Решение № 13406 от 9.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7069/2015 г.

Решение № 13406 от 9.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7069/2015 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на председателя на Столичен общински съвет /СОС/, чрез пълномощника му - гл. юрисконсулт Цветкова, против решение № 2517/9.04.2015 г. по адм. дело № 12453/2014 г. на Административен съд София-град, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът: Велизар Цветанов Чернев, чрез пълномощника му - адв. Вакарелски, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представя писмено становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. По същество е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Велизар Цветанов Чернев, против решение № 490/24.07.2014 г. на СОС, с което е одобрен ПУП-план за регулация и режим на застрояване на ж. к. "Красно село - Стрелбище урб. бл. 32", р-н "Триадица", СО, в частта за имот с пл. № 870, попадащ в УПИ IV - за училище, кв. 104а. С обжалваното решение съдът е уважил жалбата, като е отменил решението на СОС, в оспорената му част, като материално незаконосъобразно. Приел е, че по действащия план процесния имот попада в УПИ IV-за училище, кв. 104, а по ОУП на СО, в сила от 2009 г., попада в устройствена зона "Жк" - жилищна зона с преобладаващо комплексно застрояване. Установил е, че с оспореното решение имот пл. № 870, с площ от 542 кв. м., не се урегулира, а се включва в границите на УПИ IV-за училище, кв. 104а и подлежи на отчуждаване. Според съда оспореното решение е издадено от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. Съдът е приел, че в оспорената част, плана противоречи на чл. 134, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 1 от ЗУТ, тъй като с реституиране имота на оспорващия през 2001 г., са настъпили промени в обществено-икономическите и устройствени условия при които е бил одобрен действащия план, при което частния интерес не противоречи на обществения такъв, което не е съобразено от органа. Според съда след 3.04.2006 г., когато е изтекъл срока по чл. 208 от ЗУТ, оспорващия е имал основание да иска изменение на действащия ПУП по реда на чл. 134, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, като се отреди самостоятелен УПИ за имота му, без да се иска съгласие по чл. 39, ал. 3 ЗУТ на министъра на културата, в чийто ресор попада УПИ IV, кв. 104, респ. Националната професионална гимназия по полиграфия и фотография. Съдът е приел още, че неправилно органа се е позовал на неизтекли срокове за изменение на това УПИ, по чл. 17, ал. 1, т. 2 от ЗУЗСО, тъй като за случая специалните правила относно началния момент на срока за започване на отчуждителни процедури за процесното училище по чл. 17, ал. 1 от ЗУЗСО са неприложими. Отказъл е да кредитира заключението на СТЕ, в частта, с която вещото лице посочва, че плана от 1975 г. по който процесния УПИ IV е отреден "за училище", отговаря на настоящите обществени условия и нужди. Самостоятелно е изследвал необходимата минимална площ за терен на училище в усвоени градски територии по чл. 41, ал. 3 от Наредба № 7/2003 г. за ПНУОВТУЗ, във вр. с данните за процесното училище в сайта на Министерството на културата, при което е установил, че спрямо площа на терена, на което се помещава училището, броят на учащите се в него е по-малък от норматива по цит. наредба. Въз основа на това е извел извод, че процесният имот отговаря на изискванията да бъде обособен в отделно УПИ, на основание чл. 134, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, което прави решението на СОС, в оспорената му част, незаконосъобразно. Решението е правилно. Видно от съдържанието на оспореното решение на СОС, проектът за ж. к. "Красно село - Стрелбище урб. бл. 32" е изработен като ПР и режим на застрояване за преструктуриране на съществуващия жилищен комплекс, на основание чл. 22, ал. 4 - 7 от ЗУТ и като ПУП за изменение на действащите планове, на основание чл. 134 и сл. от ЗУТ. Специално в частта за УПИ IV, кв. 104а, в границите на който е включен и процесния имот пл. № 870, е отказано изменение на ПУП за обособяване на самостоятелно УПИ за този имот, поради липса на съгласие на министъра на културата по чл. 134, ал. 7 ЗУТ и неспазване на срока по чл. 17, ал. 1, т. 2 от ЗУЗСО, т.е. по чл. 134, ал. 2, т. 1 от ЗУТ. Поради това законосъобразни са изводите на съда, че в оспорената му част, ПУП е издаден в нарушение на чл. 134, ал. 2, т. 1 от ЗУТ. Разпоредбата предвижда изменение на ПУП-ПР, когато в съответния срок по чл. 208 не е започнала процедура за отчуждаване. Установено е, че процесния имот пл. № 870, към датата на възстановяване на собствеността - 2001 г., е бил включен в границите и площа на УПИ IV - за училище, в кв. 104. През годините не е предприета процедура по отчуждаването му, за нужди на това училище, в 5 г. срок по чл. 208 от ЗУТ, вр. с § 70 от ПЗР на ЗИДЗУТ /Д. в. бр. 61/2007 г./ считано от датата на реституцията на имота - 3.04.2001 г. / като следваща влизането в сила на ЗУТ/, който е изтекъл на 3.04.2006 г. Налице е и мълчаливо съгласие на ресорния министър на културата, на чието министерство е предоставено управлението върху терена и сградата на това училище, по аргумент от чл. 134, ал. 7, вр. с чл. 39, ал. 3 от ЗУТ, съгласно констатациите и изводите на решаващия съд. При наличие на предпоставките за изменение на ПУП-ПР по отношение на УПИ IV, кв. 104, за обособяване на самостоятелно УПИ за имот пл. № 870, на основание чл. 134, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, правилни са изводите на съда, че отказа на органа да бъде извършено това изменение, прави обжалваното решение на СОС незаконосъобразно. Неоснователни в тази връзка са доводите на касатора, че не е изтекъл срока за отчуждаване на имота, съгласно чл. 17, ал. 1, т. 2 от ЗУЗСО, считано от влизане в сила на този закон и че срока по чл. 208 от ЗУТ, вр. с § 70 от ПЗР на ЗИДЗУТ е неприложим за случая. Съдът е изложил подробни мотиви за неоснователност на това възражение, направено и пред него, които се споделят изцяло, без да е нужно да се повтарят. Съобразено е и това, че при обособяването на самостоятелно УПИ за имот № 870 няма да бъдат нарушени нарушени показателите за най-малка площ на терен за училище в усвоени градски територии, по чл. 41, ал. 3 от Наредба № 7/2003 г. за ПНУОВТУЗ. Поради изложеното касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение