Решение № 497 от 11.02.2015 г. на ВКС по н. д. № 1578/2014 г.

Решение № 497 от 11.02.2015 г. на ВКС по н. д. № 1578/2014 г., III н. о., НК, докладчик съдията Красимир Шекерджиев Производството пред ВКС е образувано въз основа на искане от осъдения П. В. П. за възобновяване на приключилото наказателно производство по ВНОХД № 57/2014 г., по описа на Окръжен съд- гр. Габрово. С решение № 76 от 04.07.2014 г. по посоченото дело, е изменена присъда № 22 от 26.03.2014 г., постановена по НОХД № 4/2014 г. по описа на Районен съд - гр. Трявна, като е преквалифицирано осъщественото от осъдения престъпление от такова по чл. 206, ал. 3, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. "а" и б. "б" НК в такова по чл. 196, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. "а" и б. "б" НК. С решението е потвърдена присъдата в останалата й част. В искането (озаглавено касационна жалба) се правят оплаквания, свързани с касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, като се твърди, че незаконосъобразно въззивният съд не е намалил наказанието на осъдения П., като не е определил минимално предвиденото в санкционната част на разпоредбата на чл. 196, ал. 1, т. 1 НК в размер на две години "лишаване от свобода" и впоследствие не го е редуцирал по чл. 58а НК. Моли приключилото наказателно производство да бъде възобновено, атакувания въззивен съдебен акт да бъде изменен, а отмереното наказание да бъде намалено. В хода на производството защитникът моли да бъде уважено искането по изложените в него съображения. Предлага при преценка на наказанието на подсъдимия П. да бъде отчетена ниската стойност на отнетите вещи- предмет на престъплението. Представителят на държавното обвинение предлага искането да не бъде уважавано. Твърди, че правилно е било определено наказанието на осъдения, като законосъобразно е отчетено обстоятелството, че престъплението е осъществено при условията на опасен рецидив. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството, намери следното: По допустимостта на искането Депозираното искане за възобновяване на приключилото наказателно производство е подадено в срока по чл. 421, ал. 1 НПК и трябва да бъде разгледано. По основателността на искането Разгледано по същество искането за възобновяване е неоснователно. По оплакванията за явна несправедливост на наложените наказания: Касационният съд прецени, че правилно въззивният съд е съобразил, че е недопустимо преквалифицирането на инкриминираното деяние от престъпление по чл. 206, ал. 3, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. "а" и б. "б" НК в такова по чл. 196, ал. 1, т. 2 НК и е приел, че възможната правна квалификация, която не би нарушила забраната за влошаване положението на обжалвалия подсъдим, е по чл. 196, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. "а" и б. "б" НК. Законосъобразно решаващият съд е преценил, че осъденият П. се е бранил по фактите, които очертават състава на второто престъпление и предвиденото за него наказание не е по- тежко от това, за което той е признат за виновен с първоинстанционната присъда. Касационният съд прецени, че след като е преквалифицирал осъщественото деяние, въззивният съд правилно е приел, че отмереното на осъдения наказание не трябва да бъде редуцирано. Вярно е, че за престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 1 НК законодателят е предвидил наказание с по-нисък минимум (две години "лишаване от свобода") в сравнение с наказанието, предвидено в нормата на чл. 206, ал. 3 НК, но за съда не съществува задължение да го определи на минималния, посочен в санкцията на разпоредбата размер. Съдът е длъжен да не увеличи наказанието, наложено на въззивния жалбоподател, при липса на съответна жалба или протест, но не и да отмери наказанието за новото престъпление, като наложи минималното възможно. Принципно всеки решаващ съд сам индивидуализира наказанието на привлеченото към наказателна отговорност лице, като прави самостоятелна преценка на смекчаващите и отегчаващите отговорността му обстоятелства. В конкретният случай въззивния съд правилно е отчел като отегчаващи отговорността обстоятелства лошите характеристични данни на П. и високата степен на лична обществена опасност и е приел, че наказание в размер на три години "лишаване от свобода" (идентично с това наложено от първостепенния съд) е справедливо, съответно на извършеното престъпление и достатъчно за постигане на целите на чл. 36 НК. Правилно същото е редуцирано по реда на чл. 58а НК и е определено на две години "лишаване от свобода", които да бъдат изтърпени ефективно при първоначален "строг" режим в затворническо общежитие от "закрит" тип. Законосъобразно въззивният съд е преценил, че по делото липсват доказателства за съществуването на многобройни или изключителни смекчаващи отговорността на осъдения П. обстоятелства и правилно не е определил наказанието при приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. Наред с това, предвиденото в санкционната част на разпоредбата на чл. 196, ал. 1, т. 1 НК наказание не е и несъразмерно тежко. Единствено с оглед пълнота на изложението трябва да бъде посочено това, че въззивният съд е допуснал неточност при формулиране на диспозитива на въззивния съдебен акт, като неправилно е оправдал подсъдимия по първоначалното обвинение за извършване на престъпление по чл. 206, ал. 3, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. "а" и б. "б" НК. Когато съдът изменя присъдата на основание чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК и преквалифицира инкриминираното деяние не е необходимо подсъдимият да бъде оправдан по първоначалното обвинение, тъй като същото се заменя с актуалното. Допуснатата неточност не е създала неяснота по отношение на въззивния акт и не може да бъде преценена като нарушение на процесуални правила, която да налага възобновяването на вече приключилото наказателно производство. Предвид изложеното и като прецени, че отмереното на осъдения П. наказание не е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5 НПК касационният съд прие, че искането не трябва да бъде уважено. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение