Решение № 867 от 26.1.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. С решение 11 от 07.04.2022 г. по адм. д. 739/2021 г. Административен съд Русе е отменил по жалба на П. Пенкова от гр. Русе Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 18/06/1/0/00061/3/01/04/01, с изх. 01-170-6500/285#7 от 08.12.2021 г. на Директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" гр. Разград и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. Срещу решението е подадена касационна жалба от Директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" гр. Разград, чрез процесуален представител, в която се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК и се иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на П. Пенкова. Претендират се разноски. Ответникът П. Пенкова, чрез адв. В. Филипов от АК-Русе, оспорва касационната жалба и заявява искане да бъде оставено в сила решението на административния съд. Иска се присъждане на направените по делото съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея. Неоснователни са доводите на ответника по касация за недопустимост на касационната жалба. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд Русе е АУПДВ 18/06/1/0/00061/3/01/04/01, с изх. 01-170-6500/285#7 от 08.12.2021 г., издаден от Директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" гр. Разград, с който на П. Пенкова на основание чл. 27, ал. 3 и ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК, както и т. 11. 1, т. 11.1.2 и т. 11.1.5 от Условията за изпълнение във връзка с т. 8.1.3 от Условията за изпълнение раздел "Финансово изпълнение на проектите и плащане", чл. 59, ал. 1 и 2 от АПК, във връзка с чл. 165 и чл. 166 от ДОПК и чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП е отказано изплащането на финансовата помощ, представляваща второ плащане по Договор BG06 RDNP001-6. 001-1014-C01 от 29.10.2019 г. по мярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. (ПРСР 2014-2020) и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 24 447, 50 лв. Между страните не се спори, че на 07.06.2018 г. П. Пенкова е депозирала проект с УИН [номер] по процедура чрез подбор BG06 RDNP001-6. 001 по подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. Според представения бизнес план стопанството е изцяло с растениевъдно направление отглеждат се 2, 250 дка домат открито производство, 2, 250 дка краставици открито производство, 2 дка зеле с намерение за засяване на втора култура и костилкови трайни насаждения череши 1, 066 дка, 8, 091 дка кайсии, 4, 000 дка праскови и 1, 090 дка сливи. Бизнес планът предвижда земеделският стопанин да разшири производството си, изграждайки 1 дка оранжерия на третата година. През втората година да наеме производствен персонал, осигурявайки заетост на 1 човек, както и да закупи ДМА трактор за нуждите на стопанството през първата година от изпълнението на проекта. Не е спорно също така, че П. Пенкова на 29.10.2019 г. е сключила договор BG06 RDNP001-6. 001-1014-C01/29.10.2019 гс Държавен фонд "Земеделие" София за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, за извършване на дейностите, заявени за финансиране с внесения проект, като в приложение 3 към договора са отразени предвидените в бизнес плана специфични цели и резултати. Одобрената безвъзмездна финансова помощ е в максимален размер на 48 895 лева, който е разделен на две равни плащания по 24 447, 50 лв. като първото плащане се извършва до два месеца след сключване на договора, а второто в срок до три месеца от подаване на искане за второ плащане. По делото не се спори, че въз основа на сключения договор е извършено първо плащане и П. Пенкова е получила сумата от 24 447, 50 лв. Със Заповед 451680/07.09.2021 г. на началника на РТИ Разград е разпоредено извършването на проверка на място по заявлението на П. Пенкова от 30.07.2021 г. за второ плащане като проверката се извърши в периода от 07.09.2021 г. до 24.09.2021 г. (удължен до 13.10.2021 г.), като за резултатите от извършената проверка на място са съставени контролни листи. В тях е посочено, че в бизнес плана на ползвателя е залегнато, че за стопанската 2020/2021 г. ще бъдат засадени 2, 00 дка със зеле в периода 01.07.2021 г. 01.08.2021 г. като при проверката е измерена площ от 0, 0806 ха, представляваща угар, със засадени единични бройки разсад от зеле (40 бр.). Същата площ от 0, 0806 ха е приета за площ, която е била засята с краставици на открито като първа култура за стопанската 2020/2021 г. Според бизнес плана за стопанската 2020/2021 г. ще бъдат засадени 0, 55 дка с оранжерийни краставици и 0, 55 дка с оранжерийни домати в периода 20.05.2021 г. 20.06.2021 г. При проверката на място е установено, че са изградени три броя оранжерии с площ съответно 0, 0336 ха, 0, 0352 ха и 0, 0378 ха, но културите под тях са засадени доста преди изграждането на оранжериите, като по тази причина проверяващите са приели, че културите следва да бъдат отнесени към категорията открито производство. След уведомяване на П. Пенкова с писмо изх. 01-170-6500/285#1/21.10.2021 г. за откриването на производство по издаване на АУПДВ и представянето на възражения от нея (от 01.11.2021 г.) е издаден АУПДВ 18/06/1/0/00061/3/01/04/01, с изх. 01-170-6500/285#7 от 08.12.2021 г., с който е отказано изплащането на финансовата помощ, представляваща второ плащане по Договор BG06 RDNP001-6. 001-1014-C01 от 29.10.2019 г. по мярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. (ПРСР 2014-2020) и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 24 447, 50 лв. Административен съд Русе е преценил, че АУПДВ е издаден при съществено нарушение на процесуалните правила по отношение вида на развилото се пред органа административно производство. Според решаващият съд производството по подпомагане на П. Пенкова е по Наредба 14/28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г., издадена на основание чл. 9а от ЗПЗП, преди влизане в сила на ЗИД ЗПЗП (ДВ бр. 2/2018 г.). Конкретното производство обаче е започнало по заявление, депозирано на 07.06.2018 г. и сключен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от 29.10.2019 г., т. е. след влизане в сила на ЗИД на ЗПЗП, поради което за него не намира приложение § 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП (ДВ бр. 2/2018 г.). Първоинстанционният съд е посочил, че аргумент за неприложимост на досегашния ред е и разпоредбата на § 4 от ПЗР на Наредба 4/30.05.2018 г. за условията и реда за изплащане, намаляване или отказ за изплащане, или за оттегляне на изплатената финансова помощ за мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители, на министъра на земеделието, храните и горите (обн. ДВ бр. 48/08.06.2018 г.). Според тази разпоредба, новата наредба се прилага за проектни предложения по мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от ЗПЗП (каквато е подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани"), подадени след влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на ЗПЗП (ДВ, бр. 2 от 2018 г.). Крайният извод на Административен съд Русе е, че съгласно чл. 63, § 1 от Регламент /Е0/ 1306/2013, ако се установи, че даден бенефициер не изпълнява критериите за допустимост, ангажиментите или други задължения, свързани с условията за предоставяне на помощта или подкрепата, предвидена в секторното законодателство в областта на селското стопанство, помощта не се изплаща или се оттегля изцяло или частично. При констатиране на нередност по определението на чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС) 1303/2013, на основание чл. 27, ал. 6 ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ е следвало да се установи с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), тъй като е налице основанието по чл. 70, ал. 1, т. 7 от същия закон. Решението е валидно, допустимо и правилно. Спорът между страните е относно приложимостта на чл. 27, ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители или приложимостта на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Съгласно чл. 27, ал. 6 ЗПЗП /нова - ДВ, бр. 51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г. /, дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1- 9 ЗУСЕСИФ, се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон. Според ал. 7 на чл. 27 ЗПЗП, също в сила от 28.06.2019 г., дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на ДОПК. Правилно Административен съд Русе акцентира, че в своята практика ВАС многократно е посочвал, че показателите на бизнес плана са индикатори. В този смисъл са решения по адм. дела 8586/2020 г., 10650/2020 г., 1174/2019 г., 7468/2018 г., 6179/2021 г. на Върховния административен съд. Трайно е и разбирането в съдебната практика, че непостигането на заложените финансови показатели в бизнес плана представлява неизпълнение на одобрените индикатори и е налице основанието по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ за извършване на финансова корекция. В този смисъл са налице множество съдебни актове, постановени от Върховния административен съд: решение 5872/21.05.2020 г. по адм. дело 11774/2019 г., решение 2709/19.02.2020 г. по адм. дело 9703/2018 г.; решение 3184/28.02.2020 г. по адм. дело 7468/2018 г.; решение 5040/04.04.2019 г. по адм. дело 4307/2018 г.; решение 5317/24.04.2018 г. по адм. дело 1945/2018 г.; решение 4933/03.04.2019 г. по адм. дело 4912/2018 г., Решение 4771/14.04.2021 г. по адм. д. 18/2021 г., Решение 5440/7.06.2022 г. по адм. д. 12410/2021 г. и др. В мотивите на всички тях е прието, че в този случай е налице материалноправната хипотеза на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ, която представлява основание за налагане на финансова корекция с издаването на решение по реда на чл. 73 от същия закон. В процесния АУПДВ административният орган се позовава на неспазване от страна на ползвателя на ангажимент, поет със сключения с ДФ "Земеделие" договор за финансова помощ, а именно за отглеждане на оранжерийни зеленчуци и за постигане на увеличение на икономическия размер на земеделското стопанство. В този случай, съгласно чл. 27, ал. 7 ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ се установява с издаването на АУПДВ по реда на ДОПК, но само ако не е налице основание по ал. 6 за издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 ЗУСЕСИФ. Предвид тази нормативна рамка следва да се приеме, че законодателят не е регламентирал в условията на алтернативност хипотезите, при които компетентният орган издава решение по чл. 73 ЗУСЕСИФ и АУПДВ по ДОПК, като не му е предоставил възможност да си избере кой акт да издаде, ако прецени, че фактите по спора могат да бъдат подведени, както под материалноправното основание на чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ, така и под материалноправното основание в съответната наредба, по реда на която се сключва договорът, регламентираща връщане на предоставената финансова помощ при неизпълнение на договора. От това следва, че хипотезите на издаване на два различни акта са регламентирани в условията на евентуалност и само когато липсват основанията за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 от ЗУСЕСИФ, се издава АУПДВ. В процесния случай е приложима именно новата разпоредба на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП (ДВ, бр. 51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г.), тъй като производството по издаването на оспорения АУПДВ е започнало на 21.10.2021 г., видно от уведомителното писмо по чл. 26 АПК за откриване на производството и съгласно чл. 25, ал. 3 АПК, а АУПДВ е издаден на 08.12.2021 г. и както вече се посочи по-горе § 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП, обн. ДВ, бр. 2 от 2018 г., не намира приложение в случая, в какъвто смисъл са логичните и последователни мотиви на Административен съд Русе. При този изход на спора и направеното искане, в полза на ответника по касация следва да се присъдят осъществените в касационното производство разноски, възлизащи на сумата от 1 990 лв. Уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение не се явява прекомерно, а съобразено с материалния интерес на спора и неговата правна сложност. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение