Решение № 3104 от 14.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9319/2023 г.

Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ - Пловдив при Централно управление /ЦУ/ на Национална агенция за приходите /НАП/ против Решение 497 от 02.08.2023 г., постановено по адм. д. 440/2023 г. по описа на Административен съд- Пазарджик, с което по жалба на ЕТ "Факт-Г-91-И. Баташки" е отменен Ревизионен акт Р-16001622001632-091-001/12.01.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Пловдив в частта, в която е потвърден с Решение 117/31.03.2023 г. на директора на Дирекция "ОДОП" гр. Пловдив при ЦУ на НАП. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни изложени в жалбата съображения касаторът моли да се отмени първоинстанционното решение и да се отхвърли жалбата срещу РА. Претендират се разноски за две съдебни инстанции. Прави се възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение. Касационната жалба се поддържа с писмено становище по делото. Ответникът по касационната жалба - ЕТ Факт-Г-91-И. Баташки", [ЕИК], гр. Пазарджик чрез адв. Лазарова, в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва основателността на касационната жалба. Претендира разноски съобразно представен списък. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид изложените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. С Ревизионен акт Р-16001622001632-091-001/12.01.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Пловдив са установени на И. Баташки с регистрация като ЕТ "Факт-Г-91-И. Баташки" задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ както следва: за 2015 г. в размер на 1656 лв. и лихви 1125, 60 лв.; за 2016 г. в размер на 1455, 42 лв. и лихви в размер на 842, 04 лв.; за 2017 г. в размер на 1456, 14 лв. и лихви 695, 65 лв.; данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ , както следва: за 2016 г. в размер на 2198, 20 лв. и лихви 1271, 82 лв., за 2017 г. в размер на 1749, 25 лв. и лихви 835 лв., за 2018 г. в размер на 1544, 42 лв. и лихви 581, 22 лв., за 2019 г. в размер на 3377, 74 лв. и лихви 927, 73 лв., за 2020 г. в размер на 418, 30 лв. и лихви 71, 90 лв. и вноски за ЗО за 2015 г. в размер на 556, 80 лв. и лихви 378, 46 лв., за 2016 г. - 1893, 97 лв. и лихви 1095, 80 лв., за 2017 г. в размер на 1850, 81 лв. и лихви в размер на 883, 17 лв., за 2018 г. в размер на 934, 98 лв. и лихви 354, 26 лв., за 2019 г. в размер на 2123 лв. и лихви 547, 13 лв. С Решение 117 от 31.03.2023 г. на директора на дирекция ОДОП-Пловдив РА е потвърден в по-голямата си част и е изменен в частта относно данъка на РЛ по чл. 17 ЗДДФЛ за 2017 г. и относно задълженията за осигурителни вноски за 2017 г., както и съответните лихви за тези задължения. Ревизията е проведена по реда на чл. 122 и сл. ДОПК на основание чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК- данни за укрити приходи по договор с БГ Белмекен ЕООД и предвид липса на подадена ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2015 и 2016 г. За да постанови решението, съдът е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По фактите съдът е приел, че И. Баташки има регистрация като едноличен търговец ЕТ Факт-Г-91-И. Баташки", [ЕИК], както като едноличен собственик на капитала и управител на "БГ-Белмекен" ЕООД и "БГ-Фентази-67" ЕООД. В качеството си на регистриран едноличен търговец ревизираното лице е подало декларации по чл. 50 ЗДДФЛ за 2017 г., 2018 г. и 2019 г., с декларирани доходи като едноличен търговец, като за 2015 г. и 2016 г. декларации не били подадени. За да отмени РА, на първо място, административният съд не е споделил изводите на органите по приходите, че поради непредставяне на фактури и приемо-предавателни протоколи за извършени СМР уговорени с договор за заем за послужване от 01.01.2015 г. между ЕТ "Факт-Г-91-И. Баташки" и "БГ-Белмекен" ЕООД, същите не са извършени, поради което се дължи неустойка в размер на 1 000 лв. месечно. Прието е, че дори да липсват извършени подобрения, не се споделя подхода за начисляване на неустойки по договор, които не са претендирани и заплатени. Счетено е, правото на неустойка е правна възможност, която зависи от волята на лицето, а не е задължение, неизпълнението на което да влече като последица начисляване на допълнителни данъчни задължения. Съобразено е, че разпоредбите на чл. 15 и чл. 16, ал. 2, т. 2 ЗКПО не са относими към действията, които една от страните по договора предприема, за да събере вземането си. На следващо място административният съд е кредитирал свидетелските показания на свидетелите Е. Баташка, Ю. Добрев и С. Пеева за предоставени заемни средства през ревизираните години на ревизираното лице в размер на 9 000 лв. от всеки от тях. Посочено е, че липсата на съставени разписки не е основание да се приеме, че сумите не са реално предоставени на РЛ. Съдът не е споделил и изводите на ревизиращите органи за недоказаност на доходите в размер на 65 000 лв. получени като дарение от родителите на РЛ. Счетено е, че същите са предоставени на ревизираното лице по силата на договор, сключен в нотариална форма, която е форма за действителност и изключва евентуални съмнения, че документът е съставен за нуждите на настоящото производство. Счетено е, че липсват събрани доказателства, че родителите на РЛ не са разполагали с финансови възможности да дарят въпросната сума. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Фактическата обстановка по спора е пълно и безспорно установена от административния съд. Изяснил е релевантните факти. За проверката по чл. 168 от АПК е обсъдил доказателствата, възраженията, относимата и приложима правна уредба. Обосновано съдът е съобразил, че от липсата на представени приемо-предварителни протоколи и фактури за извършени СМР подобрения, уговорени с договор за заем за послужване от 01.01.2015 г. между ЕТ "Факт-Г-91-И. Баташки" и "БГ-Белмекен" ЕООД не може да се изведе категоричен извод за липса на такива. Действително извършените подобрения са описани и обективирани в двустранно подписан документ за прекратяване на договора преди установения срок. Липсва и документация, която да обосновава извод, че страните по договора считат за неизпълнени клаузите по договора. На следващо място независимо от реалното извършване на подобренията, правилно съдът е приел, че претендирането на неустойка е правна възможност, която зависи от волята на страните по договора, в случая на ревизираното лице, а не е задължение, неизпълнението на което да води до начисляване на данъчни задължения. Правилно административният съд е кредитирал показанията на свидетелите, предоставили заеми за послужване на ревизираното лице. Всяко едно от лицата е посочило произхода на предоставените средства и каква част са върнати от ревизираното лице. Правилни са и изводите на решаващият състав на административният съд по отношение на предоставената сума в размер на 65 000 лв. от родителите на РЛ. Сумата е предоставена съобразно договор за уреждане на семейни отношения и разпределение на имуществото на родителите на РЛ, сключен в нотариална форма. Както правилно е съобразено от административният съд нотариалната форма изключва възможността за антидатираност на договора. Същевременно твърденията на приходната администрация за обективна невъзможност на родителите на РЛ за предоставяне на безвъзмездна помощ в посоченият размер не са подкрепени с посочване на конкретни документи и справки, послужили за доказване на твърденията им. Въз основа на гореизложеното съдът правилно е отменил РА по отношение на установените задължения за годишен данък на едноличен търговец по ЗДДФЛ, за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ и за вноски за ЗО. Решението на административния съд е правилно и следва да се остави в сила. При този изход на спора в полза на ответника в касационното производство следва да се присъдят разноските в размер на 4 000 лева за заплатен адвокатски хонорар за касационна инстанция, така както са поискани и съобразно доказателства за плащане. Възражението на касационния жалбоподател за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като уговорената и платената сума за адвокатско възнаграждение е съобразена с фактическата и правна сложност на делото и предоставената процесуална защита. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение