Решение № 10046 от 14.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5301/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационната жалба на К. А. К. от [населено място, ул., №], с [ЕГН] чрез адв.Т. Василев от АК - Стара Загора, ул.Железни врата" № 18, офис № 9 против Решение № 4259/30.10.2025 г на АС - Стара Загора, постановено по адм.дело № 439 по описа на АС - Стара Загора за 2025 г.в неблагоприятната за този касационен жалбоподател част. Релевира оплакване и развива доводи за неговата неправилност на основанията, посочени в чл. 209, т. 3, предл. второ и трето от АПК – съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска отмяната му в обжалваната част и решаване на спора по същество. Претендира разноски за две инстанции. Ответникът по касационната жалба – Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) – гр. Стара Загора е изразил становище,че касационната жалба е неоснователна. Представителят на Върховна касационна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на постановеното съдебно решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната част, поради което е процесуално допустима. С частично обжалваното решение, в производство по реда на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), ОД на МВР – гр. Стара Загора е осъдена да заплати на К. А. К. [ЕГН] от [населено място], [улица]сумата 100.00 /сто/ лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразен административен акт – Заповед за задържане на лице УРИ №8245зз-4/03.01.2024 год., издадена от полицейски орган – младши полицейски инспектор във Второ районно управление, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.06.2024 год. до окончателното й изплащане,както и е осъдена Областна дирекция на МВР Стара Загора гр. София да заплати на К. А. К. сумата от 145.00 лв. /сто и четиридесет и пет/ лв. за направени по делото разноски, а К. А. К. е осъден да заплати на Областна дирекция на МВР Стара Загора, сумата от 50.00 /петдесет/ за направени по делото разноски. Производството пред Административен съд – Стара Загора е образувано по предявена от К. А. К. против ОД на МВР – гр. Стара Загора искова молба с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за осъждането на ответника да му заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 200.00 лв. /частичен иск от 2 000.00 лв./ от отменена като незаконосъобразна заповед №УРИ 8245зз-4/03.01.2024 год., издадена от служител на Второ районно управление Стара Загора при Областна дирекция на МВР Стара Загора. Ищецът твърди, че след освобождаването, усещането му за несправедливост станало натрапчиво. В срещите си с приятели разказвал как без всякаква нужда са му били поставени белезници и са го държали приведен, докато са го транспортирали до лечебното заведение и обратно. Допълнително бил засегнат, че това е станало пред членовете на семейството му, които го чакали пред управлението. Негативните емоции бил забелязани първо от най-близките му, а след това и от неговите приятели. Това състояние продължило около месец след задържането му. Направено е искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати претендираното обезщетение за неимуществени вреди ведно със законната лихва от датата на отмяната на заповедта за задържане – 18.06.2024 год. до окончателното изплащане на сумата. Претендира присъждане на направените по делото разноски. С диспозитива на съдебното решение № 4259/30.10.2025г. постановено по адм.дело № 439 Административен съд Стара Загора е осъдил ОД на МВР – гр. Стара Загора да заплати на К. А. К. [ЕГН] от [населено място], [улица]сумата 100.00 /сто/ лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразен административен акт – Заповед за задържане на лице УРИ №8245зз-4/03.01.2024 год., издадена от полицейски орган – младши полицейски инспектор във Второ районно управление, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.06.2024 год. до окончателното й изплащане.С допълнително решение №1910 от 27.04.2026г. постановено по адм.дело №439/2025г. по описа на АС-Стара Загора съдът е допълнил цитираното по-горе решение като е отхвърлил иска в останалата му част до 200.00лева, представляващ частичен иск от 2000.00 лева, като неоснователен. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Съгласно теорията и съдебната практика, "пряка и непосредствена" е тази вреда, която следва закономерно от твърдяната незаконосъобразна административна дейност, по силата на безусловно необходимата причинно – следствена връзка, която съществува между тях. Пряка последица означава директно въздействие върху правната сфера на увредения. Под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична, естествено настъпваща и неизбежна последица от вредоносния резултат. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място, следващо противоправната дейност. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че в случая ищецът е установил наличието на всички законови предпоставки по ЗОДОВ що се отнася до исковата претенция за неимуществени вреди– незаконосъобразен административен акт на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, отменен по съответния ред; настъпила вреда; причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. Безспорно е по делото наличието на неправомерно задържане на ищеца, което е във връзка с изпълнението на отменената като незаконосъобразна Заповед за задържане.Безспорно и житейски обосновано е обстоятелството изпълнените преди отмяната им заповеди да пораждат негативни емоции с по-висок интензитет у техния адресат, отколкото тези, които макар и постановени, а по-късно отменени като незаконосъобразни, не са били изпълнени. Правилно при индивидуализиране размера на обезщетението съдебният състав е отчел и обстоятелството, че предмет на засягане с постановения изпълнен админстративен акт е свободата на придвижване и личния физически интегритет на адресата. Правото на свобода и сигурност е основно човешко право във всяко демократично общество. Макар то да не е абсолютно по своя характер и да подлежи на ограничаване от страна на държавните органи, съгласно практиката на Евпропейския съд по правата на човека/ЕСПЧ/ лишаването от свобода е изключение и следва да бъде реализирано единствено в хипотезите, уредени в ЕКПЧ и при стриктното спазване на гаранциите на самата Конвенция. Този висок интензитет на засегнатото право следва да намери отражение при преценката на размера на присъдената от страна на първоинстанционния съд обезвреда. Правилно при индивидуализиране на размера на обезщетението съдът е зачел свидетелските показания на разпитаните по делото свидетел при изясняване обстоятелствата и начина на самото задържане. Все пак, доколкото най – близките хора възприемат най-непосредствено и в цялост емоционалното състояние на ищеца е логично показанията им да бъдат зачетени особено при липса на други доказателства, подлагащи на съмнение изложеното. При определяне размера на обезщетението,съдът е преценил всички релевантни обстоятелства, а именно, че К. К. е задържан за малко повече от 6 часа през светлата част на денонощието, че описаните промени в поведението не се установява да се дължат именно на задържането, а и същите са с продължителност около месец-месец и половина,тъй като ищеца е заминал за Испания,където живее и свидетелите нямат впечатления как се е чувствал след този период. Основателно обаче е касационното оплакване, че размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди е определен в нарушение на материалния закон. Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Справедливото обезщетяване на неимуществените вреди, каквото изисква чл. 52 ЗЗД, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на страданията с оглед конкретната фактическа обстановка. Определената сума пари в най-пълна степен следва да компенсира вредите. Спрямо критерия за справедливост, дефинитивно определен в нормата на чл. 52 ЗЗД, настъпилата вреда се съизмерява съобразно установените по делото обстоятелства, които са различни за всеки конкретен случай, поради което и определянето на паричния й еквивалент се влияе от конкретното доказване. Касационната инстанция, в настоящия състав на трето отделение, приема, че присъдената в полза на ищеца от административния съд сума на обезщетението за неимуществена обезвреда е занижена и не осъществява критерия за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Това е така, тъй като съдът не е съобразил кумулативното отражение върху претендиращия обезвреда на следните обстоятелства: икономическия стандарт в страната. Обоснован в случая, според настоящия състав, е размер на обезщетението от още 100.00 лева/51.13 евро/, ведно със законна лихва. В такъв размер обезщетението е необходимо и достатъчно, за да възмезди претърпените от К. морални вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането, като същото отговаря и на икономическата реалност в страната. При определянето на този размер касационната инстанция отчита ограничаването на свободата на придвижване на лицето за срок от около 6 часа и силният интензитет на негативни емоционални изживявания на К., обусловен, от една страна от фактическото лишаване на лицето от правото на свободно придвижване и изваждането му от нормалната ежедневна среда за времето на задържането в Районно управление. Поради това обжалваното решение следва се отмени в частта, в която исковата претенция на К. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлена над сумата от 100 лева/51.13 евро/. Предвид частичното пререшаване на спора в касационното производство, първоинстанционното решение е неправилно в частта на присъдените в полза на страните разноски и следва да се отмени в тази му част, а именно в частта за разноските с която ищеца е осъден да заплати сумата от 50.00лева /25.56евро/ ю.в. Следва да бъде осъдена Областна дирекция на МВР Стара Загора гр. София, представлявана от директора К. Христов ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Т. Василев от АС-Стара Загора сумата от още 130.38 евро/255.00лева /адвокатско възнаграждение пред първата инстанция. По делото не са представени доказателства са разноски направени пред касационната инстанция от касатора, поради което такива не следва да бъдат присъдени. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо и второ АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение на Първа колегия