Решение № 579 от 15.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8773/2017 г.
ВАСIII отделение15.01.2019 г.докладчик т Жанета Петрова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 325 от 16.06.2017 г. по адм. дело № 987/2016 г. по описа на Административния съд - Пазарджик в частта, в която Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е осъдена да заплати на И. Попов обезщетение в размер на 800 лева за неимуществени вреди, претърпени в периода 13.10.2016 г. – 18.05.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 22.12.2016 г., и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Попов срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" иск в частта за сумата 800 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в периода 13.10.2016 г. – 18.05.2017 г. по време на престоя му в Затвора – Пазарджик и Затвора – Пловдив поради бездействието на администрацията на местата за лишаване от свобода да му осигури хигиенична среда и отопление. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част. ОСЪЖДА И. Попов, ЕГН [ЕГН], да заплати на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева (петдесет лева). Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 579 от 15.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8773/2017 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерството на правосъдието е подала касационна жалба срещу решение № 325 от 16.06.2017 г. по адм. дело № 987/2016 г. по описа на Административния съд - Пазарджик в частта, с което е била осъдена да заплати на И. Попов обезщетение в размер на 800 лева за неимуществени вреди, претърпени в периода 13.10.2016 г. – 18.05.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 22.12.2016 г. Направени са оплаквания за неправилност на решението и е поискано да бъде отменено изцяло или частично в осъдителната част, като се присъди юрисконсултско възнаграждение. Решението се обжалва и от И. Попов в частта, в която е отхвърлена исковата му претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над уважения до пълния предявен размер от 10 000 лева. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което искът да се уважи изцяло. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е неправилно в осъдителната част и правилно, в частта, в която е бил отхвърлен иска на И. Попов. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Производството пред Административния съд - Пазарджик е образувано по исковата молба на И. Попов срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", с която е предявен иск за присъждане на обезщетение в размер на 10 000 лева за неимуществени вреди, причинени на ищеца в периода 01.01.2014 г. - 30.08.2017 г. от незаконосъобразно бездействие на администрацията на Затвора–Пазарджик и Затвора–Пловдив. В исковата молба се твърди, че килиите, в които И. Б. изтърпявал наказание лишаване от свобода били пренаселени, имало една тоалетна на 10-15 човека, баня се ползвала един път седмично, нямало проветрение и добро отопление, храната била в малки количества и с лошо качество. От страна на администрацията не били осигурени условия за двигателна активност; нормални условия за хране; условия за спокоен сън; липсвало ефективно отопление, както и постоянен достъп до санитарен възел, течаща вода и на условия за поддържане на личната хигиена. Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства административният съд установил, че И. Попов постъпил в Затвора – Пловдив на 12.12.2014 г., като първоначално бил настанен в приемно отделение. На 19.12.2014 г. бил настанен като обвиняем на пост 5, стая 61 с площ 26, 80 кв. м. В помещението имало санитарен възел и течаща вода. Ищецът е бил устроен на работа в "обособено производство". След получаване на присъдата му, на 27.03.2015 г. той бил преместен в група за осъдени рецидивисти на пост 6, стая 4, с площ 27, 40 кв. м., със санитарен възел и течаща вода. След 27.03.2015 г. Попов продължил да работи в "обособено производство"до освобождаването му на 10.09.2015 г. На 13.10.2016 г. ищецът постъпил в Затвора – Пазарджик, като в периода 13.10.2016 г. - 24.10.2016 г. е бил настанен в приемно отделение, спално помещение № 206 – 13, 05 кв. м. За времето от 13.10.2016 г. до 17.10.2016 г. лишените от свобода в помещението са били четирима, а от 18.10.2016 г. до 24.10.2016 г. - шестима. За времето от 25.10.2016 г. до 30.12.2016 г. Попов е бил настанен в 8 отделение, в спално помещение № 808, с размери 43, 97 кв. м,. с 20 броя легла. В периода 25.10.2016 г. - 10.11.2016 г. в помещението пребивавали 11 лишени от свобода, от 11.11.2016 г. до 30.11.2016 г. – 12 лишени от свобода, от 01.12.2016 г. до 20.12.2016 г. – 13 лишени от свобода, а от 20.12.2016 г. до 29.12.2016 г. – 14 лишени от свобода. Посочено е, че и в двете килии е имало наличие на санитарен възел, а отоплението се осъществявало с парно отопление на газ с водогрейни котли. По желание на ищеца, на 30.12.2016 г. той е бил приведен за изтърпяване на наказанието му в Затвора–Пловдив, където първоначално бил разпределен на пост № 6, стая № 4. Килията била с размери 27, 4 кв. м., оборудвана със санитарен възел с постоянно течаща вода. До 31.01.2017 г. Попов е съжителствал в това помещение с още 6 лишени от свобода. От 31.01.2017 г. до момента на приключване на съдебното дирене, ищецът е бил преместен отново на пост № 6, в килия № 6, със санитарен възел, където лишените от свобода били осем при площ от 28. 5 кв. м. Преместването се е осъществило по молба на Попов. От предоставени от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" справки е установено, че и двете килии разполагат с достъп до естествена дневна светлина, като повече от 1/3 от външните стени са с прозорци, а отоплението е чрез централна парова инсталация, към която са свързани всички спални помещения. За изясняване на обстоятелствата по делото са били разпитани трима свидетели, като всички посочили, че и в двата затвора било пренаселено, хигиената била лоша – имало хлебарки и дървеници, и било студено защото нямало/спирали отоплението. Въз основа на доказателствата съдът направил извод, че по делото не са установена пренаселеност в помещенията и като цяло, лоши битови условия. Всички помещения, в които е бил настанен ищецът, били оборудвани със санитарен възел и течаща вода, държали се отворени през деня. За времето, през което Попов пребивавал в Затвора–Пловдив, имало парно отопление и достатъчно естествена светлина в помещенията на лишените от свобода. Помещенията обаче били с много лоша хигиена – на лишените от свобода не се предоставяли препарати за почистване, поради което имало хлебарки и дървеници. Съдът отбелязал още, че показанията на единия, разпитан по делото свидетел, се отнасят за 2012 г. - 2013 г., който период не е част от исковата претенция. Тъй като не било доказано, че Попов е понесъл неимуществени вреди от бездействие на администрацията на Затвора–Пловдив в периода 12.12.2014 г. - 10.09.2015 г. съдът отхвърлил иска в тази част. За недоказана била счетена и исковата претенция за времето от 01.01.2014 г. до 11.12.2014 г. и от 11.09.2015 г. до 12.10.2016 г., защото по това време ищецът не е пребивавал, нито в Затвора–Пазарджик, нито в Затвора–Пловдив. Съдът отхвърлил иска в тази част, а също и за периода 18.05.2017 г. - 30.08.2017 г., който се отнасял за времето след приключване на съдебното дирене пред първата инстанция. За частично основателен е бил счетен иска на И. Попов срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за периода 13.10.2016 г. - 18.05.2017 г. по съображения, че в Затвора–Пазарджик имало лоши хигиенни условия поради незаконосъобразно бездействие на администрацията. Според изложеното в мотивите на съдебното решение, установена била лоша хигиена и в Затвора–Пловдив, което било допуснато поради бездействие на администрацията. Макар ищецът да не ангажирал доказателства относно емоционалното и психичното си състояние по време на престоя в Затвора–Пазарджик и Затвора–Пловдив, условията на живот били такива, че биха могли да породят у всяко лице емоционално и морално страдание, стрес и безпокойство. За понесените от ищеца морални вреди административният съд присъдил на И. Попов обезщетение в размер на 800 лева за периода 31.01.2016 г. - 18.05.2017 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба, като взел предвид, от една страна, лошите хигиенни условия, а от друга, сравнително краткия период на престой на ищеца в тези условия, както и обстоятелството, че макар килиите да са били малки, не били пренаселени. В останалата част исковата претенция била отхвърлена до пълния претендиран размер от 10 000 лева. Касационната инстанция намира, че решението е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съгласно чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и чл. 3 от Закона за изпълнение и наказанията и задържането под стража осъдените и задържаните под стража лица не трябва да бъдат поставяни в условия, които унижават човешкото им достойнство и им причиняват физически и психически страдания. Неблагоприятното третиране трябва да е достигнало определен праг на тежест, за да се разглежда като нечовешко и унизително за засегнатото лице. По делото е било установено, че условията в Затвора–Пазарджик не могат да се определят като сурови, причиняващи на лишените от свобода физически и психически страдания. Отоплението там се е осъществявало с парно отопление на газ с водогрейни котли. Помещение № 808, в което е пребивавал ищецът, е било снабдено с 5 крушки по 75 вата. В килиите на Затвора-Пловдив, в които е бил настанен И. Попов, имало санитарен възел и постоянно течаща вода, достъп до естествена светлина, и централно парно отопление. При положение, че И. Попов се е намирал в Затвора – Пазарджик Попов за много кратко време и като се вземат предвид битовите условия и неговата възраст, не може да се приеме, че средата, в която е пребивавал, е била в такава степен неблагоприятна, че е довела до възникването на физически и психически страдания (делото "Георгиев срещу България" ). Същият извод може да се направи и по отношения на условията, при които Попов е изтърпявал наказанието в Затвора – Пловдив. В килиите е имало постоянен достъп до течаща вода, което е една от условията за осигуряване на личната хигиена на лишените от свобода, затворът е имал централна парова инсталация, към която са свързани всички килии. Поради това следва да се сподели направеният от административния съд извод за бездействие на администрацията, от което за ищеца са последвали неимуществени вреди. В нарушение на съдопроизводствените правила административният съд е присъдил обезщетение на ищеца за понесени от него вреди в резултат на лоши хигиенни условия, като се е позовал на показанията на разпитаните свидетели. Не е съобразил обаче, че в исковата молба И. Попов няма твърдение за неспазване на санитарно-хигиенните изисквания в местата за лишаване от свобода. В хода на производството съдът е събрал доказателства за обема на жилищната площ в килиите, евентуалната пренаселеност, както и това има ли санитарен възел в съответните килии и постоянен достъп до вода. В тази насока са били и исканията на адвоката на ищеца. Затова първоинстанционният съд не е имал основание да присъди обезщетение за лоши хигиенни условия без ищецът да е твърдял, че е понесъл неимуществени вреди от липсата на редовна и ефикасна дезинфекция на помещенията в местата за лишаване от свобода. Свидетелските показания следва да подкрепят твърденията на ищеца, както са изложени в исковата молба. Съдът няма право да обсъжда, както и да основава решението си на факти и обстоятелства, установени по делото, ако липсват подобни твърдения на ищеца в исковата молба. Поради това обжалваното решение следва да се отмени в частта за присъденото обезщетение от 800 лева и искът в тази част да се отхвърли. В частта, в която искът на И. Попов е отхвърлен, решението на административния съд съответства на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Съдът обосновано е приел, че събраните доказателства опровергават твърденията на ищеца за лоши битови условия, допуснати в резултат на бездействието на администрацията, довело до настъпването на неимуществени вреди. Решението в тази част е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото, в полза на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" следва да се присъдят разноски. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 и чл. 25 а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като се вземе предвид, че от страна на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е изготвена касационна жалба и писмен отговор без явяване в съдебно заседание, юрисконсултското възнаграждение за касационната инстанция следва да се определи в размер на 50 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 325 от 16.06.2017 г. по адм. дело № 987/2016 г. по описа на Административния съд - Пазарджик в частта, в която Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е осъдена да заплати на И. Попов обезщетение в размер на 800 лева за неимуществени вреди, претърпени в периода 13.10.2016 г. – 18.05.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 22.12.2016 г., и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Попов срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" иск в частта за сумата 800 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в периода 13.10.2016 г. – 18.05.2017 г. по време на престоя му в Затвора – Пазарджик и Затвора – Пловдив поради бездействието на администрацията на местата за лишаване от свобода да му осигури хигиенична среда и отопление. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част. ОСЪЖДА И. Попов, ЕГН [ЕГН], да заплати на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева (петдесет лева). Решението не подлежи на обжалване.
Цитирани разпоредби
1- чл. 3