Решение № 4867 от 9.5.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 237 и следващите от АПК. Образувано е по искане на Н. Атанасова, от гр.Русе, за отмяна на влязлото в сила решение 16 от 19.05.2022г. по адм.дело 95/2022г. на Административен съд-Русе, с което е отхвърлено оспорването по жалбата на Атанасова против заповед ЗСП/Д-Р/36 от 27.01.2022г. на Директора на Дирекция Социално подпомагане -Русе, потвърдена с решение 18-РД04-0055/09.02.2022г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане-гр.Русе, и са присъдени разноски. Посоченото в молбата за отмяна основание е по чл.239, т.1 и т.4 от АПК. Молителката твърди, че са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства, които не са й били известни при решаване на делото, и с които не е могла да се снабди своевременно. Уточнява, че новите обстоятелства са свързани с изменените нивата на безработица за първото тримесечие на 2022г., които са се възстановили на стойностите си от преди пандемията, като се е променил и коефициента на безработица, и в тази връзка отношението на административния орган към нея било дискриминационно. Сочи като ново доказателство удостоверително писмо на директора на ДБП-Русе рег. 10-07-13-586# 1/06.06.2022г., за което твърди, че не е съществувало към момента на решаване на делото. Излага и други твърдения, които представляват нейно тълкуване на законови и подзаконови разпоредби. Във връзка с искането по чл.239, т.4 от АПК кокретизира, че между същите страни е имало и друго административно дело- 344/2021г., което е приключило с отмяна на обжалваната от нея заповед. Към искането е приложила допълнително пет молби-уточнения, както и писмени доказателства. Иска се отмяна на атакуваното решение и връща на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Ответникът- директорът на Дирекция Социално подпомагане - Русе е подал писмен отговор и възражения във връзка с уточняващите молби на Н. Атанасова. Счита зе неоснователно искането за отмяна на посочените основания. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Искането за отмяна е направено в сроковете по чл. 240 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е неоснователно. От данните по делото се установява, че с решение 16 от 19.05.2022г. по адм.дело 95/2022г. на Административен съд-Русе е отхвърлено оспорването по жалбата на Атанасова против заповед ЗСП/Д-Р/36 от 27.01.2022г. на Директора на Дирекция Социално подпомагане -Русе, потвърдена с решение 18-РД04-0055/09.02.2022г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане-гр.Русе, и са присъдени разноски. С посочената заповед на основание чл.13, ал.2 от ЗСП и чл.28, ал.1 от ППЗСП, по заявление-декларация с вх. ЗСП/Д-Р/36 от 06.01.2022г., на Н. Атанасова е отказана социална помощ- месечна целева помощ при обявено извънредно положение или извънредна епидемична обстановка по чл.16б от ППЗСП, тъй като не отговаря на изискванията на чл.16б, ал.1 и ал.2 от ППЗСП- лицето не е останало без работа след 13.03.2020г. по причини, предпоставили обявеното извънредно положение. Решението не е подлежало на обжалване, на основание чл.13, ал.6 от ЗСП и е влязло в сила на 19.05.2022г. Отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни, но не поради грешка на съда или на страните, а поради обективно възникнали други обстоятелства, изчерпателно изброени в чл. 239 АПК. В настоящия случай молителката сочи основания по чл.239, т.1 и т.4 от АПК. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК решението (определението) подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Цитираното основание в случая не е налице. Съгласно посочената разпоредба основание за отмяна могат да бъдат само онези нови писмени доказателства (официални или частни документи, в конкретния случай частни), които установяват нови обстоятелства по делото и са съществуващи към момента на приключване на устните състезания в последната инстанция по същество, но са били неизвестни на страната. В случая твърдените от молителката обстоятелства, свързани с изменените нивата на безработица за първото тримесечие на 2022г. и коефициента на безработица, и приложеното писмо на директора на ДБП-Русе рег. 10-07-13-586# 1/06.06.2022г., са нови обстоятелства и доказателства, които са настъпили в период след постановяване на решението от първоинстанционния съд, т.е. след 19.05.2022г. Останалите писмени доказателства, които са приложени към молбата за отмяна и уточняващите молби, също са новосъздадени и касаят период след 19.05.2022г. По отношение на останалите приложени доказателства, включително препис от решение 29/26.07.2021г. по адм.дело 344/2021г. на Административен съд-Русе, писмо изх. 9100-0340/ 09.12.2020г., разпореждане 2140-17-129/02.03.2022г. на Ръководител ПО при ТП на НОИ-Русе, медицинско удостоверение от 13.04.2021г.,удостоверение за семейно положение, писмо изх. 1804-944-00-5406#1/ 30.12.2921г., заповед ЗХУ-ИО/Д-Р/5936/ФП/30.12.2021г., същите не са "нови" по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК и не е имало пречка да бъдат приобщени към делото при редовното му разглеждане. Не са налице и предпоставките по чл.239, т.4 от АПК. Цитираната от молителката разпоредба, на която основава искането си гласи, че съдебният акт подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение (определение), което противоречи на решението (определението), чиято отмяна се иска. Представеното в тази насока доказателство- преписи от влязло в сила съдебно решение не обосновава твърдението на Атанасова. Касае се за различни съдебни актове, които имат за предмет различни административни актове. Предмет на решение 16 от 19.05.2022г. по адм.дело 95/2022г. на Административен съд-Русе е заповед ЗСП/Д-Р/36 от 27.01.2022г. на Директора на Дирекция Социално подпомагане -Русе. Предмет на решение 29 от 26.06.2021г. по адм.дело 344/2021г. на Административен съд-Русе е заповед ЗСПД/Д-Р/985 от 20.04.2021 на Директора на ДСП-Русе. В случая не се касае за две влезли в сила съдебни решения, постановени между същите страни, за същото искане и на същото основание, първото от които да противоречи на решение 16 от 19.05.2022г. по адм.дело 95/2022г. на Административен съд-Русе. Касае за съдебни решения във връзка с обжалване на различни административни актове. Поради това и не са налице предпоставките за отмяна по чл.239, т.4 от АПК. С оглед горното искането за отмяна на посочените в чл.239, т.1, т.2 и т.4 от АПК основания е неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено. Съобразно изхода на делото на молителя не се следват разноски. На ответника следва да се присъдят разноски- юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00/сто/ лева, определено на основание чл.37 от ЗПП и чл.24 от НЗПП. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК във вр. с чл.243, ал.1, пр.1 от АПК Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение,