Решение № 5268 от 15.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16866/2013 г.

Решение № 5268 от 15.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16866/2013 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК по 3 касационни жалби срещу решение № 324 от 14.01.2013 г. по адм. дело № 4707/2011 г. по описа на Административен съд София-град: 1. на Людмила Любенова Теодорова от гр. София и 3. на Дафинка Димитрова Стоицева-Юскеселиева и Огнян Огнянов Юскеселиев, двамата от гр. София срещу частта, с която се отхвърля жалбата на Людмила Теодорова срещу заповед № КД-14-1 от 11.02.2011 г. на изп. директор на АГКК в частта за отстраняване на допуснати технически грешки в одобрената КК за ПИ с идентификатори 68134.1945.94 и 68134.1945.95 като същите се отбелязват като спорни и 2. на "Ню Бояна филм" АД София срещу частта, с която е отменена същата заповед относно отстраняване на допуснати технически грешки в одобрения КР за същите ПИ и вписване на дружеството като собственик, с връщане на преписката на адм. орган за заличаване на това вписване. В жалбите си излагат доводи за неправилност на решението в обжалваните му част поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Страните оспорват насрещните касационно жалби. Ответникът изп. директор на АГКК не взема становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбите. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационните жалби за допустими- подадени от страни по делото срещу части от решението, които са неблагоприятни за тях и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема, че оспорената заповед, с която се утвърждава протокол на комисия при СГКК - София с решение за отстраняване на основание чл. 62 АПК допуснати очевидни технически грешки в одобрените ККР за територията на район "Витоша" - СО, е законосъобразна в частта, в която в КК имоти с идентификатори 68134.1945.94 и 68134.1945.95 се отбелязват като спорни и незаконосъобразна в частта, в която в КР като собственик на имотите се вписва и "Ню Бояна филм" АД. Решението, в частта за отхвърляне на оспорването, е неправилно поради нарушение на материалния закон. Очевидна фактическа грешка в административен акт е несъответствието между действителната и експлицираната воля на административния орган, т. е. съществуващ дефект във външния израз на тази воля. Действителната /предполагаема/ воля се извежда от правните и фактически основания за издаването на акта, а външно изразената воля е тази, която следва от буквалния му текст. С поправяне на акта не може да се изменя действителната воля. В разглеждания случай не е налице несъответствие в действителната воля на органа и нейното външно изразяване, която да подлежи на поправка. Несъобразяването от кадастралната администрация при одобряването на ККР на данни за висящи съдебни производства, както и на допълнителни актове за собственост, не представлява грешка във външното изразяване на волята на органа. Изобщо няма формирани мотиви за наличие на спорове за граници и собственост по отношение на процесните ПИ. Съгласно чл. 43, ал. 2 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КК и КР когато има спор за границите на ПИ, те се заснемат според съществуващото им положение при спазване изискванията по ал. 1 и се изобразяват в КК с условен знак за спорна граница, като наличието на спор за граница се удостоверява с документ, издаден от съда. Единствено в тази норма се регламентира изобразяването на условен знак и то за спорна граница. Такова не е предвидено в ЗКИР и наредбата при наличието на спор за материално право върху имота. Когато са налични различни актове за собственост по отношение на един ПИ в КР на НИ не следва да се посочват данни за собствениците и носителите на други вещни права, както и за актовете, от които те черпят правата си, според чл. 41, ал. 4 ЗКИР. Кадастралната администрация и административният съд нямат правомощия да решават спорове за материални права. Едва след решаването на такива, обективирани от наличието на различни актове, заинтересуваните страни имат на разположение процедурите по чл. 51 и чл. 53 ЗКИР за изменение на одобрените и влезли в сила ККР. В случая не са налице основания, които да обосноват поправка на ОФГ в одобрените ККР, поради което в частта, с която е отменена част от оспорената заповед, обжалваното решение се явява правилно, а в частта, с която е отхвърлено частично оспорването, решението е неправилно и следва да се отмени и постанови друго по същество, с което да се отмени и тази част от оспорената заповед. При този изход на делото разноските са в тежест на административния орган, чийто акт е отменен изцяло в оспорената му част и следва да се присъдят до доказаните и претендирани от касаторите с уважени КЖ размери, поради липса на своевременно направено възражение за прекомерност. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,