител ю. к. К. К.-Г., срещу решение № 230 от 17.02.2017 г., постановено по адм. дело № 2091/2014 г. по описа на Административен съд - Б. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата и отмяна на първоинстанционното решение. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отменено като незаконосъобразно решение № 32-107207/11.09.2014 г. на началника на Митнически пункт "П. Б. - Център", с което, на основание чл. 6 и чл. 20, § 3 от Регламент /ЕИО/ 2913/92 във връзка с Регламент (ЕИО) № 2658/87, за стоките, декларирани като "Тежки масла, смазочни масла; други масла - предназначени да претърпят специфична преработка" с код по Комбинираната номенклатура 2710 19 71 за режим допускане на свободно обръщение и крайно потребление по ЕАД 13BG001007H0023600/08.08.2013 г., с получател "Л. Н. Б." АД, след изготвена митническа лабораторна експертиза, е разпоредена промяна в тарифното класиране по КН с нов код 2707 99 99 и е определен размерът на възникналото митническо задължение и дължимите държавни вземания. За да извърши претарифиране на стоката, административният орган е приел, че внесената стока не се класира в декларирания от дружеството код 2710 19 71, тъй като съгласно забележка 2 към Глава 27 от КН и Обяснителните бележки към Хармонизираната система за позиция 2710, в обхвата й се включват продукти, в които неароматните съставки преобладават тегловно спрямо ароматните, каквато характеристика стоката, предмет на лабораторния анализ, не притежава. За да отмени оспореното решение, съдът е обсъдил подробно доказателствата по приложената административна преписка, заключенията на приетите съдебно-химически експертизи и решение на СЕС по дело С-330/2013 г., постановено по преюдициално запитване на български съд относно тълкуване на позиции 2707 и 2710 от КН във връзка с тарифното класиране на продукт, описан като "тежки масла, смазочни масла, други масла, предназначени да претърпят специфична преработка". Административният съд е приел, че решение № 32-107207/11.09.2014 г. на началника на Митнически пункт "П. Б. - Център" е издадено от компетентен орган, при спазване на формата и на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. Според съда органът е извършил неправилно претарифиране на продукта с нов код 2707 99 99, тъй като не е установено надлежно тегловното преобладаване на ароматните съставки спрямо неароматните. Решението е правилно и съответно на изяснената по делото фактическа обстановка. От заключенията на приетите по делото съдебно-химически експертизи е установено, че анализът на продукта за наличие на ароматни съставки, извършен от ЦМЛ, е по метода на разделяне съгласно Приложение А от ОБ към Глава 27 на КН, който метод не е стандартизиран за характеризиране на процесния продукт. Този метод не е точен, тъй като приложимата по него формула изчислява само процентното съдържание на ароматните въглеводороди, а не всички ароматни съставки на нефтения продукт, като се отделят и процентно се изчисляват неароматните въглеводороди, а разликата до 100 % се счита за тегловно съдържание на ароматни въглеводороди, т. е. не се определят тегловно другите ароматни съставки на продукта. От това следва, че използваният от ЦМЛ способ за изследване не отчита разликата между ароматните съставки и ароматните въглеводороди. Погрешно е прието, че понятията "ароматни съставки" и "ароматни въглеводороди" са идентични, тъй като понятието ароматни съставки е с по-широк обхват, а ароматните въглеводороди са елемент на ароматните съставки, наред с други съставки. В случая са изследвани само ароматните въглеводороди по метод, който не позволява анализирането на останалите съставки на продукта и при липсата на данни за тегловното съотношение на ароматните спрямо неароматните съставки на продукта не може да се приеме за верен направения от административния орган извод, че ароматните съставки преобладават тегловно спрямо неароматните. Затова началникът на МП "П. Б. - Център" не е имал основание да класира продукта в позиция 2707, подпозиция 99 99 и да определи нов размер на задълженията за мито и ДДС. Изложеното кореспондира и със заложения разграничителен критерий в обсъденото от административният съд решение на СЕС, а именно: в позиция 2707 се класират продуктите, в които ароматните съставки преобладават тегловно спрямо неароматните, а в позиция 2710 - определящият критерий е неароматните съставки да преобладават тегловно спрямо ароматните. За да се класира продуктът в позиция 2707, следва да бъде доказано, че ароматните съставки преобладават в тегловно отношение над неароматните съставки, което не е установено по безспорен начин от МЛЕ. В тази връзка са обосновани изводите на съда за неотчетената разлика между "ароматни съставки" и "ароматни въглеводороди" в смисъла, залегнал в т. 2 от решение по дело С-330/2013 г. на СЕС. По тези съображения обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. При този резултат от спора претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, своевременно заявена, е основателна и ще бъде уважена в размер на 200 лв. съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 144 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение

Цитирани разпоредби

1