Решение № 15736 от 21.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12411/2010 г.

ВАСПетчленен състав21.12.2010 г.докладчик Юлия Ковачева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 9946 от 16.07.2010 г. по адм. дело № 13661/2009 г. на Върховния административен съд, пето отделение. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 15736 от 21.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12411/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, чрез процесуалния си представител, срещу решение № 9946 от 16.07.2010 г. по адм. дело № 13661/2009 г. на Върховния административен съд, пето отделение. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответниците по касационната жалба - Иван Илиев Антонов, Христо Минев Рачев, директорът на Национална компания "Железопътна инфраструктура" и кметът на район "Илинден" - Столична община, не са изразили становище по нея. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение тричленният състав е отменил мълчаливия отказ на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията да се произнесе по искане вх. № 33-00-4/14.07.2009 г. за предоставяне достъп до информация. Съдът е приел от фактическа страна, че заявлението е подадено от 16 физически лица, между които и жалбоподателите (сега ответници по касация) за достъп до информация относно изграждането на ж. п. спирка "Вардар", кв. "Гевгелийски", гр. София, формулирана в 22 въпроса. Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията, в качеството му на задължен субект не се е произнесъл по искането в срока по чл. 28, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация. При това положение, съдът е приел, че формираният мълчалив отказ, предмет на оспорване по делото, е незаконосъобразен. Посочил е, че след като органът е сезиран с валидно искане по чл. 25, ал. 1 от ЗДОИ административният орган е длъжен да издаде изричен акт, с който да предостави търсената информация или постанови отказ на някое от основанията, визирани в закона. Неизпълнението на задължението да постанови изричен акт е достатъчно основание да се отмени мълчаливият отказ, като се върне преписката на административния орган за издаване на решение по чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ. Така мотивиран е постановил обжалвания резултат. Решението е правилно. Съгласно правилото на чл. 28 от ЗДОИ, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията е длъжен да разгледа подаденото до него искане за достъп до обществена информация и да се произнесе в законоустановения срок. В хипотезата на отказ по чл. 38 от ЗДОИ следва мотивирано да посочи кои са фактическите и правни основания, поради които не е възможно предоставяне на търсената информация. В случая тези изисквания не са изпълнени, поради което съдът правилно е отменил оспорения мълчалив отказ. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба, че съдът не е обсъдил възражението за отпаднал интерес на лицата от търсената информация, тъй като мероприятието, за което е поискано не е реализирано. При липсата на изричен мотивиран отказ, релевираните в съдебното производство обстоятелства като основание за такъв не следва да се обсъждат. Доводът в касационната жалба относно правосубектността на инициативния комитет, подал заявлението за достъп до задължения субект и правото му в това качество да оспори мълчаливия отказ е бил коментиран от решаващия съд, който правилно е приел, че легитимирани да сезират съда са физическите лица, участници в неформалното сдружение. Предвид изложеното, не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение, поради което същото следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав,

Цитирани разпоредби

1