Решение № 6569 от 2.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8239/2019 г.

Решение № 6569 от 2.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8239/2019 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от дирекция Инспекция по труда гр. Смолян против решение № 192 от 23.05.2019 г. на Административен съд Смолян по адм. дело № 117/2019 г. С него се отменя по жалба на община Доспат предписания по т. 1 и т. 6 дадени с протокол за извършена проверка изх. № ПР1904624/19.02.2019 г. на контролни органи в дирекция Инспекция по труда Смолян. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, община Доспат чрез процесуален представител взема становище в писмен вид за неоснователност па жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за основателна по следните съображения: Производството пред административен съд е образувано по жалба на община Доспат срещу цитираните предписания в т. 1 и т. 6. По т. 1 се предписва работодателят община Доспат да начисли на А. А. работил на длъжност "работник поддръжка" по трудов договор, прекратен със заповед на 7.12.2018 г. обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение след като е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца в съответствие с чл. 222, ал. 3 от КТ и на основание чл. 404, ал. 1, т. 12 КТ по т. 6 работодателят да изплати на А. А. обезщетение при прекратяване на трудовото му правоотношение след като е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от два месеца в съответствие с чл. 222, ал. 3 КТ, дължимо по чл. 228, ал. 3 КТ. Съдът е разгледал по същество жалбата която приел за основателна. Дадените предписания по т. 1 и 6 приел за незаконосъобразни в нарушение на материалния закон. Приел, че разпоредбата на чл. 404 КТ предполага съществуващо трудово правоотношение и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство. В случая трудовото правоотношение е прекратено, поради което нормата е неприложима, а имуществените спорове са гражданскоправни и като такива се разглеждат от общите съдилища, а не от административния съд. Цитира се и практика на ВАС. Така постановено решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. Разпоредбата на чл. 222, ал. 3 КТ предвижда при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, че има право на обезщетение от работодателя в размер на брутно трудово възнаграждение за срок от 2 месеца. Разпоредбата на чл. 404, ал. 1, т. 2 от КТ предвижда, че за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, контролните органи на Инспекция по труда по своя инициатива или по предложение на синдикални организации могат да прилагат принудителни административни мерки включително и по т. 12 да дават задължителни предписания на работодателя за изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовите правоотношения. Разпоредбата е в сила от 22.12.2017 г. а заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е от 7.12.2018 г. което е по време на действието на цитираната норма. Поради това цитираната практика преди влизане в сила на нормата е неотносима към разрешаване на спора. При безспорно установеното от фактическа страна в хипотезата на чл. 404, ал. 1, т. 12 КТ съдът неправилно е отменил предписанията и решението като неправилно следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което се отхвърли жалбата на община Доспат като неоснователна. Възраженията на общината за липсата на пари по програмата по която е възникнало правоотношението е неоснователно като неотносимо към спора. Воден от горното, Върховен административен съд, шесто отделение