Решение № 11738 от 6.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6004/2014 г.

Решение № 11738 от 6.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6004/2014 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП) срещу решение № 1193/27.02.2014 г., постановено по адм. д. № 10081/2012 г. на Административен съд София - град (АССГ), с което е отменена негова заповед № 03-26/3.01.2011 г. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното решение по много подробни съображения, изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Ответникът Екатерина Янкова Салмаси, редовно призована, не се е явила и не изпратила представител, но е изразила становище за неоснователност на касационната жалба по подробни съображения в писмен отговор и писмена молба. Ответникът министъра на икономиката и енергетиката счита първоинстанционното решение за неправилно по съображенията, изложени в касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 1193/27.02.2014 г., постановено по адм. д. № 10081/2012 г. на АССГ е отменена заповед № 03-26/3.01.2011 г., издадена от изпълнителният директор на ИАНМСП, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното правоотношение на Екатерина Янкова Салмаси за длъжност "главен експерт" в Териториално звено Варна, отдел "Мониторинг", Главна дирекция "Конкурентоспособност и иновации" в ИАНМСП с придобит ранг на държавна служба IV (четвърти) младши. Административният съд е приел за установено от събраните по делото доказателства, включително заключението на съдебната експертиза, че длъжността на Екатерина Салмаси е продължила да съществува като система от функции, задачи и задължения и по длъжностното разписание от 3.01.2011 г. и не е реално съкратена. При тези фактически констатации първоинстанционният съд е обосновал правния си извод за незаконосъобразност на обжалваната пред него заповед. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо, правилно и законосъобразно. Фактическата обстановка по спора е правилно установена от АССГ, при спазване на указанията на Върховния административен съд в решение № 12802/16.10.2012 г., постановено по адм. д. 12875/2011 г. по описа на пето отделение. Правилно и обосновано първоинстанционният съд приема, че заеманата от заемана от Екатерина Салмаси като система от функции, задължения и изисквания, не е оборен от доказателствата по делото, защото е установено по категоричен начин, че задълженията за заеманата от нея длъжност "главен експерт" в закритото със Заповед № РД-12-1/3.01.2011 г. на изпълнителния директор на ИАНМСП за извършени структурни промени в организацията на администрацията, териториално звено в гр. Варна на отдел "Мониторинг" са продължили да бъдат изпълнявани от други лица. В случая от решаващо значение за правилността на формираните от АССГ правни изводи е обстоятелството, че при извършените структурни промени в администрацията на ИАНМСП са закрити изцяло три отдела в главната дирекция и техните териториални звена, както и са съкратени всички съществували длъжности "главен експерт", "старши експерт" и "младши експерт" в тези териториални звена, а с новото длъжностно разписание в сила от 3.01.2011 г. са създадени нови длъжности с нови наименования, но при прецизен анализ на техните длъжностни характеристики се установява, че длъжността на Екатерина Салмаси като система от функции, задължения и изисквания е продължила да съществува, но е заета от други служители, които в предходното щатно длъжностно разписание са изпълнявали различни задължения. Правилно АССГ е приел, че при действително общо намаление на броя на служителите с новото ЩДР в сила от 3.01.2011 г. при напълно променена структура на администрацията като от три отдела в главната дирекция (ГД) със съответни териториални звена и със съответните длъжности в тях е създадено едно регионално звено на новосъздадения отдел "Мониторинг и финансово управление" на ГД, не е налице съкращаване на длъжността на Екатерина Салмаси като функции и задачи в регионалното звено. В конкретния случай АССГ е събрал всички доказателства за установяване на относимите към спора факти, така както са му указани в задължителните указания от първата касационна инстанция на Върховния административен съд. В този смисъл неоснователно е позоваването в касационната жалба на съдебно решение, постановено по друг спор между други страни, при който преценката на доказателствата е осъществена от гледна точка заеманата позиция на друг държавен служител (младши експерт в друго териториално звено). По отношение на възраженията относно пасивната легитимация на ИАНМСП поради настъпили последващи структурни промени в администрацията следва да бъде посочено, че като страна в производството е конституиран и министъра на икономиката и енергетиката, но не са налице всички факти от хипотезата на чл. 153, ал. 2 и ал. 3 от АПК, за да бъде прекратено съдебното производство по отношение на издателя на обжалваната заповед. Изпълнителният директор на ИАНМСП е конституиран на основание чл. 153, ал. 1 от АПК и към настоящият момент продължава да съществува като орган по назначаване, респективно прекратяване на служебни правоотношение на държавните служители в ИАНМСП, независимо от доводите, че част от функциите на администрацията, която ръководи са преминали в друга административна структура. Предвид изложеното обжалваното решение се явява правилно, законосъобразно и постановено без допуснати процесуални нарушения, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По делото е пред настоящата инстанция ответната страна не е направила разноски, не претендира заплащане на такива, поради което с оглед изхода на спора разноски не следва да бъдат определяни. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение