Решение № 1656 от 6.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13918/2017 г.

Решение № 1656 от 6.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13918/2017 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Сабри от [населено място], подадена чрез процесуален представител адвокат С. Бузгьова, против решение № 1320 от 28.07.2017 г., постановено по адм. дело № 350/2017 г. на Административен съд - Благоевград. С него съдът е отхвърлил жалбата на настоящия касатор против Уведомително писмо за неизпълнен ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат" от Програма за развитие на селските райони 2014-2020 г. за кампания 2016 г. с изх. № 01-6500/2214 от 7.04.2017 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. По подробно развити съображения се моли да бъде отменено изцяло. Претендира се и присъждане на сторените съдебни разноски за двете инстанции. Допълнително е постъпило Писмено становище. Ответникът – Изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", гр. София, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, в Писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна и моли да се остави без уважение и да се потвърди съдебното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба като развива много подробни доводи. Настоящият състав на Върховния административен съд - Четвърто отделение, след като прецени данните по делото, приема за установено следното: Касационната жалба на А. Сабри е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 АПК 14 - дневен срок, от надлежно упълномощен процесуален представител на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № 1320 от 28.07.2017 г. по адм. дело № 350/2017 г., в производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК, Административен съд - Благоевград ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. Сабри от [населено място], срещу Уведомително писмо за неизпълнен ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат" от Програма за развитие на селските райони 2014-2020 г. за кампания 2016 г. с изх. № 01-6500/2214 от 07.04.2017 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" и ОСЪЖДА жалбоподателката да заплати на Държавен фонд "Земеделие" сумата от 500 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение (впоследствие с определение № 1648 от 26.10.2017 г. по реда на чл. 248 от ГПК намалени на 100 лева). Административният съд, след като е изяснил фактите по делото е приел, че оспореното пред него уведомително писмо е издадено от компетентен орган. Приел е, че разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от Наредба № 7/24.02.2015 г. регламентира, че при загуба на животни, подпомагани по направление "Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство", вследствие на клане, продажба, смърт или кражба, земеделските стопани представят в ДФЗ – РА, до 80 дни от деня, следващ последния ден за подаване на заявленията за подпомагане, или с подаването на заявлението на следващата година, ако събитието се е случило след този период, копие от документ, който удостоверява причината за загубата на животните. За неоснователни съдът е приел наведените доводи за нарушение на чл. 53, ал. 2 от Наредба № 7/24.02.2015 година. Действително при подаване на заявлението за подпомагане земеделските стопани прилагат към същото документите, посочени в чл. 45 и чл. 46 от Наредба № 7/24.02.2015 година. Изискуемите документи по направление "Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство" са посочени в чл. 46, т. 4. В случая към заявлението е бил приложен опис на изискуемите документи по направление "Опазване на застрашени от изчезване местни породи", срещу които с отметки "да" и "не", оспорващата е удостоверила съответните обстоятелства. В т. 3 – документ за загубата на животни е отбелязала отметка "не". Процесният опис е собственоръчно подписан от оспорващата. В този смисъл след като оспорващата сама е удостоверила, че няма да представя документ за загубата на животни, то за органа не е възникнало задължение да изисква такъв. По тези съображения съдът е постановил оспореният пред настоящата инстанция резултат. Така постановеното съдебно решение е правилно. Не е спорно по делото, че с Уведомително писмо за одобрение и неодобрение за участие по мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 -2020 г., с изх. № 02-010-6500/10455 от 14.01.2016 г., за кампания 2016 г. А. Сабри е одобрена за участие по направление "Опазване на застрашени от изчезване местни породи" с 253 броя овце. Оспорващата е уведомена, че с поемане на 5 годишен ангажимент се задължава за изпълнява определени изисквания, сред които и задължението при загуба на животни, подпомагани по направление "Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство", вследствие на клане, продажба, смърт или кражба да представи в ДФЗ – РА, до 80 дни от деня, следващ последния ден за подаване на заявленията за подпомагане, или с подаването на заявлението на следващата година, ако събитието се е случило след този период, копие от документ, който удостоверява причината за загубата на животните. На 24.06.2016 г. А. Сабри е подала Заявление за подпомагане 2016 - Форма за физически лица, като е заявила за подпомагане по мярка 10 "Агроекология и климат", направление "Опазване на застрашени от изчезване местни породи" 193 броя овце, тоест безспорно по-малък брой от одобрения. Представила е подписана собственоръчно от нея декларация, с която е декларирала, че: 1. е запозната с изискването да не намалява броя на одобрените животни (по видове) от последното заявление за подпомагане, с което е поела пет годишен ангажимент; и 2. е запозната с изискването да отглежда животните, с които кандидатства, за период от 5 години, като при намаляване на броя им вследствие на клане, продажба, смърт или кражба ще представи на ДФЗ-РА съответните документи (до 80 дни от деня, следващ последният ден за подаване на заявленията за подпомагане или с подаване на "Заявление за плащане" на следващата година, ако събитието се е случило след този период). В същата декларация в графа "Специфични документи по направление "Опазване на застрашени от изчезване местни породи", оспорващата е удостоверила и изискуемите документи, с които разполага и предоставя, а именно: копие от "Зоотехнически сертификат" или "Сертификат за произход" за овце /т. 1 и документ, доказващ преминато агроекологично обучение /т. 4/. Удостоверила е с "Не", че не представя документите по т. 2, т. 3 и т. 5, сред които и документ за загубите на животни /т. 3/. Разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 -2020 г., регламентира, че при загуба на животни, подпомагани по направление "Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство", вследствие на клане, продажба, смърт или кражба земеделските стопани представят в ДФЗ – РА, до 80 дни от деня, следващ последния ден за подаване на заявленията за подпомагане, или с подаването на заявлението на следващата година, ако събитието се е случило след този период, копие от документ, който удостоверява причината за загубата на животните. Съгласно чл. 10, ал. 1 и 3 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г., служителите от Общинската служба по земеделие (ОСЗ) при въвеждане на данните по чл. 7 и 8 стартират проверки на въведените данни в СРКЗПЗП въз основа наличните към момента на извършването им данни в СРКЗПЗП, СИЗП и СИРЖ и визуализират резултата от тях. Визуализираният резултат показва типа на установените грешки и несъответствия. По делото не е спорно, че оспорващата е уведомена за резултата от извършените проверки, а именно, че е заявила по-малък брой животни в сравнение с одобрения брой от вида за участие по мярката. Въпреки уведомяването, до издаване на оспореното писмо оспорващата жалбоподателка не е представила документи, нито твърдения пред ДФЗ - РА за наличие на обстоятелства от тези по чл. 43, ал. 1 от Наредба № 7/24.02.2015 година. Неоснователни са наведените доводи за нарушение на чл. 53, ал. 2 от Наредба № 7/24.02.2015 година. Изискуемите документи по направление "Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство" са посочени в чл. 46, т. 4. Видно от доказателствата по делото, към Заявлението е бил приложен опис на изискуемите документи по направление "Опазване на застрашени от изчезване местни породи", срещу които с отметки "Да" и "Не" жалбоподателката е удостоверила съответните обстоятелства. В т. 3 – документ за загубата на животни е отбелязала отметка "Не". Процесният опис е собственоръчно подписан от жалбоподателката, сега касатор. В този смисъл след като тя сама е удостоверила, че няма да представя документ за загубата на животни, то за органа не е възникнало задължение да изисква такъв. Следва да се посочи, че след като разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от Наредба № 7/24.02.2015 г. въвежда императивно задължение за лицето да представи необходимите документи, то е недопустимо оспорващата да се възползва от собственото си бездействие. Едва в съдебното производство пред първоинстанционния съд е представен Протокол за селекционен брак от 11.04.2016 г. на Развъдна асоциация за местните породи овце, който документ обаче не е бил представен пред ДФЗ - РА (Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция) с подаване на Заявлението за подпомагане от 24.06.2016 г., въпреки, че е съществувал два месеца преди тази дата. На следващо място, неоснователен е доводът за неспазване на чл. 26 АПК. Според ал. 1 на тази разпоредба, за започване на производството се уведомяват известните заинтересовани граждани и организации освен заявителя. Уведомително писмо за неизпълнен ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР 2014-2020 година за кампания 2016 година е издадено по повод подадено Заявление за подпомагане с УИН 01.09.0716/60763 и приложение за кандидатстване по мярка 10 "Агроекология и климат" за кампания 2016 година от А. Сабри, т. е., то е издадено в административно производство, започнало по инициатива на земеделския стопанин и не е необходимо неговото уведомяване за стартирала процедура. В случая административният орган е пристъпил към издаване на уведомителното писмо, тъй като А. Сабри не е изпълнила задължението си по чл. 43, ал. 1 от Наредба № 7/24.02.2015 година. Административният орган е изпълнил задълженията, вменени му с Наредба № 7 от 24.02.2015 г. и Наредба № 5 от 27.02.2009 година, също така е изпълнил и задълженията си по чл. 35 и чл. 36 от АПК да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение не страда от релевираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Затова обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. За пълнота следва да се отбележи, че решението в частта за разноските е изменено с определение № 1648 от 26.10.2017 г., постановено по реда на чл. 248 от ГПК и разноските са намалени от 500 на 100 лева, като определението не е обжалвано и е влязло в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция, основателна се явява своевременно направената от процесуалния представител на ответната страна претенция за присъждане на направените в това производство разноски за юрисконсултско възнаграждение. С оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, в редакцията след изменението на кодекса, обнародвано в "Държавен вестник" бр. 8 от 24.01.2017 г. и съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ, който препраща към чл. 24 от Наредбата за заплащането на правна помощ, според която по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв., за производството по настоящето дело следва да бъдат определени разноски в размер на 100 лева, които следва да бъдат присъдени. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,