Решение № 8223 от 3.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2265/2018 г.

Решение № 8223 от 3.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2265/2018 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на "Екоел Холидейс" ЕООД – гр. София срещу решение № 352/20.12.2017 г. по адм. дело № 221/2017 г. по описа на Административен съд Перник, в частта, с която отхвърлена жалбата му против Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № 023/9.12.2016 г. на инспектор по приходите в отдел "Местни данъци и такси" (МДТ) при община Радомир, изменен с решение № 001/14.03.2017 г. на началника на отдел МДТ при община Радомир и и е осъдено дружеството да заплати на Община Радомир разноски по делото в размер на 2573 (две хиляди петстотин седемдесет и три) лева.

Касаторът претендира неправилност на обжалваното решение, като релевира доводи за нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила– касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изложени са доводи за нищожност на административния акт, която съдът е трябвало да установи служебно. Твърди още, че в нарушение на съдопроизводствените правила съдът е направил неправилна преценка за достоверността на представените от ответника доказателства и е достигнал до неправилни правни изводи относно доказаността на фактическото предоставяне на услугата сметосъбиране и сметоизвозване. В тази връзка се твърди пълно несъответствие на изводите на съда с представените доказателства за предоставяне на тази услуга през 2011 г. Необосновано и в нарушение на материалния закон съдът не е взел предвид и представено от касатора заявление за отчитане на такса битови отпадъци (ТБО) за 2015 г. според количествата генериран отпадък, неоспорено от ответника. Оспорват се и изводите на съда за дължимост на услугата сметосъбиране и сметоизвозване за 2013-2014 г. Твърденията са, че съдът е игнорирал всички събрани доказателства опровергаващи реалното предоставяне на тази услуга, приемайки, че са извършвани по 72 вдигания на кофата годишно – максимално определените със заповедите на кмета. Изложено е, че не е отчетено безспорно доказаното от всички свидетелски показания обстоятелство, че за целия петгодишен период хотелът не е разполагал със самостоятелен съд за сметоизвозване. Касаторът твърди, че съдът не е обсъдил довода му за незаконосъобразност на оспорения АУЗД поради противоречие с чл. 3, ал. 3 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услугите на територията на община Радомир, съгласно който текст не се събират такси за общински услуги, предназначени за всеобщо ползване, каквито счита, че представляват услугите сметосъбиране, сметоизвозване и депониране на отпадъци, осигурени посредством разполагането на съдове за сметосъбиране на уличната мрежа, които могат да се ползват от всеки. Такива са и тези за поддържането на чистотата за обществено ползване. По изложените съображения иска обжалваното решение да бъде отменено, в частта, в която не е уважена жалбата му. Претендира разноски по делото.

Постъпила е и частна жалба на "Екоел Холидейс" ЕООД – гр. София срещу решение № 352/20.12.2017 г. по адм. дело № 221/2017 г. по описа на Административен съд Перник, в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата му против АУЗД № 023/9.12.2016 г. на инспектор по приходите в отдел МДТ при община Радомир, изменен с решение № 001/14.03.2017 г. на началника на отдел МДТ при община Радомир по отношение на данък недвижими имоти (ДНИ) за периода 1.01.2011 г. – 31.12.2015 г. и е прекратено производството в тази му част. Счита същото за неправилно и претендира отмяната му.

Ответната страна – Началникът на отдел "Местни данъци и такси" при община Радомир, изразява становище за неоснователност на касационната и частната жалби. Претендира разноски за касационното производство.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната и частната жалба.

Върховният административен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбите са подадени от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в законоустановения срок за оспорване, поради което са процесуално допустими.

За да се произнесе по съществото на спора, Върховният административен съд съобрази следното:

Предмет на настоящата касационна проверка е решението на АС - Перник, с което е:

• оставена без разглеждане жалбата на "Екоел Холидейс" ЕООД против АУЗД № 023/9.12.2016 г., изменен с решение № 001 от 14.03.2017 г. от началника на отдел МДТ при община Радомир по отношение на ДНИ за периода от 1.01.2011 г. до 31.12.2015 г. и е прекратено производството по делото в тази му част;

• отхвърлена жалбата на "Екоел Холидейс" ЕООД против АУЗД № 023/9.12.2016 г. против начислената лихва за ДНИ за процесния период;

• отхвърлена жалбата на "Екоел Холидейс" ЕООД по отношение на АУЗД № 023/9.12.2016 г. за 2011 г. за ТБО в компоненти: такса за сметосъбиране и сметоизвозване и такса за обезвреждане на ТБО, ведно с начислената на 9.12.2016 г. към тях лихва.

• отхвърлена жалбата на "Екоел Холидейс" ЕООД по отношение на АУЗД за 2012 г. за ТБО в компонент такса за сметосъбиране и сметоизвозване, ведно с начислената на 09.12.2016 г. към нея лихва.

• изменил по жалбата на "Екоел Холидейс" ЕООД по отношение АУЗД за 2013 г. ТБО в компонент такса за сметосъбиране и сметоизвозване и го установява в размер на 1044. 72 лв., ведно с начислената на 9.12.2016 г. към него лихва.

• изменил по жалбата на "Екоел Холидейс" ЕООД, АУЗД за 2014 г. ТБО в компонент такса за сметосъбиране и сметоизвозване и го установява в размер на 1044. 72 лв., ведно с начислената на 9.12.2016 г. към него лихва;

• отхвърлил жалбата на "Екоел Холидейс" ЕООД по отношение на АУЗД за 2015 г. за ТБО, компонент такса за сметосъбиране и сметоизвозване и такса за обезвреждане на ТБО, ведно с начислената на 9.12.2016 г. към тях и е присъдил разноски с оглед изхода на спора.

За да достигне до този резултат АС Перник е установил от фактическа страна следното:

Дружеството-жалбоподател е собственик на недвижим имот, находящ се в с. Дебели лаг, общ. Радомир, по силата на нотариален акт № 29 от 31.08.2008 г., като пред общинска администрация Радомир са декларирани два недвижими имота и земя по реда на чл. 14 от ЗМДТ и чл. 17 от ЗМДТ. С декларация с вх. № 0836001093 от 30.06.2010 г. /М-1/6.01.2009 г. е декларирана нежилищна сграда и земя, като нежилищната сграда е въведена в експлоатация, видно от удостоверение № 38 от 16.12.2008 г. С декларация с вх. № 0836001097 от 30.06.2010 г. /М-2/6.01.2009 г. е деклариран търговски обект-хотел и басейн, въведени в експлоатация, видно от удостоверение № 37 от 16.12.2008 г.

Органът по приходите е започнал административното производство служебно по данни от подадените декларации по чл. 14 и чл. 17 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) за облагане с ДНИ и ТБО имотите на дружеството, тъй като задълженията не са били платени. За установените задължения е изготвен АУЗД № 023 от 9.12.2016 г., с който административният орган е определил общо дължими задължения за ДНИ и ТБО за недвижимите имоти собственост на дружеството за периода от 1.01.2011 г. до 31.12.2015 г., като установените задължения са общо в размер на 50 600. 56 лв., от които 38 051. 38 лв. - главница и лихва в размер на 12 549. 18 лв., изчислена към 09.12.2016 г.

На 7.03.2017 г. дружеството жалбоподател е заплатило сума в размер на 12 079. 60 лв., представляваща установени в АУЗД задължения за ДНИ за процесния период.

С решение изх. № 001 от 14.03.2017 г. началника на отдел МДТ при община Радомир е потвърдил изцяло установените с АУЗД № 023 от 9.12.2016 г. задължения за ДНИ и ТБО. Установил е, че преведената сума на 7.03.2017 г. в размер на 12 079. 60 лева погасява изцяло установената в АУЗД главницата за ДНИ за календарните 2011 г., 2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2015 години, поради което е приел плащането и е изменил АУДЗ в тази му част.

По делото са представени и приети в 5 тома доказателства свързани с установяването и начисляването на задълженията. Прието и неоспорено от страните е заключение по допусната съдебно-икономическа експертиза. Прието и неоспорено от страните е и заключение по допусната съдебно-графологическа експертиза. По делото са събрани и гласни доказателства.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът е приел, че оспореният АУЗД е издаден от компетентен по смисъла на чл. 9б ЗМДТ във вр. с чл. 4 ЗМДТ орган, в предвидената форма и има необходимото съдържание посочено в чл. 59 АПК. Същият е мотивиран от правна и фактическа страна и в хода на производството по издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения.

При преценката на материалната законосъобразност на акта, съдът е изложил, че имотите на жалбоподателя имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на териториите (ЗУТ), тъй като попадат в урбанизирана територия. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗМДТ същите са облагаеми имоти и за тях се дължи ДНИ. Приел е, че размерът на ДНИ е определен в съответствие с приложимата нормативна уредба и е дължим. По отношение на оспорването свързано с определения ДНИ, съдът е направил извод, че същото е недопустимо поради липса на правен интерес за жалбоподателя. Мотивирал се е с извършеното плащане на установения от органа размер, осъществено преди произнасянето на по-горестоящия орган и изменението в тази част на АУЗД.

По отношение на установената лихва за ДНИ в АУЗД, неотменена с решението на по-горестоящия орган, съдът е изложил, че невнесените в срок местни данъци и такси по силата на чл. 4, ал. 2 ЗМДТ, във вр. с чл. 9б ЗМДТ, се събират заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания по реда на Данъчно – осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). В този смисъл се е аргументирал с разпоредбата на чл. 175, ал. 1, чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 3 ДОПК, чл. 28, ал. 1 ЗМДТ, ДНИ и чл. 1 от ЗЛДТДПДВ. Поради липса на доказателства, които да се противопоставят на изводите на ответника за дължимост на лихвите съдът е приел АУЗД в тази му част за законосъобразен.

По отношение на ТБО АС Перник е установил, че със заповеди № № 449/22.10.2010 г.; № 575/21.10.2011 г., № 558/25.10.2012 г.; № 702/28.10.2013 г. и № 662/30.10.2014 г. на кмета на община Радомир, издадени по реда на чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, са определени границите на районите, видът на предлаганите услуги, както и честотата на сметоизвозване. По отношение на селата и по-конкретно по отношение на районите на търговски обекти, производствени обекти, складови бази и всички останали имоти юридически лица, разположени в селата, в т. ч. и с. Дебели лаг е посочена конкретна честота на сметоизвозване и сметосъбиане, като всяка една от заповедите е относима за конкретната година, в която е издадена.

От доказателствата по делото първоинстанционният съд е установил, че община Радомир и "Меско ММ5" ЕООД са сключили договор за възлагане на обществена поръчка № 66/05.03.2009 г. с предмет сметосъбиране, сметоизвозване, депониране и третиране на твърди битови отпадъци, почистване на териториите за обществено ползване на територията на община Радомир, като срокът за изпълнение на договора е 120 месеца. Проведена е и обществена поръчка и е сключен договор № 8 от 15.01.2015 г. между Община Радомир и "Астон сервиз" ООД с предмет "Сметосъбиране, сметоизвозване на твърди битови отпадъци от населените места на територията на Община Радомир", като в договора е заложено, че сметосъбирането се разпростира и върху с. Дебели лаг, а извозването на ТБО е до общинско депо с. Кошарите. От 2012 г. е започнал контрол върху изпълнение на договорите, като ежемесечно са съставяни протоколи, в които са отразявани констатации по изпълнение им. Неразделна част към тях е и приложение № 1, касаещо кметствата и селата към Община Радомир. В тези приложения под № 18 попада кметския наместник на с. Дебели лаг, който чрез полагане на подпис е удостоверил, че на конкретни дати е извършено сметосъбиране и сметоизвозване. Със Заповеди с № № 593/21.08.2009 г., № 30/18.01.2013 г. и № 175/23.02.2017 г. кметът на община Радомир е разпоредил кметските наместници да контролират дейностите свързани с образуване, събиране, съхранение, транспортиране, оползотворяване и обезвреждане на битови и строителни отпадъци, съгласно чл. 92, раздел четвърти от ЗУО, да съставят актове за установяване на нарушения по ЗУО по реда на ЗАНН и да съставят актове за извършени нарушения по Наредбата за управление на отпадъците на територията на община Радомир. От събраните по делото гласни и писмени доказателства АС Перник е приел, че реално община Радомир е извършвала услугите по сметосъбиране и сметоизвозвозване на територията на община Радомир и съответно в с. Дебели лаг. Изложено е, че макар от приетата графиологическа експертиза да се установява, че част от положените подписи върху констативните протоколи да не са автентични, това не води до извод за неизвършване на услугата.

Въз основа на събраните гласни доказателства съдът е приел, че община Радомир не е извършвала дейности свързани с чистотата на териториите за обществено ползване в с. Дебели лаг.

По отношение на обезвреждането на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци по делото са приети доказателства, от които се установява, че община Радомир има общинско сметище, видно от Акт за общинска собственост от 14.01.2002 г., находящо се в с. Кошарите. От договори с № 66/5.03.2009 г. и № 26/13.03.2014 г. е установено, че експлоатацията и поддържането на общинското сметище на територията на с. Кошарите, махала Петрово, общ. Радомир е възложено съответно на "Меск Ко ММ5" и "Астон сървиз" ООД. С договор № 119 от 31.07.2015 г. е възложена обществена поръчка за "Експлоатация и стопанисване на Регионална система за управление на отпадъците в регион Перник за общините Перник, Брезник, Земен, Ковачевци, Радомир и Трън, включваща клетка № 1 на Депо за неопасни отпадъци, инсталации на предварително сепариране на отпадъци и инсталация за компостиране". Съгласно този договор битовите отпадъци от общините се предават на регионалното депо. Със заповед № РД-17 от 03.02.2016 г. директорът на РИОСВ, Перник е преустановил експлоатацията на депото в с. Кошарите, махала Петрово, общ. Радомир и е разпоредил обезвреждането на битовите отпадъци от територията на община Радомир да се извършва на регионалното депо в кв. "Тева", гр. Перник. От представените по делото констативни протоколи, отчетна книга за депа за отпадъци и актове за установяване на изпълнение на услуги по преработване, сепариране, депониране на отпадъци и преработване на отпадъци за компростиране е установено, че реално са осъществявани дейности по оползотворяване на отпадъци на общинското депо. Въз основа на тези писмени доказателства, неоспорени от страните, решаващият състав е приел, че община Радомир реално е предоставяла услугите по обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци за процесния период.

По аргумент от чл. 11, ал. 1, чл. 64, ал. 1 и чл. 62 ЗМДТ и с оглед извода, че услугата по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци реално е извършвана от Община Радомир по отношение на с. Дебели лаг, в това число и касателно имотите на жалбоподателя, съдът е направил извод, че таксата е дължима.

По отношение на размерът на ТБО за 2011 г., въз основа на приетата съдебно икономическа експертиза, АС Перник е установил, че задълженията за сметосъбиране и сметоизвозване и по обезвреждане на битови отпадъци в депо са определени правилно и в съответствие с действащата нормативна уредба, поради което същите са дължими, в установените от органа и от вещото лице размери, ведно с начислената лихва.

За 2012 г. е установено, че дружеството е подало декларация с вх. № ФД-94-00-73/16.01.2012 г. за определяне на такса битови отпадъци въз основа на количество генериран отпадък, като в декларацията е посочено, че пред имота му има поставени два контейнера тип "Бобър". Заключението на експерта за 2012 г., касаещо ТБО, сметосъбиране и сметоизвозване не е кредитирано от съда. Съгласно декларация с вх. № ФД-94-00-73/16.01.2012 г. дружеството е посочило, че има поставени два контейнера тип "Бобър" и иска таксата за битови отпадъци да му се изчисли въз основа на количество генериран отпадък. Върху декларацията има отбелязване за две кофи тип "Бобър". Съдът е приел, че това, че дружеството е поискало да му се извозва отпадък в конкретно посочени от него времеви периоди и с определена от него кратност не ангажира никого. Посочено е, че честотата на сметосъбиране и сметоизвозване е определена от ответника с индивидуален административен акт-заповед № 575/21.10.2011 г. на кмета на община Радомир в съответствие с чл. 63, ал. 2 ЗМДТ и съгласно нея съдовете за битови отпадъци се извозват два пъти седмично. С оглед на това съдът е констатирал, че размера на сметосъбирането и сметоизвозването е правилно установен на база два съда за сметосъбиране тип "Бобър" по цената приета от общинския съвет за извозването им и по честотата на сметоизвозване. Начислената лихва, като акцесорно задължение също е счетена за дължима.

За установяване на размера на ТБО за 2013 г., въз основа на доказателствата по делото съдът е установил, че дружеството е подало декларация с вх. № ФД-94-00-511/29.11.2012 г., с която е поискало таксата за битови отпадъци да му се изчислява въз основа на количество генериран отпадък и въз основа на един контейнер тип "Бобър". Посочило е и желана честота на извозване, като върху декларацията има отбелязване за един съд. АС Перник не е кредитирал приетата експертиза по изложените по-горе съображения, както и не е успял да установи начинът на изчисление на дължимата такса на органа. Въз основа на събраните по делото доказателства е направил извод, че АУЗД, в частта сметосъбиране и сметоизвозване е неправилно установен. С оглед на това, че община Радомир е приела таксата за битови отпадъци да се изчислява въз основа на количество генериран отпадък и след като количеството битови отпадъци е заявено, посредством надлежно подадена декларация, е прието, че органът е следвало да изчисли ТБО, в компонент сметоизвозване и сметосъбиране въз основа на декларацията, по честотата заложена в Заповед № 558 от 25.10.2012 г. на кмета на Община Радомир по цената, приета от Общински съвет Радомир с решение № 23 от 23.12.2011 г. в т. VІ, т. 2, под. т. 2. 2. -за 1 извозване на тип "Бобър". Дружеството жалбоподател е заявило 1 контейнер тип "Бобър". Честотата е 72 пъти годишно, а цената на едно извозване, съгласно решението е 14. 51 лв. или 72 х14. 51 лв. = 1044. 72 лв.

За 2014 г. дружеството е подало декларация с вх. № ФД-47-00-295/22.11.2013 г. за определяне на такса битови отпадъци на база 1 брой контейнер тип "Бобър", като не е посочило честота на извозване. Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът е направил извод, че АУЗД, в частта сметосъбиране и сметоизвозване е неправилно установен. С оглед на това, че община Радомир е приела таксата за битови отпадъци да се изчислява въз основа на количество генериран отпадък и след като количеството битови отпадъци е заявено, посредством надлежно подадена декларация, е прието, че органът е следвало да изчисли ТБО, в компонент сметоизвозване и сметосъбиране въз основа на декларацията, по честотата заложена в Заповед № 702 от 28.10.2013 г. на кмета на Община Радомир по цената, приета от Общински съвет Радомир с решение № 23 от 23.12.2011 г. в т. VІ, т. 2, под. т. 2. 2. -за 1 извозване на тип "Бобър". Дружеството жалбоподател е заявило 1 контейнер тип "Бобър". Честотата е 72 пъти годишно, а цената на едно извозване, съгласно решението е 14. 51 лв. или 72 х14. 51 лв. = 1044. 72 лв.

За 2015 г. съдът е съобразил, че според заключението на вещото лице определеният от органа размер на ТБО и в трите му компонента е правилно установен. По делото е прието и допълнително заключение на вещото лице, с оглед на представеното по делото заявление вх. № 68/28.11.2014 г., с което дружеството жалбоподател е посочило, че през определени периоди на 2015 г. няма да ползва имотите си, а в периода на ползване от 1.05.2015 г. до 30.09.2015 г. ще ползва един съд тип "Бобър", съгласно заповед на кмета за кратност на събиране. Вещото лице е дало два варианта на изчисление, единия свързан с кратността посочена от жалбоподателката и втори вариант - при целогодишно ползване на обекта съобразно с кратността посочена в заповедта на кмета на общината. Въз основа на тези доказателства решаващият състав е установил, че в административната преписка не се съдържа заявление с такъв характер, поради което органът не е разполагал с възможността да изчисли дължимата се ТБО по реда предвиден в Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община Радомир /в сила от 1.01.2014 г. /. При тези съображения и приемайки, че по делото няма никакви индиции депозираното по делото заявление да е в необходимата форма, да е стигнало до знанието на органа и по него да е изготвено становище на органа, и да е изпратено на заявителя, съдът е приел, че същото не е годно основание таксата за битови отпадъци да се определи по начина, по който иска жалбоподателят. Този извод е мотивиран и от факта, че при мълчалив отказ или отрицателно становище същата е могла да го оспори по съответния ред или да наведе най-малкото доводи в тази връзка. С тези мотиви АС Перник е приел, че установения размер на размер на ТБО и в трите му компонента за 2015 г. е правилно установен, съгласно заключението на съдебно икономическата експертиза, което в тази му част е възприето изцяло. Размерът е определен въз основа на решение № 195 от 30.12.2014 г. на Общински съвет- Радомир и е на 5, 0 на хиляда /за нежилищни имоти на предприятия/ върху данъчната оценка на имота, в т. ч. за сметосъбиране и сметоизвозване - 1, 6 на хиляда, т. е. размерът на ТБО за първия обект, на който данъчната оценка е 180 936. 80 х 1. 6=289. 50 лв. и за втория обект, на който данъчната оценка е 1027026. 80 х1, 6= 1643. 24 лв. или общо ТБО, в компонент сметосъбиране и сметоизвозване за 2015 г. е в размер на 1932. 74 лв. Такъв размер са установили и органът и вещото лице, поради което е прието, че същият е правилен, както и дължимата лихва. По отношение на таксата за обезвреждане на битови отпадъци е констатирано, че същата е дължима. От представените, приети по делото договори за експлоатация на общинско депо с местонахождение с. Кошарите, общ. Радомир, акта за общинска собственост, от отчетните книги за отпадъци и отчетните документи за извършените дейности - протоколи и фактури е прието, че този компонент за 2015 г. е дължим от оспорващото дружество. Съгласно решение № 195 от 30.12.2014 г. на Общински съвет- Радомир таксата за обезвреждане на битови отпадъци в депа е в размер на 2, 0 на хиляда върху данъчната оценка на имотите, т. е. данъчната оценка на първия деклариран имот е 180 936. 80 х 2= 361. 87 лв. и съответно за втория деклариран имот с данъчна оценка 1027026. 80 х2= 2054. 05 лв.. Общият размер на ТБО, компонент обезвреждане на битови отпадъци за 2015 г. е в размер на 2415. 92 лева, какъвто е установен и от органа и вещото лице, поради което е възприет и от съда, както и дължимата лихва.

Решението В ОБЖАЛВАНАТА МУ ЧАСТ е правилно.

Доводите на касатора за неправилност на съдебното решение са неоснователни. Съдът е установил правилно релевантните за предмета на спора факти, въз основа на тях направил обосновани фактически изводи, правилно тълкувал и приложил материалния закон. В хода на съдебното производство не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила, поради което решението му е правилно.

Неоснователни са твърденията на касатора за нищожност на оспорения АУЗД. В обжалваното решение подробно и мотивирано са разгледани всички доводи на жалбоподателя, като е осъществена и задължителната проверка за законосъобразност на оспорения акт по смисъла на чл. 168, ал. 1 АПК. Изводите на АС Перник за липса на отменителни основания по чл. 146, т. 1-3 АПК са съответни на доказателства, като изводите за валидност на оспорения АУЗД са в съответствие и с правната теория и съдебната практика по отношение на критериите за нищожност на административните актове. Неоснователни са доводите, че непосочването на услугите конкретно по размер в оспорения АУЗД има за правна последица "пълна неразбираемост", невъзможност да се направи извод за доказаност на някоя от тях и да се приеме, че част от административния акт е доказан по основание и размер или обратното. Обстоятелството, че не са посочени отделни конкретни стойности на трите вида услуги, а е посочената само общата стойност на ТБО не води до материална незаконосъобразност, още повече до степен нищожност на АУЗД. Доколкото в АУЗД е посочена данъчната основа на имотите и размерът на таксата в промили за всяка отделна услуга, е въпрос на прости математически изчисления да се определи конкретния размер на таксата за всяка от трите услуги за процесния период. Що се отнася до твърденията за нищожност на решението на горестоящия орган, поради пълна неяснота на волята на органа, същите не намират опора във фактите по делото. С посоченото решение конкретно е посочено, че преведената от касатора сума за ДНИ погасява установените задължения за главници за ДНИ за периода 2011-2015 г., посочена е и дължимата сума за довнасяне за ТБО и лихви. Не е налице неяснота във волята на горестоящия орган, която да води до незаконосъобразност на оспорения акт или да препятства защитата на касатора.

Неоснователни са и доводите за неправилна преценка достоверността на представените от ответника доказателства и съответно необосновани правни изводи относно доказаността на фактическото предоставяне на услугата сметосъбиране и сметоизвозване. Съдът е приел и обсъдил множеството писмени доказателства, относно извършването на услугите по чл. 62 и сл. ЗМДТ, неоспорените заповеди на кмета на общината, издадени на основание чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, протоколи, решения на Общинския съвет, пътни листове, тахошайби и др., и обосновано е установил, че предоставянето на услугата сметосъбиране и сметоизвозване за територията на населеното място, в което се намират процесните имоти за процесните периоди е доказана, както и услугата обезвреждане на битови отпадъци, предвид функциониращото общинско депо. Основателно е посочено, че писмените доказателства са потвърдени и от събраните гласни доказателства, преценени в съответствие с чл. 172 ГПК и с оглед на степента им на относимост, конкретност и правдоподобност, като правилно е прието, че начините и обхвата на осъществения контрол и констатираните от СГЕ пропуски не изключват извършването на услугите. Правилно първоинстанционният съд е преценил материалите по делото, относимата нормативна уредба и е обосновал изводите си въз основа на приетата съдебно-икономическа експертиза, като е изложил обосновани мотиви в кои части кредитира заключението на вещото лице и в кои не го възприема.

Обосновани са и изводите за определяне на задълженията за 2011 и 2015, предвид липсата на годни доказателства за своевременно сезиране на общинските органи за определяне на ТБО, съобразно използвани съдове за отпадъци, както това е сторено за 2012-2014 г. В тази връзка касаторът не е направило искания за представяне на извлечения от съответните входящи регистри, в които да са заведени такива заявления. Правилно съдът не е кредитирал представените в съдебното производство заявления с оглед липсата им в административната преписка и съответно недоказването за спазване на надлежния ред за сезиране на общинските органи.

Неоснователни са и възраженията за противоречие на АУЗД с чл. 3, ал. 3 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услугите на територията на община Радомир, съгласно който текст не се събират такси за общински услуги, предназначени за всеобщо ползване, каквито счита, че представляват услугите сметосъбиране, сметоизвозване и депониране на отпадъци, осигурени посредством разполагането на съдове за сметосъбиране на уличната мрежа, които могат да се ползват от всеки. В ЗМДТ не се съдържат разпоредби, които допускат дължимите ТБО да не се заплащат от лицата по чл. 64 ЗМДТ в зависимост от мястото на разполагане на съдове за събиране на битови отпадъци пред имота и възможността в тези съдове да се хвърлят отпадъци и от случайно преминаващи покрай имота лица. Ползването на съдовете за битови отпадъци от други лица не приравнява предназначението им на такива за общо ползване. Подобно тълкуване на посочената разпоредба от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услугите на територията на община Радомир е несъответно на закона.

Предвид изложеното първоинстанционният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила в обжалваната му част.

Подадената частна жалба също е неоснователна.

Съгласно чл. 156, ал. 3 ДОПК, ревизионният акт не може да се обжалва по съдебен ред в частта, в която жалбата е изцяло уважена с решението на решаващия орган. С решение № 001/14.03.2017 г. на практика се отменя АУЗД, в частта му относно задълженията за ДНИ поради погасяването им от дружеството- жалбоподател и се потвърждава АУЗД в останалите му части, относно определената такса битови отпадъци и лихви за ДНИ и ТБО. По аргумент от чл. 156, ал. 3 ДОПК АУЗД в тази част не може да се обжалва по съдебен ред. Както беше посочено по-горе, възраженията за нищожност на решението на горестоящия административен орган са неоснователни. Независимо от наличието на общ потвърдителен диспозитив, това не променя недвусмислената воля на органа.

При постановяване на решението съдът не е допуснал твърдяното нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост, решението е правилно и следва да се остави в сила, поради липсата на касационните основания по чл. 209 от АПК. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 АПК служебно проверка на валидността и допустимостта на съдебното решение съдът констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане, в полза на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски в касационното производство, в размер на 4560 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.

Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на седмо отделение