Решение № 8606 от 16.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3672/2011 г.

Решение № 8606 от 16.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3672/2011 г., VII о., докладчик председателят Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Кирил Димитров Величков срещу решение № 398 от 31.01.2011 г. по адм. дело № 1009/2010 г. на Административен съд - София град. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - началника на СДВР отдел "Пътна полиция", не е изразил становище по нея. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че частната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на Кирил Димитров Величков срещу заповед № АК 5583/07.01.2010 г., с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движение по пътищата му е наложена принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца, като се зачита времето, считано от 30.12.2009 г.". След анализ на доказателствения материал по делото съдът е приел, че на 30.12.2009 г. при извършена проверка от служители на СДВР е установено, че жалбоподателят управлява МПС след употреба на алкохол, за което е бил съставен АУАН. Въз основа на констатациите в АУАН, административният орган с оспорената заповед е наложил на жалбоподателя предвидената в чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП ограничителна мярка. С оглед тези фактически обстоятелства съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентния административен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Така мотивиран е постановил атакувания резултат. Решението е правилно. Съгласно чл. 171, т. 1, б."б" от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или е под въздействието на друго упойващо вещество, както и при отказ да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване се прилага принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца". В разглеждания случай съдът след като е обсъдил подробно гласните и писмени доказателства по делото е достигнал до обоснован извод, че жалбоподателят е управлявал собствения си автомобил след употреба на алкохол. Установено е, че същият е изпробван с техническо средство за употреба на алкохол, за което е съставен акт за установяване на административно нарушение и му е издаден талон за медицинско изследване, които е отказал да подпише. Съдът правилно не е кредитирал възраженията на жалбоподателя, че автомобилът е управляван от друго лице, което не е посочено и не е поискано разпитването му като свидетел в съдебното производство. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Жалбоподателят не е опровергал констатациите в акта с допустимите процесуални способи в хода на административното и съдебното производство, поради което правилно съдът въз основа на тях е извел законосъобразен извод, че е налице фактическия състав на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП за налагане на процесната ограничителна мярка. Неоснователни са доводите на касатора за необоснованост на решението. Представената пред настоящата инстанция присъда от 08.04.2011 г. на Софийски районен съд по н. о. х. д. № 1170/2010 г., с която Величков е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК не обуславя промяна на правните изводи на първоинстанционния съд за законосъобразност на приложената ПАМ тъй като не е влязла в сила, освен това установените с нея факти не са от категорията по чл. 142, ал. 2 от АПК и нямат обвързващ характер за съда при решаване на въпроса за правилността на издадената заповед, преценена към момента на постановяването й. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,