Решение № 15254 от 12.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9985/2019 г.

Решение № 15254 от 12.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9985/2019 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 18, ал. 5 от Правилника за прилагане на Закон за закрила на детето (ППЗЗДет.). Образувано е по касационна жалба, подадена от Ю. Трайкова от [населено място], чрез процесуален представител адв. В. Ройнов от Адвокатска колегия - гр. Пловдив, против Решение 1439/27.06.2019 г., постановено по адм. дело № 660/2019 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й срещу задължително предписание № П / Д – РВ – А - 001/25.02.2019 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Асеновград и е осъдена да заплати разноски в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение. Излагат се доводи за неправилност на съдебния акт поради допуснато нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК. По подробно изтъкнати в жалбата съображения, касаторът моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отменен оспорения административен акт. Ответникът по касация - директорът Дирекция "Социално подпомагане" – Асеновград, не се явява и не се представлява по делото. Ответникът по касация - Н. Врагов, чрез процесуален представител адв. М. Андонова от Адвокатска колегия гр. Пловдив, оспорва основателността на касационната жалба. Счита първоинстанционното решение за правилно, поради което иска оставянето му в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и за правилност на съдебното решение. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Разгледана по същество по реда на чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Пловдив е отхвърлил издаденото на основание чл. 21, ал. 1, т. 3 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет.) във вр. с чл. 18, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закон за закрила на детето задължително предписание № П / Д – РВ – А - 001/25.02.2019 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Асеновград (ДСП - Асеновград). С него е предписано на Ю. Трайкова да сътрудничи на отдел "Закрила на детето" към ДСП – Асеновград при осъществяване на мерки за закрила в семейна среда на детето Т. В.. Съгласно тях жалбоподателката е била задължена в срок от 30 дни да изпълнява заложените в плана за действие от 6.02.2019 г. цели и дейности за работа с детето, да позволява достъп на социалните работници до него, да не отказва контакт със служителите на отдел "Закрила на детето" с цел осигуряване на възможност за съгласуване на съвместни действия, поддържане на обратна връзка и информация. Видно от съдържанието на предписанието Ю. Трайкова е следвало да осигури ползването на социални услуги в "Център за обществена подкрепа", гр. Асеновград, съгласно издадено направление № НП / Д – РВ – А - 020/8.02.2019 г. на директора на ДСП – Асеновград, позволяващи нормалното физическо, психическо, нравствено и социално развитие на детето, както и да съдейства за запазване на идентичността му, чрез поддържане на редовна и пълноценна връзка с неговия баща, роднини и близки. След преценка на правнорелевантните факти и обстоятелства по делото, съдът е приел, че са налице предпоставките по чл. 18, ал. 2 и ал. 4 от ППЗЗДет. за издаване на предписанието, тъй като родителят Ю. Трайкова е отказала да съдейства на служителите от Дирекция "Социално подпомагане" - Асеновград за изпълнение на социалните мерки за закрила на Т. В., по смисъла на § 1 от ДР на ЗЗДет. За да обоснове материалната законосъобразност на издаденото задължително предписание административният съд аргументирано се е позовал на текста на чл. 3 от ЗЗДет., очертаващ принципите, които са свързани със зачитане на личността на детето, отглеждането му в семейна среда, осигуряване най-добрия интерес и закрила. Предписанието е издадено в съответствие с разпоредбата на чл. 4. ал. 1. т. 1 от ЗЗДет., като една от мерките е именно съдействие, подпомагане и услуги в семейна среда, които са относими към хипотезите на чл. 23 от същия закон. Административният съд при осъществяване на контрола за законосъобразност на акта по чл. 168 АПК е анализирал относимата съдебна практика на Европейския съд по правата на човека (решението по делото "Анева и други срещу България"), в светлината на чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и гарантираното от нея право на семеен живот, което има детето Т. В.. Решението е валидно, допустимо и правилно. От фактическа страна първоинстанционния съд е установил, че малолетното дете Т. В. се отглежда от майката Ю. Трайкова в дома й. След раздялата с бащата на детето той можел да го вижда два пъти седмично, като се е ангажирал да изплаща издръжка. По данни на бащата Ю. Трайкова ограничила контактите на Т. с неговите роднини. Съдът е приел, че в случая е доказано, че за детето на жалбоподателката е налице дистанциране и отчуждаване от неговия баща – синдром на родителско отчуждение. За да се проследят грижите, които се полагат за него, на детето е издадено направление № 1111 / Д – РВ – А – 020/08.02.2019 г. за ползване на социална услуга, която включва психологична работа с родителите, наблюдение и грижа за детето, посредничество и застъпничество. След като Ю. Трайкова е отказала да сътрудничи на социалните органи за предоставяне на услугата по направлението и да спазва заложените в плана за действие цели и задачи, това е послужило като фактическо основание за издаване на процесното задължително предписание, в съответствие с чл. 21, ал. 1, т. 3 от ЗЗДет. Актът е издаден от директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Асеновград, който е материално и териториално компетентен орган - по аргумент от чл. 18, ал. 4 и чл. 12 от ППЗЗДет. във вр. с чл. 21, ал. 1, т. 3 от ЗЗДет. Административният акт е изготвен в законоустановената форма. В него са посочени конкретни фактически основания, предвидени в приложимата материалноправна разпоредба, представляваща предпоставка за издаване на акта. Видно от текста на чл. 21, ал. 1, т. 3 от същия закон Дирекция "Социално подпомагане" извършва проверки по жалби и сигнали за нарушаване правата на децата и дава задължителни предписания за отстраняването им при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона. Целта на мерките за закрила в семейна среда, които са посочени в чл. 23 от ЗЗДет., се изразява в това да бъдат подпомогнати детето и семейството в зависимост от възможностите за отглеждането му. Правилно първоинстанционният съд е приел, че при издаване на акта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Задължителното предписание отговоря на материалните предпоставки, предвидени в чл. 18, ал. 4 от ППЗЗДет. Съгласно последната разпоредба, при отказ за сътрудничество от страна на родител, настойник или попечител или на лицето, което полага грижи за детето, по предложение на социалния работник, водещ случая, директорът на дирекция "Социално подпомагане" издава задължително предписание. Горните действия се предприемат в случаите на постъпил сигнал и проведено производство по предходните разпоредби и в съответствие с функциите на Дирекция "Социално подпомагане" по чл. 21, ал. 1, т. 3 от ЗЗДет. Съдът правилно е извел извод за съответствието на акта с целта на закона и принципите, които са насочени към осигуряване на най-добрия интерес на детето. Приема се и на основание § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет., че този интерес съставлява преценка на: желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; други обстоятелства, имащи отношение към детето. Аргументите на административния съд за законосъобразност на обжалваното задължително предписание се подкрепят и от правата, които детето притежава на основание чл. 9, § 3 от Конвенцията за правата на детето, чл. 24, § 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз, а така също и чл. 124, ал. 2 от Семейния кодекс. Правните доводи на съда в тази насока съответстват на мотивите, изложени в решението на Европейския съд по правата на човека по делото "Анева и други срещу България". Това решение е обвързващо за страните - членки и трябва да бъде съобразено от тях. В горното решение са изведени приложимите общи принципи, които засягат ролята на държавата за закрила на отношенията между родители и децата им, които са очертани в решенията на Съда по редица дела (вж. Eriksson v. Sweden, 22 юни 1989 г., § 71 Серия A № 156; Olsson v. Sweden (no. 2), 27 ноември 1992 г., § 90, Серия A № 250; Hokkanen v. Finland, 23 септември 1994 г., § 55, Серия A № 299-A; Ignaccolo-Zenide v. Romania, № 31679/96, § 94, ЕСПЧ 2000-I; Santos Nunes v. Portugal, № 61173/08, §§ 66-69, 22 май 2012 г.). Според практиката на Европейския съд по правата на човека задължението за прилагане на принуда в тази област трябва да бъде ограничено, тъй като трябва да бъдат взети предвид интересите, както и правата и свободите на всички засегнати лица и по-конкретно най-добрия интерес на детето (вж. Hokkanen, § 58, и Ignaccolo-Zenide, § 94, и двете цитирани по-горе). В случая административният съд правилно е приел, че с издадените задължителни предписания и при дадените обстоятелства, ще се гарантира и запази най – висшия интерес на детето да бъде обгрижвано и от двамата родители. В същия смисъл са постановени Решение № 15822/18.12.2018 г. по адм. дело № 11869/2018 г. по описа на ВАС, шесто отделение и Решение № 1314/31.01.2019 г. по адм. дело № 9518/2018 г. по описа на ВАС, шесто отделение. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея решение на Административен съд - Пловдив е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,