Решение № 9074 от 18.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 2248/2022 г.

Решение № 9074 от 18.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 2248/2022 г., VI о., докладчик председателят Росен Василев Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Ц. Петрова, от гр. Пловдив, подадена чрез пълномощника адвокат Т. Божинов срещу решение № 79 от 17.01.2022 г. по адм. дело № 2847/2020 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й против решение № Ц2153-15-205/16.10.2020 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е потвърдено разпореждане [номер], Протокол № N01296/29.07.2020r. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, и са присъдени разноски. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа, че административният орган не е доказал параметрите, при които първоначално е била отпусната пенсията. Сочи, че съдът се е произнесъл по спор, който не е повдиган за разрешаване. Иска се отмяна на съдебния акт и постановяване на ново решение, с което оспореният административен акт да бъде отменен. Претендират се разноски. Ответникът - директорът на ТП на НОИ – Пловдив чрез гл. юрисконсулт Г. Вълчанова в писмено становище излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Счита, че административният акт е издаден от компетентен орган, при спазена процедурата по заместване и размерът на изменената пенсия е правилно определен. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С решение № 79 от 17.10.2022 г. по адм. дело № 2847/2020 г. Административен съд - Пловдив е отхвърлил жалбата на Ц. Петрова против решение № Ц2153-15-205/16.10.2020 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е потвърдено разпореждане [номер], Протокол № N01296/29.07.2020r. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив. С последното е изменена личната й пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 99, ал. 1, т. 2 б. "д" от КСО считано от 01.01.2000 г. Съдът е приел, че служебната проверка на данните от осигурителите, на данните от самия жалбоподател и събраните в хода на проверката доказателства дават основание за категорични от фактическа и правна страна изводи, че към 01.04.1992 г., определена за начална дата на пенсията, жалбодателката не е имала право на пенсия, на основание чл. 2, ал. 1 от ЗП (отм.). Приел е, че решението е издадено от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и размерът на изменената пенсия е изчислен коректно. Решението е правилно. Установено е от фактическа страна, че административното производство е проведено след постъпване на информация в ТП на НОИ-Пловдив за образувано досъдебно производство 260/2019 г. по прокурорска преписка № 2818/2019 г. по описа на Районна прокуратура - Пловдив, към което са приобщени писмени доказателствени средства - оригинални пенсионни досиета, за които съществуват съмнения за правомерността на отпуснатите пенсии и техните размери, сред които е и пенсионното досие на Ц. Петрова. Установено е, че с разпореждане [номер 04.05.1992 г. на същата е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 01.04.1992 г. на основание чл. 2, ал. 1. б "б" от ЗП (отм.) във връзка с т. 66"и"от ПКТП (отм.) за осигурителен стаж, превърнат към втора категория ЗЗ г. 10м. и 26 дни, по заявление вх. № 5806/20.04.1992 г. За определяне размера на личната пенсия е зачетен осигурителен стаж от 05.04.1957 г. до 31.03.1992 г., положен в Завод "Андрей Юруков"- Пловдив на длъжности "плетачка " и "шивачка". Със заявление вх. № 3089/24.06.1992 г. жалбодателката е представила ново доказателство по отношение на категорията на осигурителен стаж от 01.02.1982 г. до 01.04.1992 г., след зачитане на което, общият стаж, превърнат към втора категория възлиза на 34 г. 10м. 26 дни. На основание чл. 46а от ЗП (отм.), считано от 01.04.1996 г. с разпореждане [номер 02.05.1996 г. е определен индивидуален коефициент 1. 007, изчислен от базисен период от 01.04.1989 г. до 31.03.1992 г. с доход 24084. 00 лв. по представен с документите за пенсиониране образец УП-2 № 188/17. 04, 1992 г. издаден от Завод "Андрей Юруков"- Пловдив. Със заявление вх. № 114291/23.12.1999 г. е направено искане за преизчисление на личната пенсия от осигурителен доход за тригодишен базисен период 01. 01Л982 г. - 31.12.1984 г. с доход 9230. 00 лв. и допълнително положен стаж от 01.09.1997 г. до 01.10.1999 г., за което е приложила съответно образци УП-2 № 13/11.11.1999 г. и УП-3 № 12/11.11.1999 г. с посочен издател "Ефиртекс" ООД-Пловдив. На основание чл. 26, ал. 3 от ППЗП (отм.), считано от 01.01.2000 г. пенсията е преизчислена с разпореждане [номер]/ прот. № N01014/21.02.2000r. Зачетен е стаж от втора категория по т. 66"и" ПКТП (отм.) - 35 г. 00м. 20 дни, индивидуален коефициент 1. 274. Констатирано е, че по представена по-рано от жалбодателката декларация с вх. № МП-4743/22.05.2013 г., при предходно изясняване правомерността на получаваната от лицето лична пенсия, същата е посочила, че е работила от 1957 г. до 01.04.1992 г. при осигурител Завод "Андрей Юруков"- Пловдив на длъжност "плетачка", не съхранява документи за осигурителен стаж поради изгубването им, както и че при тази предходна проверка служебно са снабдени следните документи: от ООА при ТП на НОИ-Пловдив е изискано издаване на образец УП-13 за декларирания стаж. С изх. №К-4743#1-6722/23.09.2013 г. ООА уведомява, че са приети разплащателни ведомости на "Филтекс" АД /Завод "Андрей Юруков"- Пловдив/ за период 1960 г. -2001 г., като впоследствие за период 1960-1962 г. същите са унищожени поради изтичане на 50 годишен срок на съхранение, установен в Закона за националния архивен фонд. На жалбодателката са издадени образци УП-13 № ВК-4743#1-6723/23.09.2013 г., УП-13 № ВК-4743#1-6724/23.09.2013 г. и УП-13 № ВК-4743#1-6725/23.09.2013 г., за стаж, съответстващ на посоченото от нея като продължителност и заемана длъжност за периода след 01.01.1963 г. до 31.03.1992 г. Издадени са образци УП-15 за получен доход за периоди 01.04.1989 г. -31.03.1992 г. - базисния период, избран от лицето при отпускане на пенсията и от 01.01.1982 г. -31.12.1984 г., базисен период, с който е изменена пенсията за ОСВ на основание чл. 26, ал. 3 от ППЗП (отм.), считано от 01.01.2000 г. Съгласно издадените образци УП-15 доходът за периода от 01.04.1989 г. - 31.03.1992 г. - 24084. 00 лв., съответстващ на индивидуален коефициент 1. 007, се различава минимално от дохода, фигуриращ в електронната база на НОИ и въз основа на който е определен размера на пенсията при отпускането й, като разликата вероятно се дължи на непреизчислени болнични за периода. Въз основа на разплащателните ведомости е установен доход 6924. 00 лв. за период от 01.01.1982 г. - 31.12.1984 г., съответстващ на индивидуален коефициент 0. 956. Поради липсата на оригинално пенсионно досие към момента на проверката, респективно оригинален образец УП-2, издаден от осигурител Завод ""Андрей Юруков"- Пловдив, препятстващи да се установи причината за установената разлика, изплащането на пенсията е продължено при съществуващите в електронната база данни за стаж и доход. Във връзка с постъпилата информация по образуваното досъдебно производство 260/2019 г. по прокурорска преписка № 2818/2019 г. по описа на Районна прокуратура - Пловдив е пристъпено към ново изясняване на правомерността на получаваната от жалбодателката лична пенсия за ОСВ. С писмо № 2175-15-287#1/08.05.2020 г. е изискана проверка от контролен орган в ТП на НОИ-Пловдив, която да изясни достоверността на образец УП-2 № 13/11.11.1999 г. относно осигурителния доход за периода от 01.01.1982 г. до 31.12.1984 г. и на образец УП-3 № 12/11.11.1999 г. относно осигурителния стаж за периода от 01.09.1997 г. до 30.09.1999 г., с посочен издател "Ефиртекс" ООД-Пловдив. За резултата от проверката от контролен орган при ТП на НОИ-Пловдив са издадени доклади с изх. № 2175-15-287#4/19.05.2020 г. и № 2175-15-287#8/20.07.2020 г. От същите е видно, че по данни от Търговски регистър осигурителят "Ефиртекс" ООД, [ЕИК], е създаден с решение № 3364/08.03.1994 г. по ф. дело № 1520/1994 г. на Пловдивски окръжен съд. Съгласно договор за прехвърляне на дружествени дялове от 17.12.2014 г. дружеството е прехвърлено на друг едноличен собственик на капитала. В осигурителното досие № 21060 на ООД "Ефиртекс", намиращо се в ТП на НОИ-Пловдив се съхраняват съдебно решение № 3364/08.03.1994 г. за вписването на осигурителя в Търговския регистър, учредителен протокол от 18.02.1994 г., дружествен договор от 1994 г., декларация от 01.03.1994 г. на първия управител на дружеството за начало на упражняване на дейност от 01.03.1994 г. Извършената проверка в Регистъра на осигурените лица в НОИ е установила, че осигурителят е подавал данни с декларация образец № 1 "Данни за осигуреното лице" за лица, наети по трудово правоотношение за периода от 01.01.1997 г. до 31.12.2014 г., като има постъпили суми за осигурителни вноски за периода от 01.01.1997 г. — 31.12.2012 г. Установено е, че съгласно съдебно решение № 3364/08.03.1994 г., съхранено в досието на осигурителя и по данни от информационните системи, "Ефиртекс" ООД - Пловдив е вписан в Търговския регистър, считано от 08.03.1994 г. и няма данни да е правоприемник или съхранител на ведомости на друг осигурител, което обстоятелство изключва издадения на Петрова документ за доход за времето от 01.01.1982 г. до 31.12.1984 г., тъй като проверявания документ включва периоди преди вписването му в Търговски регистър и преди началото на дейността му. При така установеното за определяне правото и размер на личната пенсия е зачетен осигурителен стаж от 05.04.1957 г. до 30.09.1999 г., както следва: осигурителен стаж от втора категория - 27 г. 03 м. 26 дни, осигурителен стаж от трета категория - 08 г. 04 м. 00 дни, общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория на основание чл. 104 от КСО - 42 г. 05м. 25 дни. Размерът на пенсията е определен от 3-годишен базисен период от 01.04.1989 г. до 31.03.1992 г. с доход 24084. 00 лв., индивидуален коефициент 1. 007, тъй като е по-благоприятен от индивидуалния коефициент 0. 956 за базисен период 01.01.1982 г. до 31.12.1984 г., установен по разплащателни ведомости на Завод "Андрей Юруков"- Пловдив. Осигурителен стаж, положен след пенсиониране при осигурител "Ефиртекс" ООД-Пловдив е зачетен по данни от Регистър на осигурените лица в НОИ за период от 01.01.1999 г. до 30.09.1999 г. съгласно чл. 40, ал. 1 от НПОС. При така изложеното пенсионните органи са преценили, че с разпореждане [номер]/Прот. № N01014/21.02.2000r. личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Петрова е определена в неправилен размер и с разпореждане [номер]/ прот. № N01296/29.07.2020 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Пловдив, на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б "д" от КСО, считано от 01.01.2000 г. е изменена личната й пенсия за осигурителен стаж и възраст /ОСВ/. По делото жалбоподателката не е представила нови документи за осигурителен стаж и доход. В хода на съдебното производство ответникът е представил допълнителни доказателства с молба изх. №Ц2103-15-22#2/11.12.2020 г., както и са постъпили с вх. № 3940/04.03.2021 г. от ОД на МВР-Пловдив сканирани копия на документи, съставляващи оригиналното пенсионно досие на жалбоподателката. В отговор на въпроси по чл. 176 от ГПК жалбодателката е заявила в писмен вид, че е работила в "Ефиртекс" ООД, като шивачка от втората половина на 1997 г. до втората половина на 1999 г., а документите за допълване на трудовия стаж и изменение на пенсията били подадени от "Личен състав" на фирмата, а не от нея, като не знае кой служител е приел документите. Изслушано е заключение по назначената СГЕ, като вещото лице сочи, че подписът в молба заявление от 13.12.1999 г. не е положен от А. Б. /лицето, при което са намерени изчезналите пенсионни досиета, по повод на което е образувано посоченото досъдебно производство/, ръкописният текст в молбата е изпълнен от посоченото лице. Правилно първоинстанционният съд е приел, че всички тези доказателства по никакъв начин не оборват направените изводи от страна на пенсионните органи и потвърждават правилността на същите. Изложените в обратната насока касационни оплаквания са неоснователни. В самата касационна жалба не се твърди, че Петрова е представила пред пенсионния орган УП-2 № 13/11.11.1999 г. и УП-3 № 12/11.11.1999 г. с издател "Ефиртекс"ООД-Пловдив, от което следва че предходното изчисление на пенсията въз основа на тези документи е неправилно Съгласно чл. 99, ал. 1, т. 2, б. "д" от КСО влязлото в сила разпореждане по чл. 98 може да се измени или отмени от органа, който го е издал, по инициатива на органа – когато се установи, че пенсията е определена в неправилен размер. Видно от горната разпоредба, същата дава възможност на пенсионния орган да измени определения размер, когато същият е определен неправилно, независимо от обстоятелствата, довели до това, както и независимо дали става въпрос за по-благоприятен или по-неблагоприятен размер за лицето, придобило права от предходното разпореждане. Законът определя и моментът, от които следва да бъде направено изменението на размера, а именно - от датата на отпускането /промяната на пенсията. Видно от обжалваното решение същото е съобразено с цитираните по-горе разпоредби и в предписаната от закона форма, при спазване на административно-производствените правила и в съответствие с материалния закон. Изложените в обратната насока оплаквания са неоснователни. С оглед на изложеното следва да се приеме, че решението не съдържа пороци за отмяна на основанията по чл. 209, т. 3 АПК поради което следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора искането на ответника по жалбата за заплащане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и следва да бъде уважено за сумата от 100 /сто/лева на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,