Решение № 7446 от 7.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5530/2008 г.

Решение № 7446 от 7.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5530/2008 г., III о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по чл. 145 АПК във връзка с чл. 46 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). Образувано по жалба на Ашраф Мохамед Солейман Абуелрадж, палестинец без гражданство, срещу заповед рег. № 433/26.06.2007 г. на директора на Дирекция "Миграция" при МВР. В жалбата се поддържа, че заповедта е незаконосъобразна поради допуснати при постановяването й нарушения на процесуални правила и противоречие с приложимия закон. Ответната страна не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на подадената жалба. Върховният административен съд, трето отделение приема, че жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения: С обжалваната заповед на Ашраф Мохамед Солейман Абуелрадж са наложени принудителни административни мерки "експулсиране" и "забрана за влизане в страната за срок от 10 години" на основание чл. 42, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 6 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/. Заповедта е мотивирана с обстоятелството, че жалбоподателят е извършил умишлено престъпление на територията на страната, което съгласно българското законодателство се наказва с повече от три години лишаване от свобода. Обоснована е и с предложение № ХМ-7065/26.06.2007 г. на началник сектор 02 при дирекция "Миграция", изготвено въз основа приложено в административната преписка писмо от началника на затвора в гр. София изх. № 3146/22.06.2007 г., по данни от което жалбоподателят е осъден с влязла в сила присъда по НОХД № 780/2006 г. на Районен съд - Свиленград за извършено умишлено престъпление по чл. 280, ал. 2 НК, с наложено наказание 9 месеца лишаване от свобода. Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните норми на приложимия ЗЧРБ. Обстоятелството, че жалбоподателят е осъждан за умишлено престъпление от общ характер, за което законодателството в Република България предвижда над три години лишаване от свобода, не се оспорва от Ашраф Мохамед Солейман Абуелрадж. Последното представлява основание по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 6 ЗЧРБ, за което задължително се налага "забрана за влизане в Р България", при условията на чл. 42з ЗЧРБ. Наред с това на лицето е наложена принудителна административна мярка по чл. 42, ал. 1 ЗЧРБ "експулсиране", тъй като присъствието му в страната създава сериозна заплаха за обществения ред. В тази част заповедта не следва да съдържа фактически основания, според специалното правило на чл. 46, ал. 3 ЗЧРБ. Наред с това, наличието на основания за налагане на принудителната административна мярка "експулсиране" не се оспорва от чужденеца. Във връзка с оплакванията в жалбата, следва да се отбележи, че при наличието на основание за налагане на мярка по чл. 42, ал. 1 ЗЧРБ /когато лицето представлява сериозна заплаха за обществения ред или за националната сигурност/, нормата на чл. 42з, ал. 3 ЗЧРБ изрично предвижда възможност наложената забрана за влизане в Република България, да надвишава петгодишния срок. Затрудненията в общуването му с бившата му съпруга, български гражданин и родените от брака им деца вследствие наложената му забрана, са ирелевантни за преценката на законосъобразността на процесната заповед. Не налага различен от така направеният извод и чл. 8 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, изрично уреждащ изключения от забраната за намеса на държавните власти в правото на личен и семеен живот на лицата, в предвидените в закона случаи, необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите. Предвид изложеното настоящият състав приема, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. По изложените съображения, Върховният административен съд, трето отделение,