Решение № 6381 от 23.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3499/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Агенция Пътна инфраструктура против решение 2452 от 14.12.2023 г. по адм. дело 803/2023 г. на Административен съд -Благоевград, с което е отхвърлена жалбата на агенцията против заповед УТИ -104/17.07.2023г., издадена от кмета на община Сандански. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е необосновано и постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който оспорената заповед да бъде отменена или евентуално след отмяната делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав. Претендира и направените разноски пред двете съдебни инстанции. Ответникът кмет на община Сандански оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд Благоевград е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от представените доказателства. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и в съответствие с изискванията за форма. Заключението на първоинстанционния съд, че при издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са основание за нейната отмяна, също се споделя от настоящия състав. Заповедта е издадена след съставени констативни актове 8-НН/ 01.03.2023г. и 9 НН/01.03.2023г., в които е описан строежът и допуснатите нарушения. Обратно на поддържаната от жалбоподателя теза, в хода на административното производство са изяснени релевантните факти и обстоятелства. Извършена е проверка от служители на община Сандански съгласно чл. 223, ал. 2 ЗУТ (в този смисъл са доказателствата на л. 162-167), при която е установено осъщественото строителство по вид и характер, както и времето на изпълнение на строителните дейности. Агенцията е уведомена за съставените констативни актове и за възможността да представи възражения. Обратно на поддържаната от касатора теза, разпоредбата на чл. 225а ЗУТ не съдържа изискване извършителят или негов представител да присъстват по време на проверката. Нормата на чл. 225а, ал. 2 ЗУТ поставя условие за връчване на констативния акт и в случая това е изпълнено. Цитираната от касатора съдебна практика по прилагането на чл. 196, ал. 2 ЗУТ е неотносима към предмета на спора и не следва да бъде обсъждана. Посоченият текст се прилага в процедурата по чл. 195 и сл. ЗУТ, която се провежда по отношение на негодни за използване или опасни строежи и няма отношение към производството по премахване на незаконно строителство, регламентирано в чл. 225 и сл. ЗУТ. Поради изложеното следва да се приеме, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а доводите на касатора в обратен смисъл са неоснователни. Изводът на първоинстанционния съд за съответствие на оспорения административен акт с материалния закон също е правилен и се споделя от настоящия касационен състав. Съгласно чл. 225а, ал. 1 ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед на кмета на съответната община. В случая обосновано и при правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съд приема, че предпоставките за премахване на строежа са изпълнени. Предмет на заповедта за премахване е строеж, квалифицира като незаконен съгласно чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ, представляващ Кабелна захранваща линия НН 1КV за нуждите на стационарните контролни единици автоматични устройства за записване на пътния трафик и за нуждите на електронна система за събиране на таксите за ползване на републиканската пътна мрежа, находяща се на път I-1, на км 424+348, в поземлен имот с идентификатор 43565.104.153 по КККР на с. Лешница и преминаваща през поземлени имоти с идентификатори 43565.59.221 и 43565.59.27 по КККР на с. Лешница. Установено е, че строежът представлява нова кабелна линия, ниско напрежение 1KV за захранване на автоматични устройства за записване на пътния трафик от електронната система за събиране на таксите за ползване на републиканската пътна мрежа, с дължина 30 м., преминаваща подземно през ПИ с идентификатор 43565.59.27 по КККР на с. Лешница, частна собственост и през ПИ с идентификатор 43565.59.221 по КККР на с. Лешница, публична общинска собственост. Строителството е извършено от Агенция Пътна инфраструктура, която е и възложител на строежа, през 2015 г. без разрешение за строеж. При тези факти, установени от представените констативни актове, които не са опровергани от ангажираните от жалбоподателя доказателства, административният съд правилно приема, че нареденият за премахване обект представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ПЗ на ЗУТ, който е от шеста категория съгласно чл. 137, ал.1, т. 6 ЗУТ във връзка с чл. 147 ЗУТ и за който се изисква разрешение за строеж. В случая такова не е представено, поради което съгласно легалното определение на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ строежът е незаконен. Освен това строежът не е предвиден с влязъл в сила ПУП, каквото изискване поставя чл. 64, ал. 2 ЗУТ. Като изграден след 2015 г., строежът не попада във времевия обхват на разпоредбите на § 16 от ПР на ЗУТ и на § 127, ал. 1, от ПЗР на ЗИДЗУТ и не може да се определи като търпим. Ето защо същият подлежи на премахване по реда на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ и издадената в този смисъл заповед е законосъобразна. Преценката на първоинстанционния съд, че издадената заповед не нарушава принципа за съразмерност по чл. 6 АПК, както и целта на закона, също е правилна и се споделя от настоящия състав. Засягането на правата и интересите на жалбоподателя е предвидено в закона, насочено е към постигане на легитимна цел и е пропорционално. Заповедта е издадена при отчитане на обществения интерес, насочен към съблюдаване на техническите изисквания към строежите, въведени с цел безопасност на строителството и опазване живота и здравето на гражданите. Обстоятелството, че възложител и изпълнител на строежа е специализирана агенция към Министерството на регионалното развитие и благоустройството, не може да придаде легитимност на строителни дейности, предприети в противоречие със строителните правила и норми, а доводите на жалбоподателя в обратен смисъл са неоснователни. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170, като на страните в съответствие с чл. 171, ал. 5 АПК са дадени указания за обстоятелствата, за които следва да представят доказателства и им е осигурена възможност да ангажират такива в подкрепа на твърденията си (разпореждане от 31.08.2023г.). Представените по делото доказателства са взети предвид и анализирани от съдебния състав в съвкупност. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи и възражения на жалбоподателя и е със съдържанието по чл. 172а, ал. 2 АПК, като са изложени подробни мотиви в подкрепа на направените правни изводи. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното решение. Съдебният акт е постановено при спазване на съдопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и се обосновава събраните доказателства, поради което следва да бъде оставен в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,