Решение № 5502 от 7.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1883/2024 г.

ВАСВторо отделение07.05.2024 г.докладчик Мариета Милева

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение 89 от 04.01.2024 г. по адм. дело 3439/2023 г. на Административен съд София град и вместо него постановява :

ОТХВЪРЛЯ жалбите на В. Гергова, Е. Гергов и П. Гергова- Гошева против заповед САГ23-РА50-95/ 22.02.2023г. на главния архитект на Столична община.

ОСЪЖДА В. Гергова, [ЕГН]; Е. Гергов и П. Гергова- Гошева, [ЕГН] и тримата с адрес: гр. София, [улица]да заплатят на Столична община, гр. София, [улица]сумата 100.00 (сто) лева юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ ГАЛИНА СОЛАКОВА Членове: /п/ МАРИЕТА МИЛЕВА/п/ БРАНИМИРА МИТУШЕВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния архитект на Столична община против решение 89 от 04.01.2024 г. по адм. дело 3439/ 2023 г. на Административен съд София град, с което е отменена заповед САГ23- РА50-95/22.02.2023г., издадена от същия административен орган и преписката е върната на главния архитект на Столична община за произнасяне съобразно дадените указания. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон. Моли да бъде отменено, като се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбите против административния акт да бъдат отхвърлени. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Ответниците В. Гергова, Е. Гергов и П. Гергова- Гошева оспорват касационната жалба. Молят решението на административния съд да бъде оставено в сила, като на В. Гергова се присъдят направените по делото разноски. Ответникът Столична община не изразява становище. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и доказателствата по делото, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: За да отмени заповед САГ23- РА50-95/22.02.2023г., с която на основание чл. 135, ал. 3 ЗУТ на главният архитект на Столична община, отказва да разреши да се изработи по заявление на В. Гергова, Е. Гергов и П. Гергова- Гошева проект за изменение на ПУП ПУР и ПР, изразяващ се в премахване на част от улица между о.т.16 и о.т.18 до нова о.т. 16а; премахване на УПИ I-общ. и образуване на нов УПИ I-902,1033- за жилищно строителство, отреден за ПИ с идентификатор 51250.5714.902 и ПИ с идентификатор 51250.5714.1033, кв. 35, м. [населено място], съставът на Административен съд София- град приема, че административният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и на административнопроизводствените правила, но е незаконосъобразен, тъй като е в противоречие с чл. 135, ал. 1 ЗУТ. Първоинстанционният съд констатира, че заявлението с исканото изменение на ПУП- ПР е подадено от заинтересувани лица, с представяне на необходимите документи, а мотивираното предложение скица съответства на правилата и нормите за устройство на територията и на ОУП на Столична община. По тези съображения приема, че заповедта на главния архитект на Столична община следва да бъде отменена, а преписката изпратена на административния орган за ново произнасяне, съобразно мотивите на съдебния акт. Тези изводи са неправилни и не се споделят от настоящата инстанция. По делото е установено, че заявителите В. Гергова, Е. Гергов и П. Гергова- Гошева се легитимират като собственици на ПИ с идентификатор 51250.5714.902 по КККР на община Нови Искър, който не е урегулиран и попада частично в УПИ I общ. и частично под проектирана съгласно действащия план за регулация улица между о.т. 16 и о.т. 18. Улицата в тази част не е реализирана и отчуждителни процедури не са проведени (заключение на вещото лице). Представеното мотивирано предложение скица е за изменение, на основание чл. 135, ал. 3 ЗУТ, на действащия ПУП- план за регулация и план за улична регулация, изразяващо се в заличаване на УПИ I- общ. и образуване на нов УПИ I-902,1033- за жилищно строителство, отреден за ПИ с идентификатор 51250.5714.902, кв. 35 м. [населено място], собственост на заявителите и за ПИ с идентификатор 51250.5714.1033, кв. 35, м. [населено място], общинска собственост, дарен на Столична община от собствениците на ПИ с идентификатор 51250.5714.894 именно за реализиране на улица (акт за общинска собственост, заключение на вещото лице). Предвидено е премахване на улицата между о.т. 16 о.т.18. Според заключеното на вещото лице по изслушаната съдебно техническа експертиза изменението съответства на правилата и нормите за устройство на територията и на ОУП на Столична община, тъй като имотът на заявителите попада в устройствена зона Жм- за ниско жилищно строителство. При тези факти първоинстанционният съд неправилно приема, че отказът на главния архитект на Столична община да разреши на основание чл. 135, ал. 3 ЗУТ изработване на изменение на ПУП съгласно представените задание и скица- предложение е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Както административният съд правилно отбелязва, процедурата по чл. 135, ал. 1 ЗУТ е с предварителен характер и в нея следва да се провери дали искането е подадено от лице по чл. 131 ЗУТ, с приложена по смисъла на ал. 2 скица и дали предложението съответства на правилата и нормите по устройство на територията и ОУП на населеното място, ако такъв е одобрен. В случая първоинстанционният съд стига до незаконосъобразния извод, че изброените предпоставки са изпълнени. От страна на решаващия съдебен състав не е съобразено, че представеното мотивирано предложение не се отнася само за имота на заявителите ПИ с идентификатор 51250.5714.902 по КККР на гр. София, а засяга общински имоти, по отношение на които заявителите нямат качеството на заинтересувани лица съгласно чл. 131 ЗУТ и следователно не могат да инициират изменение на действащия ПУП- ПР. Това е достатъчно основание за отказ да се разреши изработване на проект за изменение на ПУП в посочения със скицата предложение обхват и издадената в този смисъл заповед е законосъобразна. Следователно като достига до заключение в обратен смисъл, отменя заповедта на главния архитект на Столична община и връща преписката за административния орган за ново произнасяне, съставът на Административен съд София град постановява съдебен акт при неправилно прилагане на материалния закон, който следва да бъде отменен. При условията на чл. 222, ал.1 АПК следва да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбите на В. Гергова, Е. Гергов и П. Гергова- Гошева против заповед САГ23-РА50-95/ 22.02.2023г. на главния архитект на Столична община да бъдат отхвърлени. С оглед изложеното, направеното искане, обстоятелството, че касационният жалбоподател се представлява от юрисконсулт и на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, ответниците В. Гергова, Е. Гергов и П. Гергова- Гошева следва да бъдат осъдени да заплатят на Столична община общо и по равно сумата 100.00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,