Решение № 4504 от 6.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14866/2008 г.

Решение № 4504 от 6.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14866/2008 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Митница - Кюстендил срещу решение № 277/05.11.2008 г., постановено по адм. дело № 404/2008 г. по описа на Кюстендилския административен съд, с което е отменено решение от 7.11.2006 г., изведено с изх. № 4409-0488/13.11.2006 г., издадено от началника на Митница - Кюстендил, с което са определени митни сборове в размер на 1 425 лв., ведно със законната лихва, считано от 29.11.2003 г. и с тях са задължени наследниците на Румен Янков Божилов - Евгения Стефанова Божилова, Стефания Руменова Божилова и Десислава Руменова Йорданова. В касационната жалба изрично не са посочени отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, но от изложението й може да се направи извод, че се релевира такова за нарушение на материалния закон. Според касатора със смъртта на наследодателя - собственик на автомобила е възникнало митническо задължени е за неговите наследници на основание чл. 199, ал. 1, т. 6 ЗМ, определено съгласно чл. 203, ал. 1 ЗМ. Неправилно според касатора съдът е приложил разпоредбата на чл. 753 във връзка с чл. 720 ППЗМ, тъй като автомобилът е бил внесен на територията на страната с оглед личността на наследодателя - инвалид. Подробни съображения са изложени в касационната жалба, в която се иска отмяна на съдебното решение и отмяна на индивидуалния административен акт. Ответниците, редовно призовани не са се явили и не са взели становища. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отмени акта на началника на Митница - Кюстендил за определени публични държавни вземания на наследниците на Румен Божилов, първоинстанционният съд е приел, че решението противоречи на разпоредбата на чл. 753, ал. 1 ППЗМ и затова се явява издадено в противоречие с материалния закон. Според съда за наследниците на вносителя на автомобил, марка "Фолксваген Голф" не може да възникне вносно митническо задължение след смъртта на наследодателя им, тъй като този юридически факт не е от кръга на изрично предвидените основания в чл. 753, ал. 2 ППЗМ, а тя предвижда забрана за срок от три години от датата на вноса (а той за наследодателя поради неговата инвалидност е бил безмитен) стоката да бъде предмет на заемане, залагане, отдаване под наем и прехвърляне със или без заплащане за цели, различни от предвидените в съответните разпоредби. Направен е извод, че със смъртта на наследодателя, за наследниците не възниква вносно митническо задължение, тъй като наследяването не попада в обхвата на цитираната разпоредба. Обжалваното решение е правилно. Преференцията за ползване на митническото облекчение за внесения автомобил, марка "Фолксваген Голф" е лично и то не се наследява, т. е. това право е intuitu personae (с оглед на личността), което означава, че наследниците на такива лица не могат да ползват същата преференция, само защото техните наследодатели са притежавали такива права за ползване на безмитен внос. В случая обаче тази преференция е ползвана от самия инвалид - наследодателя на ответника по касационната жалба. Погасяването на посоченото облекчение съобразно изискванията на чл. 753, ал. 2 ППЗМ и възникването на вносно митническо задължение е свързано само с осъществяването на лимитативно изброените в тази правна норма разпоредителни сделки - заемане, залагане, отдаване под наем и прехвърлителна сделка като очевидно е, че наследяването не представлява такава разпоредителна сделка. Неоснователно в касационната жалба се твърди, че след като е ползван автомобила е налице хипотезата чл. 753 ППЗМ. Наследяването като юридически факт не може да се отъждествява с нито една от изброените изчерпателно хипотези на чл. 753, ал. 2 ППЗМ, в какъвто смисъл са развитите в касационната жалба доводи. Всяко разширително тълкуване на тази императивна разпоредба, каквито са възраженията в жалбата са недопустими и не намират опора в закона. В този смисъл е и константната съдебна практика на Върховния административен съд, I отделение по този вид дела. В изложения по-горе смисъл решението на първоинстанционния съд е постановено при стриктно спазване на приложимия материален закон и като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,