Решение № 4709 от 4.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8542/2012 г.

Решение № 4709 от 4.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8542/2012 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Кметът на община Варна е подал касационна жалба срещу решение № 1218 от 08.05.2012 г. по адм. дело № 1171/2012 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е бил отменен отказа на заместник - кмета на община Варна по писмо № ЗАО - 345 от 01.03.2012 г. за заверка на молба-декларация за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка по искане № ЗАО - 345/04.01.2012 г. на Николай Михайлов Николов и преписката е била върната за заверка на молбата - декларация, на основание чл. 173, ал. 3 АПК. Направено е искане за отмяната на решението като неправилно поради противоречие с материалния закон. Ответникът Николай Михайлов Николов е оспорил касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, намира, че жалбата е неоснователна. Административният съд е установил, че със искане № ЗАО - 345/04.01.2012 г. Николай Михайлов Николов поискал да му бъде заверена молба - декларация за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка и да му се издаде удостоверение, в което да се посочи има ли съставени актове за държавна или общинска собственост относно имот, представляващ 219 кв. м. идеални части от поземлен имот пл. № 2571 (№ 10135.2723.564 по кадастралната карта), с площ от 832 кв. м., а по скица - от 1051 кв. м., находящ се във Варна, местността "Траката", квартал 105. Към заявлението била приложена и актуална скица за имота, както и нотариален акт № 1556/19.02.2002 г. С писмо № ЗАО - 345/01.03.2012 г. на заместник - кмета на община Варна, оправомощен със заповед № 4263/01.12.2011 г. на кмета на община - Варна, гражданинът получил отказ за извършване на административната услуга, поради това, че искането му се отнасяло за имот, който попадал в територия по § 4 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, и правото му се конкурирало с право на общината. Съдът преценил административния акт като незаконосъобразен, тъй като органът имал задължение да се извърши поисканата услуга. Преценката за това налице ли са предпоставките за придобиване на право на собственост по давност на гражданина била извън правомощията на административния орган. В компетентността на нотариуса, който провеждал обстоятелствената проверка, било да вземе решение относно наличието на право на собственост. Затова, като отказал на молителя издаването на поисканите документи, административният орган осуетил упражняването на негови права в охранителното производство. С тези мотиви съдът отменил оспорения административен акт. Касационната инстанция намира, че решението съответства на материалния закон. Съдът законосъобразно е приел, че отговорът на направеното искане не предполага преценка на административния орган по отношение на правото на собственост на поискалото услугата лице. Отказът за издаване на удостоверение и за заверка на молбата - декларация на практика води до невъзможност за провеждане на обстоятелствена проверка и за удостоверяване на правото на собственост на гражданина по реда на чл. 587 ГПК. Компетентен да признае или да отрече правото на собственост на заявителя има единствено нотариусът, който извършва обстоятелствената проверка. Що се отнася до административния орган, от когото е поискана административна услуга, той е длъжен да я извърши при наличието на редовна молба със съответните приложения и внесена такса. Услугата се състои в удостоверяване на определени обстоятелства, в кръга на компетентността на органа, по установения ред и форма. Отказът за извършването й по аргументи, свързани с евентуален спор за принадлежността на правото на собственост, представлява превратно упражняване на власт. Административният орган не може да злоупотребява с властта си и да препятства осъществяването на чужди права, при положение, че законосъобразният начин за решаване на спорове за собственост е свързан с търсенето на защита по исков ред. При отсъствието на поддържаното основание за отмяна решението на административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд