Решение № 8139 от 26.7.2023 г. на ВАС по адм. д. № 10970/2022 г.

Производството е по чл. 175, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. § 2 от ДР на ДОПК. С решение 5721 от 31.05.2023 г., постановено по адм.д. 10970/2022 г., състав на Върховния административен съд, първо отделение е отменил решение 130/14.10.2022 г., постановено по адм. д. 298/2021 г. по описа на Административен съд Разград град в частта му, с която е оставена без уважение жалбата на Ресахюел ЕООД срещу ревизионен акт Р-03001720008441-091-001/27.07.2021 г., с който на Ресахюел ЕООД е установено задължение за корпоративен данък по ЗКПО за 2019 г. в размер на 95 291, 69 лв. и лихви в размер на 10 905, 53 лв., както и в частта, с която е оставена без уважение жалбата на Ресахюел ЕООД срещу ревизионен акт Р-03001720008441-091-001/27.07.2021 г., с който на Ресахюел ЕООД е установен корпоративен данък по ЗКПО за 2018 г. за разликата от 56 622, 30 лв., и вместо него е отменил ревизионен акт Р-03001720008441-091-001/27.07.2021 г., в частта му, в която на Ресахюел ЕООД е установено задължение за корпоративен данък по ЗКПО за 2019 г. в размер на 95 291, 69 лв. и лихви в размер на 10 905, 53 лв., както и в частта му, с която на Ресахюел ЕООД е установен корпоративен данък по ЗКПО за 2018 г., за разликата от 56 622, 30 лв., както и в частта на установените лихви за забава, за разликата над 4, 95 лв., оставил е в сила решението в останалата обжалвана част. С решението съдът е осъдил Националната агенция за приходите да заплати в полза на Ресахюел ЕООД разноски за двете съдебни инстанции общо в размер на 10 462, 26 лв., осъдил е Националната агенция за приходите да заплати на Ресахюел ЕООД разноски в размер на 300 лв. По делото е постъпила молба от директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Варна с искане за поправяне на очевидни фактически грешки в постановеното решение, както и за изменение на същото в частта му по отношение на разноските. Препис от молбата е бил връчен на ответната страна. Молбата се определя като основателна. Както правилно се посочва в същата, относно данъчната основа за 2019 г., в мотивите на съдебното решение съдът приема като незаконосъобразно следното увеличение на финансовия резултат, а именно 895 817, 76 лв. на основание чл. 42, ал. 2 от ЗКПО, 15 262, 10 лв. приходи от фактури от земеделска дейност, чл. 78 от ЗКПО, 2950, 79 лв финансирания от Държавен фонд Земеделие, чл. 78 от ЗКПО, 30 995, 03 лв. приходи от услуги на клиенти в Германия, чл. 78 от ЗКПО, или общо приетите за незаконосъобразни увеличения са в размер на 49 207, 92 лв. Общо извършените с ревизионния акт увеличения на основание чл. 78 от ЗКПО са в размер на 57 099, 09 лв. Със съдебното решение е прието, че увеличението в размер на 7891, 17 лв. е извършено законосъобразно. В съответствие с това, данъчната основа за облагане с корпоративен данък за 2019 г., следва да бъде в размер на 105 450, 38 лв., като 97 559, 21 лв. е декларирания счетоводен финансов резултат + 7891, 17 лв., което е увеличението на основание чл. 78 от ЗКПО. По този начин дължимият корпоративен данък е в размер на 10 545, 01 лв., от които внесеният данък е 9755, 92 лв., като по този начин данъкът за внасяне за 2019 г. следва да е в размер на 789, 12 лв. и съответно лихви в размер на 85, 93 лв., а не както съдът неправилно е пресметнал 0.00 лв. Налице е грешка в пресмятането, която следва да бъде поправена по реда на чл. 175 от АПК. В мотивите на съдебното решение е прието, че законосъобразно с ревизионния акт на основание чл. 89 от ЗКПО е начислена допълнителна лихва за невнесени авансови вноски в размер на 528, 49 лв. за периода от 16.04.2019 г. до 21.12.2019 г. Този размер на лихвата е включен в общия размер на лихвите за 2019 г. в таблица 1, колона 10 на ревизионния акт. Общият размер на лихвите за 2019 г. от 10 905, 53 лв. е формиран от лихвите върху установеното задължение за корпоративен данък за 2019 г. в размер на 10 377, 04 лв. и лихвите върху авансовите вноски в размер на 528, 49 лв. Правилно е направеното с молбата за поправка на явна фактическа грешка установяване, че с диспозитива на съдебното решение е отменен целия размер на лихвите за 2019 г., включително и лихвите за авансовите вноски, което е в противоречке с направените изводи за законосъобразност на ревизионнияя акт в частта на установените лихви в размер на 528, 49 лв. Поотози начин дължимите от дружеството лихви за 2019 г. следва да бъдат в размер на 614, 42 лв., а именно 85, 93 лв. лихви върху главницата от 789, 12 лв + 528, 49 лв. лихви върху невнесени авансови вноски. Основателна е и молбата в частта й на такава по чл. 248, ал. 1 от ГПК. При съобразяване на поправката на очевидна фактическа грешка, както и на обтоятелството на съобразено от диспозитива на съдебното решение, с посочване, че Националната агенция за приходите е осъдена да заплати на Ресахюел ЕООД разноски в размер на 300 лв., дължимото в полза на Националната агенция за приходите възнаграждение за юрисконсулт следва да бъде в размер на 442, 85 лв. Поправката на очевидна фактическа грешка дава възможност за отстраняване на технически грешки, грешки в пресмятането или други подобни очевидни неточности в диспозитива на съдебния акт. Допуснатата неточност в решението не води до промяна на формираната от съда воля, поради което редът за поправката й е по чл. 175, ал. 1 АПК. Като съобрази направените фактически и правни изводи, и на основание чл. 175, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Първо отделение,