Решение № 6353 от 9.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14211/2010 г.

Решение № 6353 от 9.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14211/2010 г., VI о., докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 89 от 17.09.2010 г., постановено по адм. д. № 127/2010 г. Административен съд гр. Търговище е отхвърлил оспорването на Шерифе Мюмюнова Байрамалиева от гр. Търговище против решение № 14-13 от 26.05.2010 г. на директора на РУ "СО" гр. Търговище, с което е потвърдено разпореждане № НП-2/23.04.2010 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО за възстановяване от жалбоподателката на неоснователно полученото парично обезщетение за отглеждане на малко дете в размер на 1130,39 лв. главница и 177,33 лв. лихви. Срещу това решение е подадена касационна жалба от Шерифе Мюмюнова Байрамалиева от гр. Търговище с молба да бъде отменено. Излага твърдения за незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт. В съдебно заседание страните по делото, редовно призовани, не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за подадена от надлежна страна, в срок и допустима, по същество за неоснователна. Върховният административен съд прецени данните по делото, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок от страна с правен интерес, а по същество за неоснователна. За да отхвърли оспорването на Шерифе Мюмюнова Байрамалиева, Търговищкият административен съд е изяснил напълно делото от фактическа страна, като е приел за установено, че жалбоподателката е майка на Миркаан Даян Стефанов, роден на 4.10.2007 г. По делото не е спорно, че жалбоподателката е била осигурена за майчинство по силата на правоотношение й с осигурителя Областна администрация гр. Търговище и е била в отпуск за отглеждането на малко дете по чл. 164, ал. 1 от КТ. След извършена проверка по разходите на ДОО в периода 22 и 23.04.2010 г., проверяващият орган е съставил констативен протокол № 1, в който са отразени констатациите, че на Шерифе Мюмюнова Байрамалиева неправилно е изплатено парично обезщетение за отглеждане на малко дете в периода от 13.04.2009 г. до 31.07.2009 г. и от 1.09.2009 г. до 4.10.2009 г., тъй като детето е посещавало детско заведение, а майка му не е прекратила отпуска си. Съгласно чл. 53, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ след изтичането на срока на обезщетението за бременност и раждане през време на допълнителния платен отпуск за отглеждане на малко дете на майката се изплаща месечно парично обезщетение в размер, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. А съгласно чл. 52а КСО осигуреното лице има право на обезщетение за отглеждане на малко дете, ако има осигурителен стаж 6 месеца като осигурено за всички осигурени социални рискове, за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица или за всички осигурени социални рискове без безработица. Следователно, за да се изплаща на майката на детето парично обезщетение за срок от две години, освен изброените по-горе условия се изисква детето да не е наставено в детско заведение - ал. 4 на чл. 53 от КСО. В случая майката на детето не е следвало да получава парично обезщетение, тъй като идеята на законодателя е ясно изразена - паричното обезщетение да се получава само от майка на дете, което не е настанено в детско заведение. Съгласно чл. 118, ал. 1 от Закона за здравето, за подпомагане на семейството при отглеждане на деца до тригодишна възраст и за осигуряване на тяхното нормално физическо и психическо развитие се създават детски ясли и детски кухни. Жалбоподателката не оспорва релевантния за изхода на спора факт, че за сочения от административния орган период детето Миркаан Даян Стефанов е прието да посещава детско заведение. Настоящият състав не споделя възражения в касационната жалба, че "настаняването на дете в детско заведение" не е равносилно на "приемане на дете в детски ясли и градини". Този въпрос е релевиран и пред първоинстанционния съд, който е изложил подробни и обосновани мотиви, съответстващи на нормите от Наредбата за устройството и дейността на детските ясли, детските кухни и здравните изисквания към тях. При липсата на легално пояснение на термина "настанявам", е извършил тълкуване на нормата съобразно целта на закона и основните начала на правото в Република България. За наличието на качеството "дете, настанено в детско заведение" от основно значение е дали то е било прието през процесния период въз основа на установения ред и при подаване от страна на родителите на изискуемите документи. При положителен отговор е без значение дали след това детето реално е посещавало детската ясла. Настаняването в детско заведение по см. на чл. 53, ал. 4 КСО е юридически факт, изключващ правото на обезщетение по чл. 53, ал. 1 от КСО. Без правно значение за посочените норми е дали детето посещава реално детското заведение, дали и за какви периоди отсъства и т. н. В конкретния случай не са ангажирани доказателства, че детето не е настанено по реда на чл. 19 и чл. 20 от Наредба № 26/2008 г. за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях, поради което правилно оспореният административен акт е приет от съда за законосъобразен. След като в хода на производството пред първоинстанционния съд е било безспорно установено от доказателствения материал по делото, че синът на жалбоподателката е бил приет да посещава детско заведение, което обстоятелство не е декларирано от Байрамалиева, то в съответствие с приложимия материален закон Административен съд гр. Търговище е приел, че в случая е налице чл. 53, ал. 4 от КСО. Обжалваното решение е в съответствие с практиката на ВАС по правилното приложение на цитираните разпоредби: Решение № 14321/2010 г. по адм. дело № 8556/2010 г., решение № 3864/2010 г. по адм. дело № 13788/2009 г., решение № 7821/2010 г. по адм. дело № 5637/2010 г. на ВАС. Обжалваното решение е правилно и обосновано, правните изводи съответстват на установените фактически обстоятелства. Съдът е обсъдил всички доказателства и безпристрастно е отговорил на наведените доводи от страните в процеса. По изложените съображения, Върховният административен съд намира, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение, същото е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на процесуалните правила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,