Решение № 12392 от 7.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1870/2020 г.

Решение № 12392 от 7.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1870/2020 г., II о., докладчик председателят Георги Колев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Фондация "Фондация Хипотерапия", със седалище с. Ковачевци, община Самоков против решение № 1401/22.11.2019 г. по адм. дело № 1065/2019 г. на Административен съд – София област, с което е отхвърлена жалбата на фондацията против заповед № 01-932/05.06.2019 г. на кмета на община Самоков, издадена на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ за премахване на незаконен строеж: "Метална постройка", находящ се в поземлен имот с идентификатор 37527.51.3, съгласно КК и КР, одобрени със заповед № РД-18-11/15.03.2016 г., в м. Лопаров юрт, землището на с. Ковачевци. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му. Ответникът – кметът на община Самоков оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на касационно обжалване съдебно решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема заповедта за изцяло законосъобразна. Счетено е, че строежът е незаконен и че липсват основания за признаването му за търпим по § 16 ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИД ЗУТ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилно съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентния съгласно чл. 225 а, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Заповедта е издадена след съставен по реда на чл. 223, ал. 2 ЗУТ констативен акт, с който е установен строеж, изпълнен върху земеделска земя, без необходимите строителни книжа. Аргументирано и в съответствие със закона са и изводите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е постановен при наличие на материалноправните основания за това. Съгласно чл. 225а, ал. 1 ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед на кмета на общината или на упълномощено от него длъжностно лице. В случая при правилно тълкуване и прилагане на закона и в съответствие със събраните доказателства първоинстанционният съд приема, че предпоставките за премахване на строежа са изпълнени По делото е установено, че процесният строеж представлява постройка от метална носеща конструкция с двускатен покрив покрит с ламарина, на два етажа с площ 35 кв. м. и 6, 30 м. височина, като от едната страна е подпряна с бетонни плочи. При тези фактически установявания, правилно първоинстанционният съд приема, че процесният обект представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ, като липсват доказателства за одобряване на инвестиционни проекти и за издаване на разрешение за строеж. Установено е също, че строежът попада в имот земеделска земя, за която няма одобрен и влязъл в сила подробен устройствен план. При тези данни следва да се приеме, че постройката е незаконна по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и подлежи на премахване. Незаконният строеж е и нетърпим при липсата на действащ ПУП за територията, в която се намира имотът. При липса на ПУП е невъзможно да се изследва съответствието на строежа с такъв, което е първата предпоставка за признаването му за търпим по реда на § 16 ПР на ЗУТ. Не се установява строежът да е бил допустим по разпоредбите, които са действали по време на извършването му и по действащите такива на ЗУТ, поради което не намира приложение нормата на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, както правилно и в съответствие с материалния закон приема първоинстанционният съд. Възраженията на жалбоподателя, че постройката е преместваем обект по смисъла на § 5, т. 80 ДР на ЗУТ и не подлежи на премахване по реда на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, правилно са приети от решаващия съд за неоснователни. Законосъобразно са анализирани разпоредбите на чл. 56, ал. 1 ЗУТ и § 5, т. 80 ДР на ЗУТ и съобразно предназначението и конструктивните специфики на обекта, е направен извод, че същият няма характеристиките на преместваем обект. Правилно и обосновано оспорването е отхвърлено с обжалваното решение, което не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,