Решение № 4812 от 14.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5106/2020 г.

Решение № 4812 от 14.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5106/2020 г., VIII о., докладчик съдията Таня Комсалова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Техно Био Експорт" ЕООД, подадена чрез упълномощен процесуален представител адв. Б., срещу Решение № 501 от 21.02.2020 г., постановено по адм. дело № 3658/2019 г. по описа на Административeн съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт /РА/ № Р-16001619000528-091-001/12.08.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, в частта му потвърдена с Решение № 639/05.11.2019 г. на Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - Пловдив при ЦУ на НАП, с който: 1. Коригиран е декларираният резултат по ЗДДС за данъчен период месец Декември 2018 г. в резултат на непризнато право на данъчен кредит в размер на 160 000 лева и 2. Са определени задължения за корпоративен данък за довнасяне за 2018 г. в размер 80 000 лева, ведно с прилежащи лихви за забава в размер на 2 978, 02 лева, и е осъдено юридическото лице за разноски. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Изложените аргументи са в насока за необоснованост на изводите на първоинстанционния съд относно наличието на т. нар. "обратно писмо", разкриващо абсолютната симулация на Рамковия договор от 2.01.2018 г., в частност на клаузата за "неустойка", както и за включване на спорния разход в счетоводния финансов резултат на дружеството за 2018 г., което е довело и до неправилно приложение на материалния закон както в частта по ЗКПО, така и по ЗДДС. Допълнително са изложени и аргументи, че случаят не попада в приложното поле на чл. 26, ал. 2 изр. последно от ЗДДС, предвид санкционния, а не обезщетителен характер, на неустойката. Ангажира и писмени доказателства. Подробни съображения са изложени в касационната жалба, поддържат се от адв. Б. в открито съдебно заседание и се иска отмяна на съдебния акт и разрешаване на спора същество, с отмяна на РА в оспорената част. Претендира и присъждане на съдебни разноски, за която цел е представен и списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за понасянето им в проведеното открито съдебно заседание на 6.10.2020 г. по настоящото дело. Ответникът – Директор на Дирекция "ОДОП" – Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. К., оспорва касационната жалба и наведените в нея аргументи по съображения, изложени в депозираната по делото писмена защита. Настоява за оставяне в сила на Решението на Административен съд – Пловдив и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 6 389 лева. Прави и възражение за прекомерност на изплатения адвокатски хонорар от другата страна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивира заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и предявените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – Пловдив е законосъобразността на РА № Р-16001619000528-091-001/12.08.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, в частта му потвърдена с Решение № 639/5.11.2019 г. на Директор на Дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП, с която: 1. Коригиран е декларираният резултат по ЗДДС за данъчен период месец Декември 2018 г. в резултат на непризнато право на данъчен кредит в размер на 160 000 лева и 2. Са определени задължения за корпоративен данък за довнасяне за 2018 г. в размер 80 000 лева, ведно с прилежащи лихви за забава в размер на 2 978, 02 лева. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че оспореният РА е валиден административен акт, издаден от компетентните органи по чл. 119, ал. 2 от ДОПК, като в хода на ревизията не са допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. I. Относно извършеното увеличение на финансовия резултат за 2018 г. с разхода за неустойка в размер на 800 000 лева. От доказателствата по делото първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка: Представен е в хода на ревизията Рамков договор за предоставяне на услуги от 2.01.2018 г., сключен между "Техно Био Експорт" ЕООД, в качеството му на възложител, и "Ем Консулт 2016" ЕООД, [ЕИК], изпълнител, с предмет "периодично извършване на стругарски, фрезови и шлосерски услуги за отремонтиране на металообработващи инструменти; ремонт и рециклиране на пресформи, преработка на матрици и др.; изработка на изделия по предварителна поръчка на възложителя", които услуги ще бъдат предоставяни периодично в срок до 30.11.2018 г. /чл. 4 от изпълнителя при поискване от страна на възложителя, като за отделните поръчки ще бъдат подписвани отделните договори, в които ще бъде уговорен предмет на услугата, цена заплащане, срок и т. н /чл. 5/. Съгласно чл. 6 от договора, общата стойност на всички поръчки за услуги, предмет на договора, следва да бъдат общо в размер на или над 6 000 000 (шест милиона) лева, без включен ДДС. В същия договор се съдържа и клауза за неустойка. Така според чл. 9, ако възложителят за целия срок на договора не възложи услуги на изпълнителя на стойност равна или по-голяма от уговорената сума в чл. 6, той дължи обезщетение под формата на неустойка на отсрещната страна, като форма на договорна отговорност и обезщетение в размер на 800 000, 00 лева без включен ДДС. Най-сетне чл. 14. от Рамковия договор е предвидил, че стойността на възложените работи съгласно договора, както и задължението за плащане на неустойка от възложителя или липсата на задължение ще бъде констатирано от страните в допълнителен констативен протокол в срок до 30.11.2018 г. в случай, че бъде констатирано, че възложителят не е възложил нужния обем работа, равен или по-голям на стойността, посочена в чл. 6, последният дължи неустойка на изпълнителя в уговорения по-горе размер. В тази връзка е представено също така в хода на ревизията и заверено копие на Констативен протокол от 10.11.2018 г. към Договор за предоставяне на услуги от 2.01.2018 г., според който протокол, възложителят не е изпълнил задължението си, като не е възложил услуги, предмет на договора, на изпълнителя на стойност равна или по-голяма от уговорената сума в чл. 6 от рамковия договор и поради неизпълнение на предмета на договора дължи обезщетение под формата на неустойка на изпълнителя в размер на 800 000 (осемстотин хиляди) лева. Представено е и заверено копие на фактура с № 1128 от 10.11.2018 г., издадена от ДДС № BG204264362 ("Ем Консулт 2016" ЕООД) към ДДС № BG204171207 ("Техно Био Експорт" ЕООД), с данъчна основа (ДО) в размер от 800 000, 00 лв., ДДС в размер от 160 000 лв. и предмет на доставката - "неустойки". В този порядък е установено също така и че ревизираното лице е представило и доказателства за осчетоводяването на фактурата, от които се установява, че плащане на неустойката не е осъществено, вместо това е представено писмо от "Ем Консулт 2016" ЕООД от 6.03.2019 г., адресирано до жалбоподателя, с което се уведомява, че задължението което има към "Ем Консулт 2016" ЕООД на стойност 800 000, 00 лв. без ДДС следва да бъде платено на "Поликонверс" ЕООД ([ЕИК]), въз основа на Договор за цесия от 5.03.2019 г., сключен между "Ем консулт 2016" ЕООД и "Поликонверс" ЕООД (непредставен), въз основа на последно са взети и счетоводни записи по отписване задължението към "Ем Консулт 2016"ЕООД и отнасянето му като задължение към "Поликонверс" ЕООД. От същите тези счетоводни документи е установено и че разходът по фактура № 1128/10.11.2018 г. е отразен по дебита на сметка 609 "Други разходи" срещу кредита на сметка 401 "Доставчици". Сметка 609 е приключена срещу дебита на сметка 709 "Други приходи от дейността". С последващ коригиращ счетоводен запис /без да са представени доказателства за основанието/ сумата от 800 000 лева със знак "-" е отнесена по дебита сметка 709 "Други приходи от дейността", съответно кредита сметка 498 "Други дебитори", след което е отнесена по дебита на сметка 123 "Печалби и загуби от текущата година" срещу кредита на сметка 498 "Други дебитори". Крайният извод от фактическа страна е, че по този начин разходът по спорната фактура в размер на 800 000 лева е намерил отражение при определяне на счетоводния финансов резултат и е оказал влияние върху същия в посока намаляването му. Установено е също така и че част от представените от ревизираното лице документи е и Обратно писмо от 02.01.2018 г. към рамков Договор за услуги от 2.01.2018 г. Според точка 1. от посоченото Обратно писмо от 2.01.2018 г. съдът е установил, че страните декларират, че Договорът за услуги от 02.01.2018 г. е привидно сключен, единствено с цел: Корекция на финансовия резултат по ЗКПО на "ТЕХНО БИО ЕКСПОРТ" ЕООД за 2018 г., а протоколът към него – нищожен. Според точка 2- от обратното писмо, Във връзка с гореизложеното страните се уговарят, че договорът и протоколът към него няма да произведат действие между страните и същите няма да има(т) каквито и да било претенции една към друга. Според точка 3. от обратното писмо, реалната воля на страните е да бъде сключен привидно такъв договор единствено с цел корекция на финансовия резултат по ЗКПО на "ТЕХНО БИО ЕКСПОРТ" ЕООД за 2018 г. Според точка 4. от обратното писмо, между страните няма да възникнат права и задължения, описани конкретно и подробно в Договора, поради неговата нищожност, като изрично ИЗПЪЛНИТЕЛЯТ декларира, че няма да претендира за обезщетение под формата на неустойка, в размера, посочен в договора, а ВЪЗЛОЖИТЕЛЯТ няма задължение за заплащане на каквито и да е било възнаграждения за услуги и обезщетения. А според точка 5. от писмото, за избягване на всяко съмнение страните декларират, че сключеният рамков Договор е нищожен и не поражда действие, като е сключен единствено с цел: Корекция на финансовия резултат по ЗКПО на "ТЕХНО БИО ЕКСПОРТ" ЕООД за 2018 г. В хода на извършената насрещна проверка на "Ем Консулт 2016" ЕООД, относими документи не са представени. От извършена проверка в информационните масиви на НАП е прието за установено, че в дневника за продажбите на "Ем Консулт 2016"ЕООД не е отразена фактура с № 1128 от 10.11.2018 г., с ДО в размер от 800 000, 00 лв. и ДДС в размер от 160 000, 00 лв. Извършена е насрещна проверка на "Поликонверс" ЕООД, в която връзка по делото е прието заверено копие на Писмени обяснения от "Поликонверс" ЕООД, [ЕИК] по Искане П-22221019096291-040-001, според които писмени обяснения, дружествата "ЕМ Консулт 2016" ЕООД и "Техно Био Експорт" ЕООД, не са познати на М. М. (управител на "Поликонверс" ЕООД), няма данни за лицата, представители на тези фирми; няма осъществени никакви контакти, срещи и правоотношения с дружествата, не са сключвани с тях никакви договори, вкл. и цитираният Договор за цесия. При тези фактически установявания съдът е споделил тезата на органите по приходите, че представеното именно от жалбоподателя "Обратно писмо от 2.01.2018 г. към Рамков договор от 2.01.2018 г.", е достатъчно обстоятелство, за да се приеме за установено, че за жалбоподателя не е възникнало задължение за плащане на процесната неустойка от 800 000 лева, което не се разколебава от приложените в хода на административния контрол писмени доказателства /Анекс към рамков договор с посочена дата от 2.01.2018 г. и обяснения на представляващия "Ем Консулт 2016" ЕООД/, за които е прието, че са съставени с цел оборване на констатациите в РА След като е анализирал нормите на чл. 92, ал. 1, изр. 1, чл. 17, ал. 1, чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), съответно т. 3 Глоби, неустойки, лихви и други от раздел Г. "Други случаи на признаване на приходи" от приложението към Счетоводен стандарт (СС) 18- ПРИХОДИ, чл. 26, т. 2 и чл. 10, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКП0/, първоинстанционният съд е извел и решаващият извод, че липсата на действителен договор между жалбоподателя и "Ем Консулт 2016" ЕООД, заради чието неизпълнение от страна на жалбоподателя да възникне задължение да заплати на "Ем Консулт 2016" ЕООД процесната неустойка, предпоставя извод, че осчетоводяването на сумата от 800 000 лева като счетоводен разход за целите на облагане с корпоративен данък е направено в противоречие с относимите норми, поради което са налице предпоставките за прилагане на чл. 26, т. 2 от ЗКПО, във връзка с чл. 10 от ЗКПО. В този порядък е прието, че процесният разход от 800 000 лв. правилно не е признат за данъчни цели, законосъобразно е увеличен СФР на жалбоподателя за 2018 г. и правилно и законосъобразно е установен допълнително корпоративен данък в размер от 80 000 лева, ведно с лихви за забава. II. Относно непризнатото право на данъчен кредит в размер на 160 000 лева по фактура № 1128 от 10.11.2018 г., издадена от "Ем Консулт 2016" ЕООД с предмет "неустойка". При горните фактически установявания първоистанционният съд е приел, че доказателствата по делото не позволяват формирането на извод, че фактура № 1128 от 10.11.2018 г., издадена от "Ем Консулт 2016" ЕООД има за предмет облагаема доставка по смисъла на ЗДДС, поради което правилно и законосъобразно на жалбоподателя е отказано право на приспадане на данъчен кредит. В решението са цитирани и нормите на чл. 26, ал. 2 от ЗДДС и чл. 84 от ППЗДДС. Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК при касационната проверка на оспореното първоинстанционно решение съдът следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, т. е. тази проверка не е ограничена до посочените в касационната жалба касационни основания по чл. 209, т. 1, т. 2 и т. 3, предложение първо АПК. Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на Пловдивския административен съд като валидно и допустимо, като постановено в правораздавателната дейност на съда, от законен състав и при правилна преценка за допустимостта на съдебния контрол. Що се касае до бланкетното твърдение за процесуални нарушения в дейността на съда, конкретни съображения не са изложени, а не е дължима служебна проверка от касационната инстанция за такива, поради което и съдът не обсъжда това касационно основание. По обосноваността на съдебния акт, касационната инстанция констатира следното. В по-общ план следва да се посочи, че с чл. 26, ал. 2, пр. 5-то от ЗЗД, законодателят е установил санкция за тези страни и за тези договори /определяйки ги като нищожни/, при които е налице съзнателно постигане на съгласие да се сключи договор, който въобще да не породи за тях /страните/ своите правни последици. Съгласно трайната съдебна практика, страната която твърди симулацията /било то абсолютна или частична, а в случая се поддържа първата хипотеза/ следва да установи в условията на пълно доказване този факт от обективната действителност. Все в тази връзка трайна и последователна е практиката на ВКС, че "Когато има съставено обратно писмо, то доказва директно и пълно симулативността на атакуваната сделка, без да са необходими други доказателства, докато наличието на непълен обратен документ, доколкото създава вероятност да е налице симулация, е само предпоставка за преодоляване на установената в чл. 164, ал. 1, т. 6 ГПК недопустимост на свидетелските показания" (вж. - решение № 12/31.01.2019 г. по гр. д. № 2000/2018 г., IV г. о., решение № 80/5.04.2011 г. по гр. д. № 1262/2009 г., IV г. о. на ВКС и др.). В конкретиката на казуса първоинстанционният съд е изпълнил задължението си да установи релевантните за спора факти и обстоятелства, произтичащи от събраните при съдебното дирене писмени доказателства и доказателствени средства, преценени в тяхната съвкупност, вкл. и обсъждайки и доводите и възраженията на страните, като в рамките на предмета на спора и при правилно разпределение на доказателствената тежест обосновано е приел, че Рамковият договор от 2.01.2018 г., а следователно и клаузата за неустойка, е симулативен и то в условията на абсолютна симулация, поради което и нищожен по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. пето от ЗЗД и като такъв негоден да породи каквито и да било правни последици. В тази връзка много точно е анализирано съдържанието на т. нар. Обратно писмо, двустранно разписано и от двете страни по съглашението, и то разкрива действителната тяхна обща воля, а именно сделката да не породи каквито и да било правни последици, респ. да не ги обвързва, поради което е и нищожна, като е посочена и всъщност единствената цел на подписването на съглашението – да се стигне до "корекция на финансовия резултат на "Техно Био Експорт" ЕООД за 2018 г.". Нищо друго не следва от ангажираните в хода на ревизията, респ. в хода на административния контрол или пред съда писмени доказателства. Самото обратно писмо е пределно ясно и не реферира към какъвто и да било Анекс, а представеният такъв правилно е счетен, при съвкупната му преценка с останалия събран по делото доказателствен материал, че е съставен единствено и само за нуждите за оборване констатациите на органите по приходите. Действително както нееднократно се сочи в съдебната практика съставяните между данъчните субекти документи, обективиращи развитието на отношенията помежду им, съставляват в по-голямата си част частни документи, подписани от представляващите дружествата, страни по съответното правоотношение. В практиката си също така съдът приема, че сам по себе си фактът, че се касае до частни документи не е пречка те да бъдат кредитирани, още повече в случаи, в които не са били оспорени от противната страна по реда и в преклузивния за това срок по чл. 193, ал. 1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, поради което и се ползват с придадената им закона формална доказателствена сила, но тази преценка е всякога в съвкупност с останалия събран по делото доказателствен материал. Тук е мястото да се посочи, че не оспорване авторството на Анекса е в основаната преценката на състава на съда, а доколко същото това доказателство разкрива действителните правоотношения между "Техно Био Експорт" ЕООД и "Ем Консулт 2016" ЕООД по повод на спорната неустойка, като правилно е отречена тезата на жалбоподателя. Вярно е, че Обратното писмо, както междувпрочем и приложения към допълнението на жалбата Анекс, в битието им на частни документ не се ползват от материалната доказателствена сила на официалните документи, а само с т. нар. формална доказателствена сила /"частни документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица" – чл. 180 от ГПК/. Но също така е вярно и че т. нар. "contre lettre" при положение, че удостоверява неизгодни за автора му факти, макар и частен такъв следва да се приеме, че се ползват с доказателствена сила, относно установените обстоятелства по симулативността на сделката, каквато доказателствена сила въпросният Анекс не притежава. Неоснователни са аргументите на касатора, свързани с доказателствата за възложени поръчки на "Ем Консулт 2016"ЕООД, за които са съставяни нарочни писмени съглашения /л. 252-262/, респ. са издавани фактури, по които правото на данъчен кредит е признато, доколкото от една страна нищо в тях не сочи да са в изпълнение на коментирания тук Рамков договор от 02.01.2018 г., а отделно от това по делото е наличен и Рамков договор от 25.05.2018 г. между същите страни, съществуването на който сам по себе си оборва тезата за валидността на съглашението от 2.01.2018 г. Още повече, че в хода на ревизията и "Техно Био експорт" ЕООД, и "Ем Консулт 2016" ЕООД са поддържали тезата, че доставките, обективирани с фактурите, издадени през месец Ноември 2018 г., са били в изпълнение именно на този Рамков договор от 25.05.2018 г. Действително плащането е ирелевантно за момента на отчитане на разходите за неустойки, тъй като съгласно принципът за текущо начисляване по чл. 4, ал. 1, т. 1 ЗСч - разходите, произтичащи от сделки и събития, се начисляват към момента на тяхното възникване, независимо от момента на получаването или плащането на паричните средства или техните еквиваленти и се включват във финансовите отчети за периода, за който се отнасят, но липсата му е допълнителен аргумент в подкрепа обосноваността на изводите на Административен съд – Пловдив, още повече в контекста на дадените обяснения от представляващия "Поликонверс" ЕООД. Несъстоятелни са и аргументите, черпени от счетоводните записвания при касатора. Същите по принцип следват и са отражение на развилите се облигационни отношения между търговците, в който смисъл не те са правопораждащия факт, респ. само въз основа на тях, при наличието на коментираните тук писмени доказателства, не могат да се обосноват благоприятни за "Техно Био Експорт" ЕООД изводи. Неоснователни са и възраженията, че разходът за неустойка не е намерил отражение спрямо счетоводния финансов резултат на дружеството, за да подлежи на корекция за данъчни цели. Както се посочи по-горе, той е отнесен посредством няколко последователни счетоводни записвания по дебита на сметка 123, поради което и очевидно е намалил финансовия резултат на дружеството. Нищо друго не следва от приетото по делото заключение на вещото лице, което в тази му част е дало експертни изводи относно същността на сметки 709 и 498, но не и относно конкретни релевантни за разрешаването на правния спор факти. Нищо друго не следва и от ангажираните пред касационната инстанция писмени доказателства. Сам по себе си Аналитичния регистър, съставляващ извлечението от сметка 702 за клиента "Техно Био Експорт" ЕООД, не установява редовността на воденото счетоводство на "Ем Консулт 2016" ЕООД, а още по-малко осчетоводяването на прихода по спорната фактура за неустойка. Това е нямало пречка да се установи още в хода на производството пред Административен съд – Пловдив с поставяне задача към вещото лице, но очевидно е процесуалното бездействие на касатора в тази насока. Или изводите на първоинстанционният съд от фактическа страна са изцяло обосновани спрямо доказателствата по делото и възраженията за противното са изцяло неоснователни. По материалната законосъобразност на съдения акт. От гледна точка признаването на разходите за данъчни цели – нормата на чл. 10, ал. 1 ЗКПО изисква те да са документално обосновани чрез първичен счетоводен документ, отразяващ вярно стопанската операция, което именно не се установи в хода на процеса, нищожният договор не поражда правни последици, поради което и на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО спорният разход не е признат за данъчни цели. Що се касае до претендираното право на данъчен кредит, то правилно е отречено с аргумента, че в случая фактурата не отразява осъществена облагаема доставка по смисъла на чл. 6 или чл. 9 от ЗДДС, а съответно и настъпило данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от ЗДДС, поради което и данъка е начислен без основание. Правилно е приложена разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Правото на данъчен кредит не може да бъде упражнено по отношение на данък, който е дължим единствено и само поради факта, че е посочен във фактура. Следва за пълнота да се посочи и че противно на твърденията на касатора, принципно неустойката всякога има и обезщетителен характер съгласно чл. 92 ЗЗД и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Тя не е част от възнаграждението на доставчика за предоставени услуги или част от цената на доставените от него стоки. Именно поради това и нормата на чл. 26, ал. 2, изр. последно от ЗДДС е категорична, че тя не е част от данъчната основа, респ. в чл. 84 ППЗДДС е регламентирано, че за документирането на неустойките и лихвите с обезщетителен характер не се издава данъчен документ. Виж по аналогия и Решение на Съда (първи състав) от 18 юли 2007 година по дело C-277/05, постановено по преюдициално запитване, отправено от Conseil d'Йtat (Франция). От изложеното следва да се приеме, че не са налице посочените от касатора касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението следва да се остави в сила. При този изхода на спора разноски се дължат на ответника по касация. Съобразно конкретния материален интерес по делото и нормата на чл. 8, т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, дължимото юрисконсултско възнаграждение по правилото на чл. 161, ал. 1 от ДОПК е в размер на 4 959, 78 лева и касаторът следва да бъде осъден да го заплати в полза на НАП по аргумент от § 1, т. 6 от ДР на АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение,