Решение № 200 от 9.12.2011 г. на ВКС по т. д. № 64/2011 г.

Решение № 200 от 9.12.2011 г. на ВКС по т. д. № 64/2011 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Боян Балевски Предявен е иск от синдика като представител на [фирма]-в открито производство по несъстоятелност [населено място] дол срещу [фирма] - [населено място] с правно основание чл. 47, т. 3, предл. 1 ЗМТА за отмяна на решение от 04.10.2010 г. на АС при Б. по В. № 22/2008 г. Предявен е иск от синдика като представител на [фирма]-в открито производство по несъстоятелност [населено място] дол срещу [фирма] - [населено място] с правно основание чл. 47, т. 3, предл. 1 ЗМТА за отмяна на решение от 04.10.2010 г. на АС при Б. по В. № 22/2008 г. Искането за отмяна на посоченото арбитражно решение е обосновано с твърденията на ищеца, че предметът на спора не подлежи на арбитраж. А. съд е разгледал спорове по вземания, попадащи в предмета на специалната уредба по чл. 637, ал. 3 от ТЗ, без да се съобрази с разпоредбата на ал. 4 на същия законов текст като погрешно е извършил прихващане с насрещни вземания на С. България" срещу [фирма]-в открито производство по несъстоятелност, без да е имал законовата възможност за това, с оглед установителното действие на съдебното решение, съгласно чл. 637, ал. 4 от ТЗ. Ответникът С. БЪЛГАРИЯ "Е." - гр. С. - оспорва иска като недопустим и неоснователен и моли за отхвърлянето му, като счита за неоснователни всички твърдения на ищеца за допуснати нарушения при постановяване на арбитражното решение. Съдът, съобразно със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намери за установено следното: Искът е предявен в срока по чл. 48, ал. 1 от ЗМТА. Арбитражното решение, чиято отмяна се претендира е постановено по искова молба от 14.02.2008 г. на [фирма] - гр. Б. дол, с която са предявени като частични обективно съединени искове срещу [фирма] основани на договор за наем между страните и по насрещни искове, предявени на 26.05.2008 г. от [фирма] за вземания за стойността на доставки на азот, стойност на подобрения, за обезщетения и за заплащане на неустойка. С решение от 18.03.2009 г. на ОС-Кюстендил по т. д. № 3/2006 г. е обявена неплатежоспособността на [фирма] и е открито производство по несъстоятелност. С прот. определение от 25.06.2009 г. по арб. дело № 22/2008 АС по Б. спира производството по насрещния иск на основание чл. 637, ал. 1 от ТЗ, като впоследствие възобновява производството с определение от 25.10.2009 г. на основание чл. 637, ал. 3, т. 1 от ТЗ. С оглед последното обстоятелство, ищецът твърди, че арбитражният съд е разгледал спорове по вземания, попадащи в предмета на специалната уредба по чл. 637, ал. 3 от ТЗ, без да се съобрази с разпоредбата на ал. 4 на същия законов текст като погрешно е извършил прихващане с насрещни вземания на С. България" срещу [фирма]-в открито производство по несъстоятелност, без да е имал законовата възможност за това, с оглед установителното, а не осъдително действие на съдебното решение, съгласно чл. 637, ал. 4 от ТЗ. Навежда се довод, че с оглед постановеното решение по чл. 630, ал. 1 от ТЗ предметът на спора по насрещните искове на [фирма] за вземания срещу длъжника по несъстоятелността за стойността на доставки на азот, стойност на подобрения и за обезщетения и неустойки подлежи на спиране, съгласно чл. 637 от ТЗ ал. 1 от ТЗ, а при възобновяване на разглеждането исковите претенции по насрещните искове при условията на чл. 637, ал. 3, т. 1 от ТЗ, арбитражният орган е следвало да постанови решение като по установителен иск и не е следвало да уважава насрещните и да присъжда суми в полза на [фирма]. Последното противоречало на универсалното производство по несъстоятелност като давало възможност на този кредитор да се снабди с изпълнителен лист и да събира вземането си по реда на индивидуалното изпълнение в ущърб на кредиторите на несъстоятелността. Настоящият съдебен състав не споделя така изложените правни доводи от страна на ищеца за неарбитруемост на споровете по насрещните искове в арбитражното производство по следните съображения: Съгласно общата принципна правна разпоредба на чл. 19, ал. 1 от ГПК страните по имуществен спор могат да уговарят арбитражна подведомственост, освен в изрично предвидените случаи: спор за вещни права или владение върху недвижим имот, за издръжка или за права по трудово правоотношение. Разбира се има и други хипотези, които изключват арбитраж по имуществени спорове, с оглед тяхната процесуална специфика като част от производството по търговска несъстоятелност: исковете по чл. 646 и 647 от ТЗ и 694, ал. 1 от ТЗ. Заварените от решението за откриване на производство по несъстоятелност висящи спорове за парични притезания срещу длъжника по несъстоятелността, обаче не попадат сред тях. Същите са предмет на изричната специална уредба в чл. 637 от ТЗ, която повелява спиране на заварените арбитражни производства срещу длъжника /ал. 1/ и при неприемането на съответните вземания от синдика, производството по тях се възобновява и продължава с участието на синдика и кредитора /ал. 3/. Във всички случаи производството продължава пред арбитражния съд, след като делото е образувано пред него. В същото време няма изрична норма, която да разпорежда трансформирането на първоначално предявения осъдителен иск в установителен във фазата на възобновеното арбитражно производство. Конкуренция на осъдителното съдебно решение и евентуално издаден въз основа на него изпълнителен лист с правата на кредиторите в универсалното производство по несъстоятелност е изрично разрешена с правната разпоредба на чл. 637, ал. 4 от ТЗ, според която решението в този случай има установително действие в отношенията на длъжника, синдика и кредиторите по несъстоятелността, а според чл. 691 от ТЗ при включването на такова вземане в списъка на приетите вземания, същото се явява неоспоримо. От това законово разрешение следва, че независимо от осъдителното решение кредиторът, в чиято полза същото е постановено, следва да поиска включването на вземането в списъка изготвен от синдика, респ. и в сметката за разпределение и удовлетворяването на носителя на вземането става в рамките на универсалното производство по несъстоятелност, а не независимо от него, каквито са опасенията на синдика изложени като основания на иска по чл. 47, ал. 1, т. 3 от ЗМТА. Ответникът, съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК има право на присъждане на разноските в настоящето производство в размер на заплатения адв. хонорар от 22 200 лева, съгласно приложените към отговора на допълнителната искова молба списък, договор за правна помощ, фактура и платежно нареждане. С оглед изложеното, съдът намира, че искът за отмяна на арбитражното решение като постановено по спор, неподлежащ на арбитраж се явява неоснователни и следва да се отхвърли, поради което