Решение № 2783 от 27.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15146/2012 г.

Решение № 2783 от 27.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15146/2012 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Балин Балев от гр. Бургас срещу решение № 1731/25.10.2012 г., по адм. д. № 519/2012 г. на Административен съд - Бургас. В жалбата се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост, като се излагат доводи по същество, идентични с наведените в първата съдебна инстанция, и се претендира отмяна на решението със законните последици. Ответницата Стела Бюкюджан-Сиракова, в писмено възражение излага доводи за неоснователност на касационната жалба и моли за оставянето й без уважение и потвърждаване на обжалваното решение като законосъобразно. Ответникът-началник на Служба по геодезия, картография и кадастър /СГКК/-Бургас не ангажира становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила обжалваното решение като законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение приема касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна за процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящия касатор срещу заповед № КД-18-9/21.07.2011 г. на началник СГКК-Бургас, с която на основание чл. 53, ал. 1, т. 1 и ал. 3 ЗКИР във вр. с чл. 62 от Наредба № 3/2005 г. е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. Бургас, одобрена със заповед № РД-18-9/30.01.2009 г. на изп. директор на АГКК за имот с идентификатор 07079.607.446.1.16 и 07079.607.446.1.12. За да постанови решението си съдът е приел, че оспорената заповед е издадена на основание чл. 53, ал. 2 и чл. 62, ал. 6 от Наредба № 3/2005 г. ЗКИР, при спазена процедура и в изпълнение на влязло в сила съдебно решение № 505/05.05.2011г по адм. д. № 5844/2010 г. на РС-Бургас, с което е признато по отношение на Балин Балев, че Стела Бюкюджан-Сиракова е собственик на нанесения с процесната заповед гараж в кадастралната карта, с точно посочени граници и предназначение на обекта, т. е. при решен спор за собственост с влязло в сила съдебно решение. Обсъдени са всички възражения на страните, като е прието, че възобновяването на административното производство е съобразено с визираната необжалваемост на решение по гр. д. № 1131/2011 г. на БОС и не съставлява съществено нарушение на административните правила възобновяването преди произнасяне от ВКС с определение за недопускане на касация на решението по гр. д. № 1131/2011 г. на БОС. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка и правилно приложение на материалния закон, при липса на касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Процесната заповед е издадена в процедурата по чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР, която касае изменение на кадастралния регистър при непълноти и грешки при неговото първоначално одобряване със заповед № РД-18-9/30.01.2009 г. на изп. директор на АГКК. Така визираното в заповедта правно основание е съобразено с влязлото в сила решение № 505/05.05.2011г по адм. д. № 5844/2010 г. на РС-Бургас, с което е решен спора за собственост между заявителя на изменението Стела Бюкюджан-Сиракова и фигуриращия в КК и КР собственик Балин Балев. Следователно правният извод на административния съд за липса на изискване на изготвяне на Акт за непълноти и грешки в кадастъра е обоснован и съответен на нормата на чл. 62 от Наредба № 3/2005 г. Тази изключителна хипотеза е налице, тъй като решението има сила на присъдено нещо и по отношение на фигуриращия в кадастралния регистър собственик. С оглед на това се явяват неоснователни доводите по касационната жалба за обема на собствеността и предназначението на нанесения в КК обект. Възраженията за преждевременно възобновяване на административната преписка, както правилно е прието и от административния съд са неоснователни, тъй като не е налице нарушение на административнопроизводствените правила от категорията на съществените, возещо до незаконосъобразност на оспорения акт на това основание. Предвид изложеното и тъй като не са налице основанията за отмяна на решението по чл. 209, т. 3 АПК, същото следва да бъде потвърдено. Разноски не се дължат от касатора, независимо от своевременно заявената в отговора по касационната жалба претенция на ответницата Стела Бюкюджан-Сиракова, тъй като такива не са направени пред настоящата инстанция. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение, на основание чл. 221 АПК