Решение № 8185 от 19.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2573/2009 г.

Решение № 8185 от 19.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2573/2009 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Финанс консултинг" ЕАД - гр. София чрез процесуалните представители адв. Тодор Пасков и адв. Сашо Пенов срещу решение № 1080/27.11.2008 г., постановено по адм. дело № 3255/2008 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 3026/19.10.2007 г., издаден от старши инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. София, мълчаливо потвърден от директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София за извършено коригиране на данъчната основа и размер на данъчния кредит и определени задължения по ЗДДС (отм.) и ЗДДС в сила от 1.01.2007 г. в общ размер на 8 327, 04 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основния по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора безспорно установено е по делото, че са сключени договори за цесия, които на основание чл. 36, ал. 1, т. 3 ЗДДС (отм.) и чл. 46, ал. 1, т. 3 ЗДДС в сила от 1.01.2007 г. са освободени доставки поради характера им на финансови услуги. Твърди се в касационната жалба, че неправилно съдът е възприел констатациите на ревизионния акт, че събраното от цесионера над уговорения номинал не представлява паричен поток, а е доставка на услуга. Изложени са подробни доводи от касатора, че събраните суми представляват приходи, които се облагат по реда на ЗКПО, но за целите на ЗДДС не подлежат на регулиране. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Пенов, който е представил и писмени бележки. Иска се отмяна на решението и отмяна на ревизионния акт, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юриск. Дечева я оспорва и моли обжалваното решение да се остави в сила по съображения, изложени в представените писмени бележки. Иска се присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за частична основателност на касационната жалба. Според прокурора принципно невярна е тезата на жалбоподателя, че се касае само за една сделка по прехвърляне на вземането - цесия, тъй като правилно съдът е приел, че действията на цесионера, които извършва по повод събиране на вземанията по своята правна природа е облагаема доставка, а не свободен паричен поток, но съдът не се е съобразил със заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че за месец декември 2006 г. осчетоводените суми по с) ка 729 възлиза на 20 799, 98 лв., а не както е посочено в ревизионния акт - 739 167, 92 лв., а съдът не е коментирал тази разлика, като в този пункт решението е без мотиви, което е съществено нарушение на процесуалните правила. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна по следните съображения: Няма спор между страните, че "Финанс консултинг" ЕАД е цесионер по силата на сключени договори за цесия с "Ботаб" ООД, "Равел" ООД, "Велграф" ООД и "Централна кооперативна банка" АД. По силата на така сключените договори, "Финанс консултинг" ЕАД в качеството на цесионер е закупил вземания на цедентите към техни длъжници. Всички договори за цесия са възмездни. Уговорен е и начина на събиране на вземанията, като изрично е посочено, че сумите, които се събират за погасяване на вземанията ще постъпват по особена сметка на цедентите, както и последните са се задължили да уведомят длъжниците съгласно изискването на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Няма спор, че длъжниците на прехвърлените вземания не са страна по договорите за цесия, а само се уведомяват, че ще плащат на друг кредитор - на цесионера. Спорът по делото се свежда до това представлява ли доставка и какъв е нейния характер събраното от цесионера над номинала на отчетната стойност на цедираните вземания. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че се касае до доставка на услуга по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.) и чл. 8 ЗДДС. Всяка доставка има своята насрещна престация, но съдът, както и органа по приходите не са мотивирали своите актове каква е тази престация. Събраното над номинала представлява приходи за ответника по касационната жалба, които подлежат на облагане по ЗКПО, но няма основание този приход, както правилно се твърди от ответника, че е свободен паричен поток да се третира като доставка на услуга по смисъла на ЗДДС (отм.) и ЗДДС, действащ понастоящем. По никакъв начин нито ревизиращия орган, нито съда са обосновали този приход като доставка, а посочването само, че тези суми за отделните данъчни периоди представляват цената на услугата по събиране на вземанията е неправилно и несъобразено с доказателствата по делото и с приложимите материални данъчни закони. Неправилно съдът за да обоснове този си извод се е позовал на практика на ВАС - решения по адм. дело № 2627/2008 г. на I отделение и адм. дело № 2628/2008 г. на I а отделение. В тези решения съдебните състави са приели само, че цесията като финансова услуга представлява освободена доставка по смисъла на чл. 36, ал. 1, т. 3 ЗДДС (отм.), но не са разграничавали наличието на две доставки - прехвърляне на вземанията и събирането на същите вземания. В този смисъл правилно касаторът твърди, че събраното по договорите за цесия представлява изпълнение на паричното задължение и не може да се характеризира като отделна доставка с доставчик - ответника по касационната жалба и получател - цедентите. В първото цитирано решение на ВАС, I отделение спорният въпрос е бил дали са касае за договор за цесия или за договор за факторинг. Във второто решение на ВАС, Iа отделение, на което се позовал първоинстанционният съд отново се е поставял въпроса за цесия или факторинг. Такъв спор по настоящето дело между страните не съществува, поради което неправилно съдът е мотивирал решението си, позовавайки се на съдебна практика на ВАС. С оглед изложеното по-горе настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е неправилно, тъй като съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 66, ал. 1 ЗДДС (отм.) и чл. 73, ал. 1 ЗДДС в сила от 1.01.2007 г., така както е възприето и от органа по приходите за правото на ответника по касационната жалба на частичен, а не на пълен данъчен кредит. Като е постановил с обжалвания резултат решението си съдът е допуснал нарушение и на материалния закон, както и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като последните се изразяват в неправилно обсъждане на доказателствата и волята на страните по договорите за цесия, както и уговорените между тях клаузи по изпълнение на договорите за цесия. Решението като неправилно следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което РА № 3026/19.10.2007 г. бъде отменен. Предвид изхода на делото и направеното искане от адв. Пенов, на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 2 325 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,