Решение № 8814 от 20.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4658/2011 г.

Решение № 8814 от 20.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4658/2011 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Йордан Йорданов Проданов, от гр. Варна, срещу решение № 322/14.02.2011 г. по адм. д. № 4108/2010 г. на Административен съд гр. Варна. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и задължителните указания на Върховния административен съд по адм. д. № 9486/2010 г. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба Валентин Йорданов Проданов чрез своя пълномощник в писмено становище намира касационната жалба за неоснователна. Претендира разноски пред касационната инстанция. Ответниците началникът на службата по геодезия, картография и кадастър - гр. Варна и община Варна не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационна жалба, разгледана с оглед наведените основания за отмяна съгласно чл. 218, ал. 1 АПК, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед № КД-14.-0319/13.02.2009 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър гр. Варна, с която е отказано изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна, с което да бъде променена границата между сгради с идентификатори 10135.3515.353.1 и 10135.3515.353.3 и в кадастралния регистър за сграда с идентификатор 10135.3515.353.1 да бъде вписан като собственик жалбоподателят Йордан Йорданов Проданов поради наличие на спор за материално право. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата, като решението е второ по съществото на спора след отменително такова на Върховния административен съд. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото, като приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че е налице съсобственост върху имота, в който са построени сградите, изменението на границата между които се претендира. В съсобствения имот сграда с идентификатор 10135.3515.353. 3 е записана на Валентин Йорданов Проданов, а за сграда с идентификатор 10135.3515.353.1 е отразено, че няма собственици. Касаторът не представя документи за собственост, които да установяват негова собственост върху претендираната сграда с идентификатор 10135.3515.353.1, която съгласно акт за узаконяване № 12/18.04.2004 г. е съсобствена между касатора, ответника - физическо лице и държавата. След като кадастралната карта и регистър нямат конститутивно, а само констативно действие, то и претендираното изменение не може да внася промяна в съсобственическите права върху сграда без надлежно доказателство за това, констатиращо същото. Следва да се има предвид и, че кадастралната карта отразява очертанията на сградите, а не границите между тях. В случая по същество, видно от приложеното по делото заявление, се претендира записване на друг собственик и друга етажност и квадратура на сградите, а не промяна на очертанията на сградите, което не може да се извърши само по искане на касатора. В този аспект съдът правилно е отбелязал, че така формулирано, заявлението сочи на неустановеност на претенцията от фактическа и правна страна, която се свежда до промяна на собствени и съсобственически права-тоест до спор за материално право. В самото административно производство ответникът по касационната жалба Валенти Йорданов Проданов е посочил, че е налице висящ съдебен спор за имотите, предмет на искането. Поради това, като е издал заповед със съдържание като оспорената, административния орган правилно е приложил материалния закон - разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗКИР, според която наличието на такъв спор е пречка да се допусне изменение на кадастралната карта и регистър. Изводът на решаващия съд, че оспореният акт е валиден и законосъобразен такъв, е съответен на материалния закон. Предвид изложеното спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна и същото като обосновано и правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора разноски се дължат в полза на ответника Валентин Йорданов Проданов и такива са претендират в писменото становище от неговия повереник, но не е представено пълномощно за адвокатски хонорар, поради което искането е неоснователно. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,