Решение № 9141 от 20.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 710/2013 г.

Решение № 9141 от 20.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 710/2013 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 27, ал. 5 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (ЗПУКИ). Образувано е по касационна жалба от председателя на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (КПУКИ/Комисия), против Решение № 6189/19.11.2012 г., постановено по адм. д. № 3333/2012 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АССГ е отменил Решение № 35/2.03.2012 г. на КПУКИ в частта му, с която е установено наличие на конфликт на интереси по отношение на Иван Дончов Орозов, по чл. 7, ал. 1, чл. 8, и чл. 9, ал. 1, пр. 1 от ЗПУКИ. Недоволен от решението, председателят на КПУКИ го обжалва. Счита същото за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли отмяната му и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - Иван Дончов Орозов, чрез процесуалния си представител счита касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), за да се произнесе по касационната жалба, възприе изцяло установената фактическа обстановка от АССГ. Разгледана по същество, касационната жалба на председателя на КПУКИ се явява неоснователна по следните съображения: С обжалваното съдебно решение е отменено решение № 35/2.03.2012 г. на КПУКИ, в частта му, с която е установен конфликт на интереси по отношение на Иван Дончов Орозов по чл. 7, ал. 1, чл. 8 и чл. 9, ал. 1, предл. първо от ЗПУКИ. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореното решение на комисията е постановено в нарушение на материалноправните норми на ЗПУКИ, поради което е направил извод за неговата незаконосъобразност. Така постановеното решение на АССГ е в съответствие с материалния закон. По несъмнен и безспорен начин по делото е установено, че Иван Орозов е общински съветник и в това си качество е лице заемащо публична личност по смисъла на чл. 3, т. 9 от ЗПУКИ, както и че съпругата му Лиляна Орозова е работила по трудов договор № 1243/01.10.2004 г., сключен с "Челопеч Майнинг" АД, като "старши лаборант" в "Икономическа дирекция", "Химическа лаборатория". Впоследствие, с допълнително споразумение № 1439/1.09.2011 г., длъжността на Орозова е променена в "началник смяна Аналитичен сектор" в същата дирекция и лаборатория. В качеството си на общински съветник, Орозов е участвал в обсъждането и гласуването на решения на Общинския съвет (ОбС) № 415/28.07.2010 г., № 144/30.01.2009 г. и № 268/20.08.2009 г. С решение 415/26.05.2010 г. е дадено разрешение за промяна на транспортната схема за преминаване на МПС, собственост на "Челопеч Майнинг" АД, с решение № 144/30.01.2009 г. е дадено принципно съгласие за замяна на общински земеделски земи, с решение № 268/20.08.2009 г. е дадено разрешение за замяна на общински земи с площ от 215 дка от 8 категория със земеделски земи с площ от 219 дка от 6 категория, собственост на "Челопеч Майнинг" АД. При така установената фактическа обстановка законосъобразен и обоснован е изводът на съда, че Орозов не е осъществил фактическите състави на чл. 7, ал. 1, чл. 8 и чл. 9, ал. 1, пр. 1 във вр. с чл. 35 от ЗПУКИ. Орозов не е свързано лице с "Челопеч Майнинг" АД. Фактът, че съпругата му работи по трудов договор в това дружество, не обосновава извод за наличие на икономическа зависимост по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителната разпоредба на ЗПУКИ. По делото не е установено тя да не е престирала труд и въпреки това да е получавала трудово възнаграждение или да е получавала каквито и да са привилегии в сравнение с останалите работници и служители, или пък чрез нея, да е упражнено влияние върху поведението на Орозов като общински съветник. Установеният от комисията конфликт на интереси се обосновава единствено с факта на наличен трудов договор на съпругата му с "Челопеч Майнинг" АД, въз основа на което е направен и извод за наличие на икономическа зависимост. Последното обаче не се подкрепя от събраните по делото доказателства. След като е установено, че по отношение на Орозов не са налице забраните по ЗПУКИ, то не може да се приеме, че престирането на труд (при това не лично, а от свързано лице) срещу съответното възнаграждение, е поставило общинският съветник в икономическа зависимост. Отделно от горното, в административния акт на Комисията не са изложени фактически основания, обосноваващи наличието на всяка една от хипотезите на чл. 8 и чл. 9, ал. 1 от ЗПУКИ. Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗПУКИ лице, заемащо публична длъжност, няма право при изпълнение на задълженията си да гласува в частен интерес. Член 8 от ЗПУКИ регламентира, че лице заемащо публична длъжност, няма право да участва в подготовката, обсъждането, приемането, издаването или постановяването на актове в частен интерес. По делото не са събрани доказателства Орозов в изброените решения на общинския съвет да е участвал в подготовката, обсъждането и приемането на решенията и да е гласувал в частен интерес, нито е посочено в какво се изразява този интерес. С Решение 415/28.07.2010 г. ОбС Челопеч е възложил на кмета на общината да издаде разрешително за ползване на транспортна схема по ползувателя за "Челопеч Майнинг" АД за определен срок от 1 г., считано от 1.08.2010 г. при определени условия. Дружеството е следвало да извърши ремонт и за поддържа в добро състояние улиците и пътищата по транспортната схема, в това число и да извърши подмяна на водопроводната мрежа по проект на улиците, включени в транспортната схема. От събраните в административното производство доказателства не е установено от това решение да е настъпила каквато и да е облага за дружеството по смисъла на чл. 2, ал. 2 вр. ал. 3 от ЗПУКИ. Ако такава въобще е настъпила, не е направено съпоставяне с разпоредените задължения на "Челопеч Майнинг" АД по смяна на водопровод, възстановяване и поддръжка на пътната мрежа, т. е. не е установено наличието на облага и свързания с нея частен интерес. Следователно не е осъществен фактическият състав на чл. 7, ал. 1 и чл. 8 от ЗПУКИ. Решения № 144/30.01.2009 г. и № 268/20.08.2009 г. относно замяна на земеделски земи, собственост на Община Челопеч и такива, собственост на "Челопеч Майнинг" АД, също не установяват наличие на частен интерес и облага за дружеството. Предмет на замяната са земеделски земи. Общината е предоставила по-малка площ земя от по-ниско качество, а е получила по-голяма площ земеделска земя с по-добро качество. Вероятно по тази причина, в касационната жалба се сочи общо и неточно, че "Облагата, която е получило акционерното дружество се изразява в предоставените му земеделски земи общинска собственост, в нарушение на законови разпоредби и процедури...". Пропуска се изцяло факта, че само по себе си предоставянето на земеделски земи е срещу предоставянето на други, от по-висока категория и с по-голяма площ, а твърдяните нарушения не се сочат конкретно. ВАС счита, че в случая липсва въобще нарушение на чл. 9, ал. 1 от ЗПУКИ, като фактически основания за наличие на материалноправното основание на цитираната норма в административния акт дори не са изложени. Доводът на касатора, че съдът е допуснал съществено нарушения на съдопроизводствените правила като е възприел съображенията на члена на комисията, подписал решението с особено мнение, са неоснователни. Събраните в административното производство доказателства сочат именно на извода, направен в особеното мнение, а в съдебното производство не са представени нови доказателства, които да го опровергават. Обжалваното решение е обосновано. Изводите на съда за липса на конфликт на интереси спрямо Орозов се подкрепят от всички събрани по делото доказателства. Липсата на икономическа зависимост по смисъла на закона между общинския съветник и дружеството, което е адресат на цитираните решения на ОбС, както и неустановяването на облага и свързания с нея частен интерес, обосновават извода, че спрямо лицето не е осъществен фактическият състав на чл. 7, ал. 1, чл. 8 и чл. 9, ал. 1 вр. чл. 2, ал. 2 и 3 от ЗПУКИ. При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните в тяхната съвкупност. Проверил е законосъобразността на обжалвания административен акт съгласно задължението му по чл. 168, ал. 1 от АПК и е направил обоснован извод за неговата незаконосъобразност. При направената проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК ВАС констатира, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. С оглед на изложеното ВАС счита, че обжалваното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК