Решение № 9982 от 21.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2131/2020 г.

Решение № 9982 от 21.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2131/2020 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. Тослев, чрез адв. Г. Батев, срещу Решение № 2798 от 20.12.2019 г. постановено по адм. д. № 905 по описа на Административен съд - Благоевград (АС – Благоевград) за 2019 г. С него е отхвърлен предявеният от настоящия касационен жалбоподател иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) - Благоевград за осъждането й да му заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 741, 77 лв. във връзка с обжалването на Наказателно постановление № 18-0266-000121 от 8.02.2018 г., издадено от началника на група към ОД на МВР – Благоевград, РУ Гоце Делчев, отменено с Решение № 2121 от 4.07.2019 г., постановено по анд № 130 по описа на Районен съд – Гоце Делчев за 2019 г. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради неговата необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва се възприетото от първоинстанционния съд становище за неоснователност на предявения иск за обезщетение, основано на факта на представянето на договорите за правна защита и съдействие едва в производството по обезщетението. Неоснователно съдът направил извод, че договорите от 9.09.2018 г. и 6.12.2018 г. не доказват осъществено плащане и че са антидатирани. Поддържа се становище, основано на твърдение за приетото по Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г., постановено по тълк. д. № 6/2012 г. на Върховния касационен съд и се прави позоваване на съдебна практика на този съд, наказателно отделение. Като неправилни се оспорват и изводите на съда във връзка с претенцията за заплащане на гориво за автомобил във връзка със съдебните производства по оспорване на наказателното постановление. По подробно изложените в касационната жалба съображения се иска отмяната на обжалваното съдебно решение и постановяване на решение, с което да бъде уважена исковата претенция за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди. Претендират се разноските по делото за двете съдебни инстанции. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответникът – ОД на МВР – Благоевград не представя писмен отговор на касационната жалба и не изразява становище по нея. В съдебното заседание пред настоящия съд не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като изходяща от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Н. Тослев е предявил пред АС - Благоевград претенции срещу ОД на МВР - Благоевград, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, за осъждането й да му заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 741, 77 лв. във връзка с обжалването на Наказателно постановление № 18-0266-000121 от 8.02.2018 г., издадено от началника на група към ОД на МВР – Благоевград, РУ Гоце Делчев, съставляващи платено адвокатско възнаграждение за производствата по делата, транспортни и пощенски разходи, ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендирал е и заплащането на сторените разноски в производството по обезщетение. Въз основа на изясненото по делото от фактическа страна, първоинстанционният съд приел предявените претенции от Тослев за допустими, а по същество за неоснователни. Изложил съображения досежно наличието на първата необходима предпоставка, за да възникне правото на обезщетение – отмененото по съдебен ред наказателно постановление, което като властнически акт на административен орган представлява материалноправно основание по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Направил извод обаче, че не са налице останалите елементи на фактическия състав за ангажиране отговорността на ОД на МВР – Благоевград: вредоносен за настоящия касационен жалбоподател резултат – реално настъпила имуществена вреда, която да е в пряка причинна връзка с отменения акт. За да приеме това, съдът се мотивирал, че по делото не били представени доказателства, че претендираното в настоящото производство като вреда адвокатско възнаграждение е било действително платено във връзка с проведеното съдебно обжалване на наказателното постановление. Съдът съобразил факта, че по анд № 504 по описа на Районен съд – Гоце Делчев за 2018 г. Тослев бил представляван от адв. Батев въз основа на представено по това дело пълномощно, в което няма уговорка за заплащане на адвокатско възнаграждение. По делото не бил представен договор за правна защита и съдействие, не се съдържа списък на разноски или фактури, в това число за транспорт, които да доказват реално осъществено плащане. Такива доказателства не били представени и по кнахд № 722 по описа на АС – Благоевград за 2018 г. при касационното обжалване на решението на въззивния съд. Като съобразил това съдът приел, че наличието на отменено наказателно постановление и ползването на адвокатска защита в съдебното производство по отмяната му не е достатъчно за реализиране на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, тъй като са необходими доказателства за реалното заплащане на възнаграждението. Направил извод, че договорите от 9.09.2018 г. и 6.12.2018 г., представени в производството по обезщетението, доколкото нямат достоверна дата, като частни документи не доказват заплащане на исковата сума в размер на 600, 00 лв. При липсата на такива доказателства, според съда, следва да се приеме, че не е налице реално претърпяна имуществена вреда, която да е в пряка и непосредствена причинна връзка с отмененото наказателно постановление. Наред с това, съдът приел, че представените фискални бонове във връзка със зареждане на автомобил не установяват плащане във връзка със съдебното производство, а такова извън рамките му, след приключването му с влязъл в сила съдебен акт и не обосновават наличие на реално причинена вреда с отменения акт, респективно право на обезщетение. При приетата неоснователност на главния иск за обезщетение, съдът направил извод за неоснователност и на акцесорния такъв за заплащане на лихви. Предвид изхода на спора не присъдил разноски на Тослев за първоинстанционното производство. Решението е валидно, допустимо и правилно. Предявените пред АС - Благоевград от Тослев претенции намират своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ включва отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Доколкото е установено от първоинстанционния съд наличието на отменено с влязло в сила съдебно решение Наказателно постановление № 18-0266-000121 от 8.02.2018 г., издадено от началника на група към ОД на МВР – Благоевград, РУ Гоце Делчев, правилно е прието в решението, че е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на ОД на МВР - Благоевград по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. С Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълк. д. № 2 по описа на този съд за 2016 г. е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Въпреки така приетото в посоченото тълкувателно решение, правилни и обосновани на доказателствата по делото и в съответствие с материалния закон са изводите на състава на АС - Благоевград за неоснователност на предявения иск за обезщетение за претърпени имуществени вреди по причина, че Тослев не е доказал реално претърпяна имуществена вреда, изразяваща се в действително заплащане на претендираното като такава адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на отмененото наказателно постановление. За да приеме това, правилно съдът е съобразил, че договорите за правна защита и съдействие са представени едва в производството по обезщетение пред АС – Благоевград и нямат достоверна дата, като наред с това не са представени други доказателства, от които да се установява изплащането на претендираното като вреда адвокатско възнаграждение. Такива е било възможно да бъдат представени и на Тослев е било дадено указание от съда да установи фактите, на които основава претенциите си и черпи благоприятни за себе си правни последици. Въз основа на представените в хода на производството за отмяна на наказателното постановление доказателства не може да се направи извод за уговарянето и заплащането на определен размер на адвокатско възнаграждение. Тези изводи не се променят от факта на осъщественото представителство на Тослев от адвокат. Установява се също така, че в касационната му жалба срещу първоначално постановеното съдебно решение от Районен съд – Гоце Делчев Тослев е направил искане за присъждане на разноски, като в част "приложения" е посочил, че представя "договор за правна помощ". Въпреки това по делото не се констатира да е представен такъв, а само пълномощно. Поради всичко изложено в случая обосновано и в съответствие със закона е преценено от първоинстанционния съд, че не е доказана реално причинена имуществена вреда във връзка с отмяната по съдебен ред на наказателното постановление, съответно право на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, изразяваща се в платено адвокатско възнаграждение. Правилни са изводите на съда и във връзка с претенцията на Тослев за заплащане на разходи за гориво и пощенски услуги, които твърди, че е сторил във връзка с делата по отмяна на наказателното постановление. Според настоящия съдебен състав по делото пред АС – Благоевград не е безспорно установено, че заплащането на претендираните разходи за гориво и пощенски услуги са осъществени именно по повод и във връзка с производството по делата за отмяна на наказателното постановление. Съвпадението на датите, на които са издадени касовите бонове с датите на съдебните заседание не е достатъчно, за да бъде направен извод за осъществяването на разхода за гориво именно от Тослев и то единствено във връзка с делата. Не се установява също така пощенският разход да е във връзка с някое от делата, които Тослев е водил за отмяна на наказателното постановление. Невярно е посоченото в касационната жалба, че в цитираното там тълкувателно решение от 2013 г. на Върховния касационен съд е прието, че не е необходимо в съдебното административнонаказателното производство да се представят доказателства за заплатен адвокатски хонорар съгласно цитата, на който Тослев се позовава в касационната си жалба. Присъждането на такъв в тези производства по посочения начин не е обсъждано и в Тълкувателно решение № 2 от 3.06.2009 г. на Върховния административен съд, постановено по тълк. д. № 7 от 2008 г. Предвид изложеното, обжалваното решение, с което са отхвърлени претенциите на настоящия касационен жалбоподател с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за осъждането на ОД на МВР – Благоевград да му заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди, е правилно, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение