Решение № 10288 от 30.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6173/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на К-К и Ко" АД, подадена чрез процесуални представители адв.Мургова и адв.Арсенова, срещу Решение 2582 от 13.04.2023 г., постановено по адм. дело 8003/2022 г. по описа на Административeн съд София-град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт /РА/ Р-22220221002217-091-001/14.04.2022 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция /ТД/ на Национална агенция за приходите /НАП/ София, поправен с Ревизионен акт П-22220222072873-003-001/21.04.2022 г., потвърден с Решение 1044 от 04.07.2022 г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика /ОДОП/ София при Централно управление /ЦУ/ на НАП. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения, съставляващo отменителнo касационнo основаниe по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага аргументи, че съдът не е обсъдил в цялост възраженията на ревизираното лице /РЛ/ и не е дал указания на страните, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. Твърди се, че липсват мотиви и не са обсъдени основни доказателства. Счита, че АССГ безкритично е приел изслушаната съдебно-техническа експертиза. Развива доводи, че неправилно е прието, че на РЛ е следвало да бъде доначислен ДДС в размер на 50 201,67 лв. Неправилно е прието, че на дружеството не следва да му бъде признато право на данъчен кредит по издадената от Неско България ЕООД фактура. По подробни съображения, изложени в касационната жалба, се иска отмяна на съдебния акт и отмяна на процесния РА. Алтернативно моли делото да бъде върнато на друг състав на първоинстанционния съд. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът Директор на Дирекция ОДОП" София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Василева, в проведеното съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и иска оставяне на решението в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд София-град е била законосъобразността на РА Р-22220221002217-091-001/14.04.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, поправен с РА П-22220222072873-003-001/21.04.2022 г., потвърден с Решение 1044 от 04.07.2022 г. на директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП. С ревизионния акт на К-К и Ко" АД е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 553.80 лева по фактура, издадена от Неско България ЕООД, както и е начислен ДДС в размер на 50 201.67 лева за продажба на недвижим имот с нотариален акт 159/18.12.2020 г. ведно със съответните лихви. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в установената по чл. 120 от ДОПК форма. Съдът е приел, че по отношение на фактурата, издадена от Неско България ЕООД, правото на приспадане на данъчен кредит е отказано поради липса на доказателства, че предметът на доставката се използва в независимата икономическа дейност на жалбоподателя. Според съдебния състав счетоводно документите били оформени, но това не доказвало, че реално котлето за пелети е монтирано и се използва в производствен обект на дружеството. Приел е, че процесният РА е законосъобразен и в частта на начисления ДДС по продажбата от К-К и Ко АД на Б. Китанов /изпълнителен директор на К-К и Ко АД/ на 1/2 идеална част от ПИ с идентификатор 68134.4355.1879 от кв.пети по плана на гр. София, местност Баба Парашкева , с адрес гр. София, район Люлин , ул. Обелско шосе 2 с нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот 159/18.12.2020 г. За да стигне до този извод АССГ се е позовал на заключението на вещото лице по назначената СТЕ, скицата към преписката по възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ и на удостоверението на кмета на район Люлин. Установил е, че поземленият имот съставлява част от УПИ II за обществено жилищно строителство, гаражи и комплексно обслужване в кв. 5, тоест поземленият имот не е самостоятелно урегулиран, а със съседни имоти от кв.5 е част от един голям урегулиран поземлен имот. Според съда имотът е застроен /възстановената част, предмет на сделката, е свободна, в нея няма стари сгради/, попада в урбанизирана територия, в КККР е отразен като вид собственост: частна, вид територия:урбанизирана, НТП, ниско застрояване /до 10 метра/, следователно на база наличните данни имотът не е със статут на земеделска земя и не е необходима процедура по промяна на предназначението му. Съдебният състав е стигнал до извод, че имотът е за строеж по смисъла на чл. 135, §1, б. к от Директива 2006/112/ЕО във вр. с член 12, параграф 1 и параграф 3, буква б) от Директивата. За продажбата му следвало да се начисли ДДС, защото сделката не е освободена от облагане. Счел е, че данъчната основа за облагане е правилно определена. С тези мотиви АССГ е отхвърлил жалбата срещу РА. Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на административния съд като валидно и допустимо, като постановено в правораздавателната дейност на съда, от законен състав и при правилна преценка за допустимостта на съдебния контрол. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК при правилно разпределена доказателствена тежест в съдебното производство. Не се установяват съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Неоснователно е възражението за липса на мотиви в решението. Решението е правилно и не страда от релевираните в касационна жалба пороци по смисъла на чл. 209 т. 3 от АПК. Касационният съдебен състав изцяло споделя мотивите на първоинстанционното решение и препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК. Съгласно чл.45, ал.1 от ЗДДС освободена доставка е прехвърлянето на правото на собственост върху земя, учредяването или прехвърлянето на ограничени вещни права върху земя, както и отдаването под наем или аренда. По силата на чл. 45, ал. 5, т.1 от ЗДДС, алинея 1 не се прилага по отношение на прехвърлянето на право на собственост върху урегулиран поземлен имот по смисъла на Закона за устройство на територията, с изключение на прилежащия терен към сгради, които не са нови. В случая имотът попада в хипотезата на чл. 45, ал. 5, т.1 от ЗДДС, изключението от освободените доставки по чл. 45, ал.1 от ЗДДС. Видно от доказателствата по делото процесният поземлен имот съставлява част от УПИ II за обществено жилищно строителство, гаражи и комплексно обслужване в кв. 5, което означава, че е част от един голям урегулиран поземлен имот. Отреждането на имота е за ниско застрояване /до 10 метра/, тоест е предвиден за строителство, независимо, че са необходими допълнителни процедури за получаване на разрешение за строеж. Имотът е за строеж по смисъла на чл. 135, §1, б. к от Директива 2006/112/ЕО във вр. с член 12, параграф 1, буква б) от Директивата. За продажбата му правилно е начислен ДДС, защото сделката не е освободена от облагане по смисъла на ЗДДС, до каквито изводи е достигнал и първоинстанционният съд. В т.30 от решение по дело С-543/11 на СЕС е посочено, че като определят земите, които трябва да се считат за земи за строеж , държавите членки трябва да спазват преследваната от член 135, параграф 1, буква к) от Директивата за ДДС цел от облагане с ДДС да се освобождават само доставките на незастроени земи, които не са предназначени в тях да има постройки. Данъчната основа е правилно определена. Сделката е между свързани лица по смисъла на параграф 1, т. 3, б. г от ДР на ДОПК. Поради тази причина данъчната основа е правилно изчислена по реда на чл. 27, ал.З, т.1, б. а от ЗДДС. Пазарната цена е определена с експертиза, възложена в хода на ревизионното производство, съобразена с методите, регламентирани в Наредба Н - 9/14.08.2006г. на министъра на финансите, конкретно с метода на сравнимите неконтролирани цени. При определянето на пазарната стойност са приложени индивидуални корекционни коефициенти към ползваните аналози, отчитащи: местоположение и пазарен интерес, налично застрояване върху оценявания имот, съсобственост. По отношение на фактурата, издадена от Неско България ЕООД, правото на приспадане на данъчен кредит правилно е отказано, поради липса на доказателства, че предметът на доставката се използва в независимата икономическа дейност на жалбоподателя. В хода на ревизията в писмени обяснения от РЛ е декларирано, че от м.11.2012 г. дружеството е доведено до финансов фалит и е принудено да преустанови производството, персоналът е освободен и сградата е затворена. Липсват доказателства за извършвана икономическа дейност от дружеството през данъчен период м.12.2020 г. и следващите. В самите писмени обяснения се твърди, че от м.11.2012 г. дружеството не извършва стопанска дейност. От изложеното следва да се приеме, че не са налице посочените от касатора касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. При този изход на спора и заявена претенция за това от ответника по касация на НАП (така § 1, т. 6 от ДР на АПК) се следва присъждане на разноски за касационната инстанция под формата на юрисконсултско възнаграждение в размер на 5 327,44 лева съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,