Решение № 5273 от 23.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2911/2018 г.

Решение № 5273 от 23.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2911/2018 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - В., чрез процесуален представител, срещу Решение № 11 от 05.01.2018 г., постановено по адм. дело № 2643 по описа за 2017 г. на Административен съд - В. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдът е игнорирал установеността на всички кумулативно изискуеми предпоставки по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС за налагане на процесната ПАМ. Сочи, че безспорно е установено нарушението по чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н- 18 от 13.12.2006 г. на МФ, обуславящо налагането на ПАМ. В подкрепа на тезите си излага подробни съображения в жалбата, като по същество претендира отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата срещу оспорената заповед, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "И. Г." ООД, гр. В. не изразява становище по нейната основателност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, след като прецени наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на съдебен контрол пред АС - В. е законосъобразността на Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 341-ОП/26.08.2017 г., издадена от Директора на дирекция "Контрол" при ТД на НАП-В., с която на "И. Г." ООД е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ - запечатване на търговски обект - ресторант "Ларго", находящ се в гр. В., бул. "С." ..№... и забрана за достъп до него за срок от 10 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС. За да достигне до извод за основателност на предявеното оспорване първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: На 23.08.2017 г. в горепосочения търговски обект е извършена проверка от органи по приходите, за която е съставен протокол сер. АА № 0334555/23.08.2017 г. Съобразно констатациите в него, при заплащане на вечеря на стойност 39.41 лв. не е издаден фискален бон от регистрирано в обекта фискално устройство, а разпечатка от компютъра. При тази установеност е издаден АУАН № F 323981/28.08.2017 г., с който констатираното е квалифицирано като нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите и чл. 118 ЗДДС. В хода на съдебното производство са събрани доказателство, че след издаването на оспорената заповед адресатът й е спрял да стопанисва ресторанта - обект на ПАМ. Това релевантно обстоятелство е мотивирало първоинстанционният съд да приеме, че прилагането на процесната ПАМ не би постигнало предвидената в чл. 22 от ЗАНН цел на закона. Съобразил е, че оспорената Заповед предхожда издаването на АУАН, с оглед на което ПАМ е наложена без да е образувано административно - наказателно производство. По тези съображения той е достигнал до извод за незаконосъобразност на атакуваната заповед и е отменил същата. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно като краен резултат, но е необходимо прецизиране на изложените мотиви. Съгласно чл. 118, ал. 1 ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по ЗДДС лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки на стоки и услуги в търговски обекти чрез издаване на касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен документ, а получателят я съхранява до напускането на обекта. Съобразно разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, задължително се издава фискална касова бележка за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1. В случая между страните не е спорно, че адресатът на оспорената заповед за налагане на ПАМ е извършил нарушение по чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н- 18 от 13.12.2006 г. на МФ, с което е осъществена хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС за налагане на ПАМ. По аргумент от визираната норма, ПАМ се прилага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, като законосъобразността й следва да се преценява и с оглед предвидените в чл. 22 ЗАНН законови цели. В този контекст, налагането на процесната ПАМ не би могло да преустанови административното нарушение, нито да предотврати вредните последици от него, тъй като то вече е довършено към момента на констатирането му от приходните органи. Прилагането на ПАМ не би могло и да предотврати бъдещи административни нарушения и вредните последици от тях, след като съобразно представените доказателства, след издаването на заповедта адресатът й е спрял да стопанисва обекта. Както правилно е приел и първоинстанционният съд, по аргумент от чл. 142, ал. 2 АПК, това релевантно обстоятелство следва да бъде съобразено по делото, независимо, че е настъпило след издаването на акта. Предвид приложимата редакция на чл. 187, ал. 1 ЗДДС, преди изменението и допълнението й - ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г., която не предвижда възможност ПАМ да се приложи за обект, който към момента на запечатването се стопанисва от трето лице, обосновано решаващият състав е достигнал до извода, че с налагането на ПАМ няма да се постигнат предвидените в чл. 22 ЗАНН цели. Издаването на акт, който ще причини вреди на трето лице, които са явно несъизмерими с преследваната от закона цел, е в нарушение и на предвидения в чл. 6, ал. 5 АПК принцип за съразмерност. Ето защо, като е достигнал до заключение за незаконосъобразност на оспорената заповед и е отменил същата, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение