Решение № 7132 от 14.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2939/2021 г.

Решение № 7132 от 14.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2939/2021 г., VIII о., докладчик съдията Таня Комсалова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Началник Отдел "Оперативни дейности" - Варна в Главно Дирекция /ГД/"Фискален контрол" при ЦУ на НАП, приподписана от гл. юрк. А. против Решение № 6/1.02.2021 г., постановено по адм. дело № 244/2020 г. по описа на Административен съд - Разград, с което е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ № 395-ФК/03.12.2020 г. на Началник Отдел "Оперативни дейности" – Варна, в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС на "Социалинвест" АД, гр. Разград, е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект, стопанисван от дружеството – газстанция за битова газ, находяща се в гр. Разград, Източна промишлена зона, както и забрана на достъпа до него на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС за срок от 14 дни, за нарушение на чл. 27, ал. 4 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /наричана по-долу само Наредба № Н-18/2006/, вкл. е осъден и касаторът за разноски. В касационната жалба са посочени касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за неправилност на решението - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според касатора след като нарушението е безспорно установено, то правилото на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС по императивен начин разпорежда прилагането на ПАМ, като в случая не е необоснован изводът за нарушени целта на закона, като вкл. са изложени и мотиви за продължителността на срока. Искането е за отмяна на решението и отхвърляне на жалбата. Претендират се разноски, вкл. и за юрисконсултско възнаграждение, за двете съдебни инстанции. Ответникът – "Соициалинвест" АД, гр. Разград, с нарочно депозиран писмен отговор оспорва касационната жалба и настоява за оставяне в сила на съдебния акт. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за основателност на жалбата. Върховният административен съд, осмо отделение като взе предвид доводите на страните и извърши дължимата проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 от АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: За да отмени оспорената ЗНПАМ № 395-ФК/3.12.2020 г. на Началник Отдел "Оперативни дейности" – Варна, в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС на "Социалинвест" АД, гр. Разград, е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект, стопанисван от дружеството – газстанция за битова газ, находяща се в гр. Разград, Източна промишлена зона, както и забрана на достъпа до него на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС за срок от 14 дни, административният съд е приел, че допуснатото на 28.10.2020 г. нарушение на чл. 27, ал. 4 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., е отстранено на 13.11.2020 г., т. е. преди издаването на ЗНПАМ. При доказано отстраняване на нарушението налагането на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС е в противоречие с целите на закона, формулирани в чл. 22 от ЗАНН. Приел е, че при това положение и липсата на укрити приходи, т. е. на вредни последици за фиска, мярката не би могла да изпълни превантивната и преустановителната си функция, а се превръща в санкция. По тези съображения съдът е обосновал извод, че е на лице отменителното основание по чл. 146, т. 5 от АПК. Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК при касационната проверка на оспореното първоинстанционно решение съдът следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, т. е. тази проверка не е ограничена до посочените в касационната жалба касационни основания по чл. 209, т. 1, т. 2 и т. 3, предложение първо АПК. Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на Административен съд – Разград, като валидно и допустимо, като постановено в правораздавателната дейност на съда, от законен състав и при правилна преценка за допустимостта на съдебния контрол. Що се касае до бланкетното твърдение за процесуални нарушения в дейността на съда, конкретни съображения не са изложени, а не е дължима служебна проверка от касационната инстанция за такива, поради което и съдът не обсъжда това касационно основание. По обосноваността и съответствието с материалния закон на съдебния акт, касационната инстанция констатира следното. Към датата на извършване на проверката издаване на ЗНПАМ, нормата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС предвиждаше ПАМ запечатване на обект за срок до 30 дни, да се прилагане независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, спрямо лице което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред. Правилно е прието за безспорно установено от приходната администрация нарушението на правилото на чл. 27, ал. 4 от Наредба № Н-18/2006 г., но също така правилно е установено от съда и че посоченото нарушение е преустановено към 13.11.2020 г. и към момента на издаване на оспорения административен акт на 3.12.2020 г. Това обстоятелство е видно от ангажирания към жалбата до са Дневен отчет от 13.11.2020 г., а и не се оспорва от касатора. При тези обстоятелства законосъобразно съдът е приел, че налагането на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС - запечатване на търговски обект за срок от 14 дни и забрана достъпа до него не съответства на целта на закона - чл. 22 ЗАНН. Когато мярката е наложена след преустановяване на нарушението, както е в процесния случай, тя има характер на санкция, а принудителните административни мерки не изпълняват такава функция. За такова административно нарушение законът предвижда имуществена санкция, която се налага с други цели - за да се предупреди и превъзпита нарушителя (в този смисъл Решение № 4227/1.04.2021 г. на ВАС, първо отделение, постановено по адм. дело № 11824/2020 г., както и цитираната от първоинстанционния съд практика на Върховния административен съд по аналогични случаи). Отделно считано от 12.12.2020 г., както е посочил и първоинстанционният съд, е в сила законодателна промяна в обсъжданата тук разпоредба, като чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС и тя е със следното съдържание "Принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което: 1. (изм. – ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 12.12.2020 г.) не: а) (изм. – ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 12.12.2020 г.) издаде съответен документ за продажба по чл. 118". Или следва да се приеме, че считано от датата на влизане в сила на посоченото изменение на закона в хипотези като разглежданата – за констатирани нарушения по смисъла на чл. 27, ал. 4 от Наредба № Н-18/2006 г. не е предвидено прилагане на ПАМ "запечатване на търговския обект". Макар и на нормата да не е предвидено обратно действия, очевидно волята на самия законодател е, че прилагане на ПАМ в тези случаи не съответства на целта на закона и всъщност води до налагане на несъразмерна спрямо тежестта на извършеното нарушение административна тежест спрямо субектите, и тя не може да бъде пренебрегната при преценката на съда /в този смисъл и Решение № 6218 от 25.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1840/2021 г., I о. /. С оглед на изложеното решението, с което оспорената заповед за налагане на принудителна административна мярка е отменена, следва да се остави в сила. При този изход на спора на касатора разноски не се дължат, а такива от ответника по касация не са поискани. Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение,