Решение № 883 от 22.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7866/2016 г.

Решение № 883 от 22.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7866/2016 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисия за защита на личните данни (КЗЛД), чрез процесуален представител, срещу решение № 1749/14.03.2016 г. постановено по адм. дело № 4890/2015 г. на Административен съд С.-град (АССГ). Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано - отменително основание съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му. Подробни съображения излага в касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът - "Българска телекомуникационна компания" АД, не изразява становище. Не претендира разноски. Ответникът - "С. Г. Груп" ООД, не изразява становище. Не претендира разноски. Ответникът - Ц. Т. Т. - не изразява становище. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество, е основателна, по следните съображения: С обжалваното решение АССГ, в съдебно производство образувано по жалби на "БТК" ЕАД и "С. Г. Груп" ООД, е отменил Решение № Ж-712 от 22.04.2015 г. на КЗЛД, с което е уважена жалба с рег. № Ж-712 от 20.05.2014 г. от Ц. Т. Т. срещу "БТК" ЕАД, с което на "БТК" ЕАД, е наложена имуществена санкция в размер на 15000 лв. на осн. чл. 42, ал. 1 от ЗЗЛД, в качеството и на администратор на лични данни за нарушение на чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД, и с което е уважена жалбата подадена от Ц. Т. Т. срещу "С. Г. Груп" ООД, и с което на "С. Г. Груп" ООД е наложена имуществена санкция в размер на 20000 лв. на осн. чл. 42, ал. 1 от ЗЗЛД, в качеството му на администратор на лични данни за нарушение на чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД. От фактическа страна съдът е приел, че Тренчева е сезирала КЗЛД за това, че "БТК" ЕАД, без нейно съгласие неправомерно разполага с личните и данни, които незаконно е предоставила на "С. Г. Груп" ООД. "БТК" ЕАД е изпратила в КЗЛД месечни сметки за периода 1.03.2008 г. до 31.08.2008 г., визиращи непогасени задължения от страна на Тренчева към дружеството. Вземането е прехвърлено с договор за цесия на "С. Г. Груп" ООД, което дружество е обработвало личните данни на Ц. Т. по силата и за целите на договора за цесия. В чл. 5 на представения по делото договор за цесия от 27.04.2017 г. е посочено, че от датата на подписване на настоящия договор цесионерът ще се смята за изрично упълномощен за уведомяване на длъжниците по цедираните вземания на адресната им регистрация по местоживеене или друг адрес, посочен за връзка в договора за телекомуникационни услуги. Пред административния орган не е представен договор за предоставяне на мобилна услуга между "БТК" ЕАД и Тренчева. Цитираният договор е представен едва в съдебното производство, индивидуализиран като договор № 111824/4.01.2007 г. за предоставяне на ADSL услуга. От съдържанието на договора е видно, че Тренчева като абонат на мобилния оператор, се е запознала, приела и подписала условията на този договор, както и изрично е изразила волята си по см. на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗЛД личните и данни да бъдат обработвани. От правна страна съдът е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, при спазване на предвидената от закона форма и административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на материалния закон. Изложил е съображения, че доколкото между "БТК" ЕАД и Ц. Т. е налице сключен писмен договор за предоставяне на телефонна услуга, в изпълнение на който и по силата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД, администраторът е имал задължение и право да обработка на личните данни на Ц. Т., както и че е налице съгласие на лицето за използване на личните му данни или някое от останалите условия, предвидени в чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД, то използването на личните данни на това лице от "БТК" ЕАД е извършено съгласно целите и принципите на ЗЗЛД, прогласени в чл. 2, ал. 2 от ЗЗЛД. Съдът е счел, че след като е налице сключен писмен договор за предоставяне на телефонна услуга и е налице съгласие на физическото лице за обработка на личните му данни, то и "С. Г. Груп" ООД е обработило, в качеството му на администратор на лични данни, личните данни на лицето, при наличието на условията визирани в чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД. За да може дружеството, на основание сключения договор за цесия с "БТК"ЕАД, да обработва законосъобразно личните данни на лицето следва да е налице поне едно от условията по чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД, което в процесния случай се доказвало по делото с предоставянето на сключения договор между Тренчева и мобилния оператор. Решението на Административен съд С.-град е неправилно. Според мотивите на административния орган за издаване на оспореното пред първата инстанция решение, с оглед липсата на представен в административното производство договор между жалбоподателката Тренчева и "БТК" ЕАД, не е налице основание за обработването на личните данни на жалбоподателката от страна на "БТК"ЕАД в хипотезата на предоставянето им на "С. Г. Груп" ООД, и от страна на "С. Г. Груп" ООД в хипотезата на събирането им. Видно от приетия по делото като доказателство договор № 111824/4.01.2007 г. за предоставяне на ADSL услуга модификация ADSL пакет "БТК У ДОМА", потребителят е декларирал, че е запознат с общите условия на БТК за предоставяне на ADSL услуги- неразделна част от договора. Съгласно т. 11.3. от цитираните общи условия, с приемането им Абонатът се счита за информиран, че част от данните, които предоставя или е предоставил, са лични данни и попадат под специална защита по смисъла на ЗЗЛД. С влизане в сила на тези общи условия Абонатът се счита за информиран, че БТК може да събира и обработва, както и да предоставя тези лични данни, в съответствие с разпоредбите на действащото законодателство, на трети лица, в това число на банки, кредитни бюра и агенции за събиране на вземания. При така установените факти не се споделят изводите на първоинстанционния съд относно правомерното обработване на лични данни както от страна на "БТК" ЕАД, при предоставянето им на "С. Г. Груп" ООД, така и относно законосъобразното обработване личните данни на Тренчева от страна на "С. Г. Груп" ООД, което се доказвало с предоставянето на сключения договор между физическото лице и мобилния оператор. Даденото съгласие от страна на Тренчева предвид клаузата на т. 11.3. от общите условия на БТК-неразделна част от договора за предоставяне на ADSL услуги, за предоставяне от страна на БТК на личните му данни на трети лица за събиране на вземания по този договор, при наличието на договор за цесия между "БТК" ЕАД и "С. Г. Груп" ООД, не обуславя спазване от страна на "БТК" ЕАД и цесионера на установените в чл. 4, ал. 1 ЗЗЛД изисквания за допустимост на обработването на личните данни при безспорно установеното по делото отсъствие на изрично съгласие от страна на длъжника. Разпоредбите на чл. 4, ал. 1, т. 2 ЗЗЛД, и на чл. 7, б. "а" от Директива 95/46/ ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24.10.1995 г. за защита на физическите лица при обработване на лични данни и за движение на тези данни, изискват изрично, недвусмислено и информирано съгласие на физическото лице, предоставило своите данни на администратор на лични данни, за всяко предоставяне на данните му на трето лице. То следва да е предварително информирано от администратора за това по какъв повод и с каква цел ще се предоставят данните му на третото лице, за да може да извърши информирана преценка и да даде съгласие или да откаже. От това следва, че за всеки конкретен случай е необходимо изрично съгласие на физическото лице. Текстът на т. 11.3. от общите условия на БТК за предоставяне на ADSL услуги визира общо съгласие за предоставяне личните данни на Абоната на трети лица, но при настъпване на факти, обуславящи необходимостта от предоставяне на такива данни, предвид цитираните по-горе разпоредби е необходимо заявено изрично съгласие на абоната-физическо лице за всеки конкретен случай, както съгласие в настоящия казус не се установява да е давано от Ц. Т. В процесния случай, видно от установената по делото фактическа обстановка, не е налице нито едно условията, предвидени в чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД, обуславящи допустимост на обработването на лични данни на Ц. Т. от страна на "БТК"ЕАД в хипотезата на предоставянето им на "С. Г. Груп" ООД, съответно "С. Г. Груп" ООД е обработвало личните данни на Тренчева в нарушение предвидените в чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД условия, включително и в конкретната хипотеза приета от административният орган /при липса на установяване от страна на дружеството за изразено съгласие на Тренчева за предоставяне на личните и данни/. Разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД предвижда обработването на лични данни да е допустимо при наличието на някое от изброените условия, които в случая не са осъществени. В нарушение на чл. 4, ал. 1, т. т. 1, 4, 5, 6 и 7 обработването не е извършено в изпълнение на нормативно установено задължение на администратора; не е необходимо за защита на живота и здравето на физическото лице, нито за изпълнение на задача в обществен интерес или за упражняване на правомощия, предоставени на администратора със закона, както и за реализиране на законни интереси на администратора, пред които интересите на физическото лице нямат приоритет. Същевременно не са налице условията по чл. 4, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗЛД. Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 3 от ЗЗЛД, обработването на лични данни е допустимо когато е необходимо за изпълнение на задължения по договор, по който физическото лице, за което се отнасят данните, е страна, както и за действия, предхождащи сключването на договор и предприети по негово искане. Тренчева не е страна по договор със "С. Г. Груп" ООД, поради което не е възможно да се приеме, че за изпълнение на нейно задължение, породено от друг договор /в случая договора с "БТК"ЕАД/ е допустимо обработване на нейните лични данни от лице, с което тя не е в договорни отношения. Договорът за цесия, както и факта че цесионера също е администратор на лични данни не променят горните изводи. Цедирането на вземане като облигационно правоотношение е непротивопоставимо на задълженията на администратора на лични данни да ги обработва само в предвидените от закона случаи. Без значение е възникналото вземане на "БТК" ЕАД към Ц. Т. и неговото цедиране на "С. Г. Груп" ООД, предвид факта, че тя предварително не е дала изрично съгласие конкретно за предоставяне на нейните лични данни на "С. Г. Груп" ООД за целите на изпълнение на нейно задължение по договора с "БТК"ЕАД, т. е. липсва изрично съгласие на лицето, за което се отнасят данните и съгласно чл. 4, ал. 1, т. 2 ЗЗЛД. Да се приеме, че всеки администратор на лични данни може да ги предостави на друг за обработване, без да спазва условията на закона, означава осигуряване на достъп на практически неограничен кръг лица до личните данни, което е в противоречие с целта на закона личните данни да се обработват само от оторизирани лица при нормативно установените условия и цели. Следователно незаконосъобразни са и изводите на съда, че в случая предоставянето на данните от "БТК" ЕАД е било извършено на основание чл. 4, ал. 1, т. 3 от ЗЗЛД единствено поради наличието на валидно сключен договор между страните, и администраторът на лични данни "БТК" ЕАД е имал задължение и право да обработва личните данни на лицето Ц. Т. в хипотезата на предоставянето им на трето лице, съответно че използването на личните данни на това лице е извършено съгласно целите и принципите на ЗЗЛД, прогласени в чл. 2, ал. 2 от същия закон. В този случай наложените имуществени санкции на "БТК" ЕАД и "С. Г. Груп" ООД законосъобразно са определени от административния орган в размер близък до минималния, предвиден в разпоредбата на чл. 42, ал. 1 ЗЗЛД. Първоинстанционният съд е постановил съдебно решение в противоречие с материалния закон, което следва да бъде отменено на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, като след отмяната му настоящият състав постанови решение по съществото на спора, с което да отхвърли жалбите на "БТК" ЕАД и "С. Г. Груп" ООД, против Решение № Ж-712 от 22.04.2015 г. на КЗЛД. Предвид изхода на спора и съобразно претендираните и доказани разноски, съобразно ТР № 3/13.05.2010 г. на ОС на колегиите на ВАС, и съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 144 АПК, на касатора следва да се присъдят разноски - юрисконсултско възнаграждение общо за двете инстанции в размер на 400 лева /по 200 лв. за всяка инстанция/. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, Пето отделение