Решение № 7874 от 27.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14110/2017 г.

Решение № 7874 от 27.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14110/2017 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГД "ИН") срещу Решение № 491 от 25.10.2017 г., постановено по адм. дело № 588/2017 г. по описа на Административен съд П., в частта му, с която е осъдена да заплати на К. Г. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 8 000 лева, причинени му от бездействията и действията на администрацията на Затвора гр. П., ведно със законната лихва за забава, считано датата, на която изтичат три месеца от датата на влизане в сила на настоящото решение, до окончателното изплащане на сумата като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му в обжалваната част и постановяване на друго по съществото на спора, с което предявения срещу нея иск се отхвърли изцяло като неоснователен или се намали размера на присъденото с обжалваното решение обезщетение. Ответната страна – К. Г., от [населено място] чрез адвокат Стоянов в писмено становище счита, че в обжалваната му част обжалваното съдебно решение е правилно. Ответната страна – Министерство на правосъдието изразява становище за правилност, законосъобразност и обоснованост на съдебното решение в отхвърлителната част. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба в частта за присъдения размер на обезщетението и правилност на обжалваното решение в останалата му част. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната му част, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд П. се е развило по исковата молба на К. Г. против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГД "ИН"), гр. С. и Министерство на правосъдието, с която на основание чл. 203 и сл. АПК е предявил иск за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди в посочен период, в който е изтърпявал наказание "лишаване от свобода" в Затвора П., със сума в размер на 10 000 лева, ведно със законната лихва от 08.06.2012 г. до крайното изплащане. Претърпените неимуществени вреди е основавал на поставянето му в неблагоприятни условия (достатъчно жилищна площ за човешко съществуване и постоянен достъп до санитарен възел, течаща вода) при изтърпяване на наказанието. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, като въз основа на установените по делото факти, при обсъждане доводите на страните е направил своите правни изводи. С решението си по делото административният съд е уважил частично предявения от Георгиев против ГД "ИН" иск за сума в размер на 8 000 лева и го е отхвърлил в останалата му част до претендирания размер от 10 000 лева като неоснователен. За да постанови този резултат, съдът е приел, че в периода на изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода" в Затвора П., ищецът е претърпял неимуществени вреди, в резултат на преживяно нечовешко и унизително отношение по смисъла на чл. 3 от ЕКПЧ, произтичащо от условията за изтърпяване на наказанието, като при съобразяване изискването за определяне на кумулативния ефект върху лицето на установените в случая условия, е определил размера на дължимото се обезщетение при приложението на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Спрямо ответника Министерство на правосъдието производството по делото е прекратено. В прекратителната му част, с характер на определение и в частта му, с която предявения иск е отхвърлен решението не е обжалвано и е влязло в сила. Решението е валидно и допустимо но частично неправилно в обжалваната му част. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. За да възникне законовата отговорност, следва да бъде установена както незаконосъобразността на действията и бездействията, на които се основава иска, така и наличието на реално причинена вреда, произтичаща от тях, в пряка причинна връзка. Първоинстанционният съд е обсъдил въведените от ищеца обстоятелства, на които се основава предявеният иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Дал е подробен, ясен и конкретен отговор кои приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В обжалваното решение е налице изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Посочено е въз основа на кои доказателства са приети за установени фактическите положения, кои доказателства съдът кредитира и защо. Изведен е правилният извод за доказаност на част от изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Правилно съдът е приел, че са доказани и подлежат на обезщетяване вредите, причинени от неосигуряването на нормални битови и санитарно-хигиенни условия на живот в Затвора П. за част от исковия период. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за частична основателност на предявения иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Законът забранява осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и унизително отношение, като задължава Държавата да осигури на лишените от свобода, от една страна, условия, съобразени с уважението към човешкото достойнство, от друга - начинът и методът на изпълнение на наказанието да не ги подлага на страдание или трудности от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането, и от трета - като се има предвид практическите нужди на задържането, тяхното здравословно и физическо състояние да бъдат адекватно гарантирани. В случая е установено неизпълнение на задължения, извеждащи унизително състояние. Претърпени са вреди, като пряка и непосредствена последица от неизпълнение на вменени от закона задължения. Основателни са доводите в касационната жалба за неправилност на обжалваното решение в частта му, с която е определен размера на дължимото се обезщетение за причинени неимуществени вреди. От установеното по делото неизпълнение не следва автоматично обезщетяване на причинените неимуществени вреди в парично изражение, възприето за дължимо от този, чиито права са нарушени, съобразно неговото лично, субективно усещане. Естеството и характерът на причиненото страдание съдът следва да прецени не само от страна на субективното възприятие и усещане на пострадалия за причинена вреда, но и с конкретните факти, от които тя произтича и най-вече обезщетението следва да е съобразено с общите схващания за справедливост, съобразени от съда при приложението на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите. В тази връзка, настоящият състав намира, че решаващият съд, изхождайки от конкретно събраните в хода на процеса доказателства, правилно е изтълкувал както разпоредбите на закона, така и практиката на ЕС, отчитайки възраженията и оплакванията на ищеца за характера на увреждането, степента и продължителността на причинените страдания и техния интензитет, както и вредните последици, обичайни за лицата, поставени в условията на затвора, въз основа на което и след приложение на нормата на чл. 52 ЗЗД е определил размер на обезщетението. Настоящата инстанция споделя разбирането, че посочените обстоятелства имат значение и влияят върху определяне размера на обезщетението. Въпреки това счита, че съдът е определил обезщетението в силно завишен размер. С оглед естеството и характера на причинените на ищеца страдания при конкретните обстоятелства от които произтичат и периода в който са претърпени, настоящият състав на ВАС намира, че обезщетение в размер от 1 200 лева отговаря на изискванията на понятието справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. В този размер искът е основателен и доказан. С оглед гореизложеното решението в частта му, с която е осъдена ГД "ИН" да заплати на К. Г. обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер над 1200 лева до присъдения от 8 000 лева, като неправилно следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго такова по съществото на спора, с което се отхвърли предявения иск и в тази му част. В останалата му обжалвана част като правилно решението следва да бъде оставено в сила. В касационната жалба не се съдържа искане за присъждане на разноски по делото, при което съдът и не дължи произнасяне. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение